Драгиново

(пренасочване от Корово)

Драгѝново е село в Южна България, в община Велинград, област Пазарджик. То е четвъртото по големина село в България по население с настоящ адрес.[2]

Драгиново
Панорамен изглед
Панорамен изглед
Общи данни
Население4885 души[1] (15 декември 2023 г.)
64,8 души/km²
Землище75,356 km²
Надм. височина792 m
Пощ. код4642
Тел. код03545
МПС кодРА
ЕКАТТЕ23234
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПазарджик
Община
   кмет
Велинград
Костадин Коев
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Драгиново
Бисер Маджиров
(ГЕРБ)
Драгиново в Общомедия

Име редактиране

Името на селото до 1966 година е Корова, а от 1966 до 1971 година – Корово. На 22 юни 1971 година селото е преименувано на Драгиново[3] в чест на литературния герой на Стефан Захариев поп Методий Драгинов.

География редактиране

Село Драгиново се намира в планински район в Западните Родопи.

История редактиране

Най-ранните сведения за съществуването на селото се съдържат в регистъра на доганджиите-соколари от 1477 г., където самото село е отбелязано под името Корова (от тур. Kuru-ova – „Сухо поле“[4][5]), а под него е записано дословно следното: „Село Корова, спадащо към Филибе. Къщи (неверници) – 1. Доход – 99 (акчета)“.[6] Соколарският регистър е регистър на население, натоварено със специални задължения, и затова не описва цялото население на селищата, чиито имена се срещат в него.

Според данни от османски регистър през 1516 г. в селото живеят 46 домакинства и 2 вдовици. През 1528 г. за селото са отчетени 70 семейства. Като село Корова, спадащо към нахията Чепине, е описано и в подробния регистър на доганджиите-соколари от 1560 г. (Istanbul, BOA, TD 317)[7]

За първи път мюсюлмани в селото са отразени през 1570 г., като са отбелязани 3 мюсюлмански и 55 християнски домакинства. В следващия документ от 1595 г. се споменава за 1 мюсюлманско и 45 християнски семейства. През 1633, 1639 и 1641 година са отчетени 70 домакинства. През 1696 г. броят на християнските семейства спада на 31. От документ, написан през 1712 г., става ясно, че в Корова по онова време живеят 115 мюсюлмански и 2 християнски семейства. В документ за селото от 1842 г. се споменава, че там живеят 116 само мюсюлмански семейства.[8]

Според Стефан Захариев към 1850 година в Корово има 40 помашки къщи и 130 жители-помаци[9] Според преброяването на населението в Царство България през 1910 година, към 31 декември същата година в Драгиново (Корово) живеят 1188 помаци.[10]

През 1913 година жителите на селото са засегнати от насилственото покръстване на помаците и в резултат част от населението емигрира в село Акьорен, (област Истанбул, община Силиври), Турция.[11]

Население редактиране

Драгиново е най-голямото село в област Пазарджик по население с 5027 жители по постоянен адрес.[2] Жителите на селото са помаци.

Редовни събития редактиране

Личности редактиране

Литература редактиране

  • Милен Налбантов – „Драгиново – земя благодатна“

Външни препратки редактиране

Източници редактиране

  1. www.grao.bg
  2. а б Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес, ЕСГРАОН, дата 15.09.2022.
  3. Указ № 991 от 17 юни 1971 г. Обн. ДВ. бр. 49 от 22 юни 1971 г.
  4. Вазов, Иван – „В недрата на Родопите“[неработеща препратка], стр. 26
  5. Дервишев, Мехмед С. (имàм) Описания на селища: Търън и Корово Архив на оригинала от 2014-10-25 в Wayback Machine.. 1938 г.,
  6. Извори за българската история, том 10, Сф, БАН, 1964 г., стр. 161
  7. Списание „Исторически преглед“, кн. 1-2 (в една книжка) от 2003 г., с. 115-128 (цялата статия с автор ст. н. с. д-р Стоянка Кендерова се отнася за описа на селото в тефтера, който в нея е даден в пълната си цялост).
  8. Горчева, Даниела. Ислямизацията // Балканите: съжителство на вековете. София, НБУ, 2005. ISBN 954-5354-13-5. Посетен на 15 юни 2009.
  9. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 92.
  10. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 101.
  11. Зеленгора, Георги. Помаците в Турция. biblio.bg, 2012. ISBN 978-954-2939-28-3. с. 33.