Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кос.

Косът (Turdus merula), наричан още черен дрозд[2], е непрелетна пойна птица от семейство Дроздови. В България е една от най-често срещаните птици.

Кос
Common Blackbird.jpg
Мъжка птица
Amsel weiblich g.JPG
кос
Природозащитен статут
Класификация
[1]
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Passeriformes Врабчоподобни
семейство: Turdidae Дроздови
род: Turdus Дроздове
вид: T. merula Кос
Научно наименование
Уикивидове Turdus merula
Linnaeus, 1758 г.
Разпространение
Turdus merula distribution map.png
Кос в Общомедия

Физически характеристикиРедактиране

Представителите на вида са с дължина от около 23,5 до 29 cm, имат дълга опашка и тежат 80 – 125 грама. Възрастният мъжки е с лъскаво черно оперение, чернокафеникави крака, оранжево околоочие и оранжев клюн. Клюнът потъмнява до известна степен през зимата. Възрастната женска е с опушенокафява окраска, тъп жълтеникавокафяв клюн, кафеникавобяла гушка и слаба петнистост по гърдите. Младият екземпляр е подобен на женския, но бледите петънца покриват и по-горните му части. Най-малките също имат пъстри гърди. Младите птици варират в отенъците на кафявото, а по-тъмните от тях са вероятно мъжки. През първата си година младият мъжки е с тъмен клюн и по-блед околоочен кръг.

 
Гнездо на кос, второ или трето люпило в биосферен резерват Червената стена.

РазпространениеРедактиране

В България – почти навсякъде, където успее да намери храна и подходящи условия за гнездене и размножаване. Из поля, лозя, зърнени насаждения, паркове, градини и др. В България косът е постоянна птица. През зимата птиците от по-високите планински части се спускат в низините и равнините и се придържат в районите на населените места. През лятото се изкачват и над 2000 m. [3]

 
Turdus merula – male, female and nest. In: Nederlandsche Vogelen (1770)

РазмножаванеРедактиране

Косът е моногамен вид и една двойка обикновено остава заедно до края на живота на единия от партньорите. Размножаването започва през март. Женската строи чашковидно гнездо от клонки, мъх, сено и листа, измазано отвътре с кал. Тя снася 3 – 5 (обикновено 4) синкаво-зелени яйца, изпъстрени с червеникаво-кафяви петънца, по-силно изразени откъм широкия край, с размери 2,9 х 2,1 cm. Женската мъти 12 – 14 дни. Малките се излюпват напълно безпомощни, голи и слепи. Двамата родители ги хранят в продължение на около 2 седмици, след което те могат да напуснат гнездото. Родителите продължават да хранят малките до 3 седмици след напускане на гнездото. Често женската мъти 2 пъти за един сезон, като използва същото гнездо.

Средната продължителност на живот на коса е 2,4 г.

ИзточнициРедактиране

  1. BirdLife International. Turdus merula. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 3.1. International Union for Conservation of Nature, 2016. Посетен на 25 декември 2016. (на английски)
  2. Пешев, Цоло, Симеонов, Симеон. Атлас по зоология. София, Просвета, 1993.
  3. Боев, Златозар. Какво знаем за птиците. София, Издателство Отечество, 1990.

Външни препраткиРедактиране