Кочо Попов
Кочо Трайков Попов (на македонска литературна норма: Кочо Траjков Попов) е политик, деец на Югославската и Българската комунистическа партия.
| Кочо Попов | |
| деец на ЮКП и БКП | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Биография редактиране
Роден е през октомври 1908 г. в Куманово в семейството на поп Трайко Попов и Евдокия Попова. Има още 1 брат и две сестри. Влиза в ЮКП. Книжар е по професия. Кочо Попов е един от членовете на редакцията на вестник „Дедо Иван“. За комунистическа дейност лежи три години в затвора. Малко след Илинденските демонстрации от 11 октомври, Попов преднамерено подава грешна информация да не се бърза със създаването на отряди в Кумановско и така забавя създаването на Козячкия партизански отряд с няколко дни, което според Салтир Путински е с цел Кочо Попов да избяга в София[1]. Според Методи Гарев, Попов е привърженик на Методи Шаторов - Шарло[2]. След като немците напускат Куманово Попов става комендант на града. По заповед на Светозар Вукманович арестуваните Йосиф Андонов, Кръстьо Лазаров, Кирил Мургашански, Теодосий Джартов е трябвало да бъдат разстреляни без съд, но Попов отказал да се подчини. Привикан е в Белград и заповедта на Вукманович е изпълнена.[3] След войната е търговски представител на Югославия в Италия. Емигрира в България сред разрива между Тито и Сталин. Арестуван е по процеса срещу Трайчо Костов и лежи в затвора до 1958 г. Баща е на журналиста Гроздан Попов. Умира през 1972 г. в София.[4]
Бележки редактиране
- ↑ Салтир Путински, Формирање и акции на Козјачкиот партизански одред
- ↑ Две писма на Методи Гарев-виден комунистически деятел от град Куманово
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 248.
- ↑ Парцел 43 // София помни. Посетен на 7 януари 2016.