Отваря главното меню

Костадин Янчев (политик)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Костадин Янчев.

Костадин Янчев (политик)
български политик
Роден:
Народен представител в:
VIII НС   IX НС   

Костадин Янчев Костов е български политик от БЗНС.

БиографияРедактиране

Роден е на 10 март 1947 г. в София. Баща му Янчо Костов е генерал от Българската народна армия. Член на БЗНС от 1976 г. Завършил е юридически науки в Ташкентския университет в СССР, където се запознава и жени за рускиня от Узбекска ССР. През 1974 г. започва работа като инспектор в Постоянното присъствие на БЗНС, а след това е заместник-завеждащ отдел „Финансово-административен“ в Постоянното присъствие. През 1981 г. става предсеадтел на Окръжното ръководство на БЗНС в Кърджали която длъжност заема по време на т.нар. Възродителен процес.[1] В периода 21 май 1986 – 19 август 1987 г. е завеждащ отдел „Организационен“ в Постоянното присъствие на БЗНС, която длъжност е административна и е подчинена на Секретаря на ПП на БЗНС, отговарящ за организационните въпроси Алекси Иванов, който дотогава е едновременно и завеждащ отдела, но е избран за министър на земеделието и горите на НРБ през март 1986 г. и по късно едновременно и за зам.председател на Министерския съвет , запазвайки поста си на секретар на Постоянното присъствие на БЗНС по организационния ресор се отказва да бъде и завеждащ отдел поради напрегнатата си работа като министър и вицепремиер.През 1986 г. на 35 тия конгрес на БЗНС е избран за член на Постоянното Присъствие на БЗНС. При административната реформа съгласно решенията на Юлския пленум на ЦК на БКП, когато със закон от Девето народно събрание от 19 август 1987 г. вместо 28 окръга, са създадени 9 области а организационния секретар на ПП на БЗНС Алекси Иванов е преизбран за министър на земеделието и горите, с решение на Министерския съвет на НРБ от 27 август 1987 г. Костадин Янчев е избран за председател на Областния народен съвет на Бургаска област (Бургас, Сливен и Ямбол) която длъжност заема до март 1990 г., като запазва поста си на член на Постоянното присътвие на БЗНС, но е освободен като завеждащ отдел, а длъжността на завеждащ отдел „Организационен“ на ПП на БЗНС е премахната и се слива с длъжността на Секретаря на Постоянното присъствие на БЗНС отговарящ за организационните въпроси. След промените през 1989 г., на извънредния 36 ти конгрес на БЗНС на 3 март 1990 г. е сменено ръководството след като оставка на конгреса подава дотогавашния Секретар (Председател) на БЗНС и Първи зам.председател на Държавния съвет Ангел Димитров(верен на новия първи ръководител на БКП и Председател на Държавния съвет на НРБ Петър Младенов) дошъл на този пост три месеца по рано след като организира по подобие на Пленума на ЦК на БКП на 10 ноември 1989 г. заседание на УС на БЗНС на 2 декември 1989 г. на което е осъществено свалянето на дългогодишното ръководство на БЗНС, вярно на Тодор Живков начело със Секретаря на БЗНС и Първи зам.председател на Държавния съвет на НРБ Петър Танчев и Секретаря на ПП на БЗНС отговарящ за организационно политическите и идеологическите въпроси и доскорошен министър на земеделието и горите Алекси Иванов, както и Секретая на ПП на БЗНС отговарящ за селското стопанство и бивш министър на съобщенията Пандо Ванчев, и члена на Постоянното присъствие на БЗНС и доскорошен министър на народното здраве и социалните грижи академик Радой Попиванов, на 36 тия конгрес за Председател на БЗНС е избран Виктор Вълков-дотогавашен Секретар на Постоянното присъствие на БЗНС отговарящ за организационните въпроси станал такъв по време на промените в БЗНС от декември 1989 г., макар Ангел Димитров да запазва поста на Първи заместник-председател на Държавния съвет на НРБ до 3 април 1990 г., а за Организционен Секретар на Постоянното присъствие – Костадин Янчев който остава на тази длъжност до юни 1991 г. когато на съединителния конгрес на БЗНС (Казионен) се слива с БЗНС (Никола Петков) ръководен от Ценко Барев и се преименува на БЗНС (Единен).

БележкиРедактиране

  1. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 264