Кошино (на македонска литературна норма: Кошино) е село в община Долнени на Северна Македония.

Кошино
Кошино
— село —
Поглед към северната част на село Кошино.
Поглед към северната част на село Кошино.
North Macedonia relief location map.jpg
41.4686° с. ш. 21.29° и. д.
Кошино
СтранаFlag of Macedonia.svg Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаДолнени
Географска областПелагония
Надм. височина694 m
Население92 души (2002)
Пощенски код7537
Кошино в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп.

ИсторияРедактиране

 
Църквата „Свети Атанасий

Църквата „Свети Никола“ е изградена в XVII и обновена в XIX век.[1] В XIX век Кошино е село в Прилепска каза на Османската империя. „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Кошино (Cochino) е посочено като село с 27 домакинства и 117 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кошино е населявано от 266 жители българи християни.[3] Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Кошино има 30 български къщи.[4]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кошино има 120 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]

При избухването на Балканската война 11 души от Кошино са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Кошино като българско село.[7]

През есента на 1944 г. комунистически партизани избиват пет-шест жители на селото, обвинени в сътрудничество с българските власти.[8]

Според преброяването от 2002 година Кошино има 92 жители македонци.[9]

ЛичностиРедактиране

Родени в Кошино
  •   Георги Кошинчето, четник при Веле Марков, загинал в Ракитница през 1902 година[10]
  •   Змейко Долгач, войвода на ВМОРО
  •   Стефан Аризанов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Сарафов[11]
Доброволци в Македоно-одринското опълчение
  •   Илия Апостолов, 4-та рота на 6-а Охридска дружина
  •   Диме Георгиев, 2-ра рота на 6-а Охридска дружина, безследно изчезнал
  •   Стефан Георгиев, 1-ва рота на 6-а Охридска дружина, орден „За храброст“
  •   Веле Кръстев, 2-ра рота на 6-а Охридска дружина
  •   Тод Миладинов, 1-ва рота на 6-а Охридска дружина
  •   Веле Павлов, 1-ва рота на 6-а Охридска дружина, орден „За храброст“ IV ст.
  •   Дончо Спасов, 2-ра рота на 6-а Охридска дружина
  •   Никола Спасов, 4-та рота на 6-а Охридска дружина
  •   Трайко Стоянов, 2-ра рота на 6-а Охридска дружина
  •   Секула Сърбинов, 2-ра рота на 6-а Охридска дружина, орден „За храброст“ IV ст.
  •   Дончо Ташков, местоживеене гр. София, 2-ра рота на 6-а Охридска дружина

ГалерияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Црква „Свети Никола“, село Кошино. // Old Prilep. Посетен на 30 декември 2021 г.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 74 – 75.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
  4. Киров - Майски, Никола. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, Печ. Стопанско развитие, 1935. с. 18.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148 – 149. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 854.
  7. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  8. Нешков, Темелко. Раздяла няма. Македония срещу македонизма, София 2014, с. 37-38. Т. Нешков, който като партизанин влиза в селото на следващия ден, пише, че жертвите, сред които бил и тетин му, са били накарани първо да изкопаят гробовете си. Убийците определя като „власи и гъркомани“.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-10-19 
  10. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 27.
  11. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.5