Румънците (в по-старата литература понякога ромънци или румъни/ромъни, на румънски: români, исторически също rumâni) са народ, чийто основен език е румънският, индоевропейски език от романската група. Румънците са основното население на Румъния. Съществуват политически спорове, дали молдованите, които са основното население на съседната на Румъния Република Молдова са отделен народ или трябва да се разглеждат като част от румънския народ. В исторически или пейоративен контекст румънците са наричани власи.

Румънци
12 Romanians.PNG
Общ брой ок. 24 – 30 милиона
Разселение  Румъния: 16 870 000 (2011)
 САЩ: 462 526 (2006)
 Украйна: 150 989[1]
 Канада: 53 320 етнически румънци, 78 505 смесен произход[2]
 Сърбия: 30 419
 Австралия: 10 000 – 20 000[3]
 Германия: 73 365[4]
 Италия: 248 849[5]
 Испания: 300 000
 Унгария: 7995 (2001)[6]
 Бразилия: 33 280
 България: 1088 (2001)[7]
 Франция: 100 000
 Израел: 50 000[8]
 Турция: 30 000[9]
 Австрия: 23 000[9]
 Гърция: 29 000
 Великобритания: 150 000
 Швеция: 13 000[9]
 Венецуела: 10 000 – 12 000 [9]
 Аржентина: 10 000[9]
 Словакия: 89 920 (2001)
 Хърватия: 475 (2001)
 Русия: 200 000 (2002)
 Казахстан: 200 000 (1999)
Език румънски
Религия Предимно православни, но също така и католици, атеисти и протестанти
Сродни групи Власи, Молдовани, Арумъни
Румънци в Общомедия

Произход на румънцитеРедактиране

Произходът на румънците е ненапълно изяснен и е предмет на няколко алтернативни теории. Всички те приемат, че говореният от румънците румънски език се формира на основата на диалектите на простонародния латински, говорени в Късната античност в римските провинции на Югоизточна Европа, северно от Иречековата линия.

Според теорията за дако-римския континюитет румънците произлизат главно от дако-римляните, етническа група, образувала се при съжителството на местните даки и римски колонисти в римската провинция Дакия северно от Дунав. Според алтернативната имиграционистка теория етногенезисът на румънците започва в провинциите южно от Дунав, като местното романизирано население (наричано от Средновековието власи) се разселва през планинските области както на север към Карпатите, така и на юг към Гърция. Двете теории се съчетават в адмиграционната теория, според която романоезични общности се запазват задълго и от двете страни на Дунав, като първоначалните романоезични общности северно от реката постепенно нарастват за сметка на миграции от юг.

Изграждането на различните теории за произхода на румънците и споровете между техните привърженици често са силно политически мотивирани[10] – те дават противоположни аргументи за това дали румънското или унгарското население на Трансилвания е по-ранно.

Съвременните независими изследвания приемат въпросът за произхода на румънците за нерешен, тъй като „наличните исторически, археологични и лингвистични данни не изглеждат достатъчни, за да се даде определен отговор“,[11] а „местоположението и обхватът на територия, където възниква „дако-романския език“ са несигурни.[12]

ГалерияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Census Report form Ukraine, 2001 Ukrainian census data Архив на оригинала от 2004-10-31 в Wayback Machine.
  2. Statistics Canada, Canada 2001 Census. [1] Архив на оригинала от 2005-02-25 в Wayback Machine., discussed further at List of Canadians by ethnicity
  3. ABS 2001 Census figures report 10 – 20 000 respondents indicating Romanian ancestry; 12 950 reported as Romanian-born (but not necessarily of Romanian ethnicity).
  4. Foreign-born population by country of origin, 2004, German Statistical Office. The number for Germany does not count some half million ethnic Swabians whose families historically lived in Transylvania, and who relocated to Germany at various times in the 20th century.
  5. Foreigners in Italy, official statistics 2004
  6. 2001 Hungarian census
  7. Окончателни резултати от преброяване 2001. Население към 01.03.2001 г. по области и етническа група.
  8. The number for Israel does not count 450 000 Jews of Romanian origin.
  9. а б в г д "Românii din diaspora" Архив на оригинала от 2008-10-23 в Wayback Machine. („Romanians in diaspora“) on the site of The Foundation for Romanians from All Over the World, Посетен на 24 декември 2004.
  10. Hitchins 2014, с. 17.
  11. Andreose 2013, с. 287.
  12. Maiden 2016, с. 91.
Цитирани източници
  • Andreose, Alvise et al. Geography and distribution of the Romance languages in Europe. // The Cambridge History of the Romance Languages, Volume II: Contexts. Cambridge University Press, 2013. ISBN 978-0-521-80073-0. p. 283 – 334. (на английски)
  • Hitchins, Keith. A Concise History of Romania. Cambridge University Press, 2014. ISBN 978-0-521-69413-1. (на английски)
  • Maiden, Martin. Romanian, Istro–Romanian, Megleno–Romanian, and Arumanian. // The Oxford Guide to the Romance Languages. Oxford University Press, 2016. ISBN 978-0-19-967710-8. p. 91 – 125. (на английски)