Коста Аргиров
Коста Аргиров е деец на Българската комунистическа партия.[1]
| Коста Аргиров | |
| български комунист | |
| Роден |
1905 г.
|
|---|---|
Биография
редактиранеКоста Аргиров е роден в 1905 година в Македония. Семейството му емигрира в България и се установява в Пловдив.[1] Работи като тютюноработник.[2] В 1921 година става член на Българския комунистически младежки съюз.[1] С Крум Петров, Никола Балканджиев, Иван Попов отговаря за Хаджи Хасан махала.[3] В навечерието на Септемврийското въстание в 1923 година е арестуван на 20 септември.[4] В началото на 1924 година на конференция в манастира „Свети Георги“ е избран за член на Окръжния комитет на БКМС с ресор агитация и пропаганда заедно с Йордан Карапетков — секретар, Борис Димитров - окръжен организатор, Коста Чекаларов - завеждащ военната организация, Атанас Георгиев (заместен по-късно от Петър Челебиев) и Димитър Ангелов Карадимов - представител на ОК на БКП.[5] В 1925 година става член на БКП. В 1926 година е арестуван за революционна дейност и лежи в затвора до 1929 година. От 1929 до 1930 година е сътрудник на Централния комитет на БКП. Участва в нелегалната комунистическа дейност до Деветосептемврийския преврат в 1944 година.[1] Деец е на Вътрешната македонска революционна организация (обединена).[6]
Оставя спомени.[1]
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 31. Посетен на 28 август 2015.
- ↑ Савов, Гаврил. Септемврийски пътеки. Спомени и размисли. Пловдив, Христо Г. Данов, 1984. с. 58.
- ↑ Савов, Гаврил. Септемврийски пътеки. Спомени и размисли. Пловдив, Христо Г. Данов, 1984. с. 23.
- ↑ Савов, Гаврил. Септемврийски пътеки. Спомени и размисли. Пловдив, Христо Г. Данов, 1984. с. 35, 58 - 59.
- ↑ Магистрали към бъдещето. Пловдивски окръг по пътя на социализма. Пловдив, Българска комунистическа партия. Окръжен комитет Пловдив, Христо Г. Данов, 1970. с. 33, 41.
- ↑ Станев, Стефан. Имена от града на художниците: Спомени. Нова Тимкомпакт, 1999. с. 348.