Отваря главното меню
Интериорът на костницата в църквата Сан Бернадино але Оса в Милано.

Костница или осуарий е сандък, кутия, сграда, кладенец или друго място, направено за да служи като последно покойно място на човешки скелетни останки. Използва се често там, където мястото за погребване е оскъдно. Тялото първо се погребва във временен гроб, а след няколко години скелетните останки се изваждат и се поставят в костница. Значително намаленото пространство, което се заема от костницата, означава, че е възможно да се съхраняват останките на много повече хора в един гроб, отколкото ако са оставени първоначалните ковчези.

ЗороастризъмРедактиране

В Персия, зороастрийците използват дълбок кладенец за тази функция още дълбока древност, наричайки го „кула на мълчанието“. Съществуват много ритуали и традиции в зороастризма относно тези кладенци.

РимокатолицизъмРедактиране

В Европа съществуват много примери за осуарии, включително в римокатолически храмове в Рим, Милано и Неапол (Италия), в Кутна Хора и Бърно (Чехия), в Кудова-Здруй (Полша), в Евора (Португалия). В Дуомон (Франция) е построен осуарий, съдържащ останките на над 130 000 френски и немски войници, паднали в боя за Вердюн по време на Първата световна война. Един от най-известните осуарий във Франция са Парижките катакомби. Там лежат скелетните останки на шест милиона души, подредени под улиците на Париж. 11 000 m2 са натъпкани с костите на трупове, изровени от препълнените гробища на града към края на 18 век.[1]

Извън Европа, римокатолически осуарий има и в Лима (Перу).

Източно православиеРедактиране

Употребата на костници е дългогодишна традиция в източното православие. Останките на източноправославен християнин се приемат с особена почит, в съответствие с библейското учение, че тялото на вярващия е „храм на Светия дух“, след като е било осветено и преобразено чрез кръщение, евхаристия и участието в мистичния живот на Църквата.[2] В източноправославните манастири, когато умре човек, останките му се погребват за 1 – 3 години, след което се изравят, почистват и събират в костницата на манастира. Ако съществува причина да се смята, че починалият е светец, останките могат да се положат в реликварий. В противен случай костите обикновено се смесват заедно (черепите на едно място, дългите кости на други и т.н.).

В България костници има в множество църкви и манастири.

Използването на костници се среща и сред миряните на Гръцката православна църква. Починалият се погребва за 1 – 3 години, а след това на годишнина от смъртта семейството се събира заедно с енорийския свещеник и прави помен. След това останките се изравят, измиват с вино, парфюмират и се слагат в малък осуарий от дърво или метал, надписан с името на починалия, който се поставя в стая, често близо до църква.

ЮдаизъмРедактиране

По времето на Втория йерусалимски храм, еврейските погребални обичаи включват основно погребване в специални пещери, след което следват вторични погребения в осуарии, намиращи се на по-малки специални места в погребалните пещери. Някои от варовиковите осуарии, които са били открити, особено в района около Йерусалим, включват сложни геометрични модели и надписи, които идентифицират починалия.

През този период юдейските мъдреци спорят дали събирането на костите на родители за второ погребение е ден на скръб или радост. Решено е, че това е ден на пости сутрин и пируване следобед. Обичаят за второ погребение в осуарии не се запазва сред евреите след периода на Втория храм, нито пък съществува отвъд територията на Израел.

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Guinness World Records 2011. Guinness World Records, 2010. ISBN 9781904994572. с. 125.
  2. Ware, Timothy. God and Man. // The Orthodox Church. London, Penguin Books, 1964, [1963]. ISBN 0-14-020592-6. с. 239.