Кою Райчев
Никола (Кою) Райчев български възрожденец, водач на българската община в Балчик в борбите ѝ с гръцките фанариоти за българска църква и просвета.
| Кою Райчев | |
| български общественик | |
| Роден |
1811 г.
|
|---|---|
| Починал | неизв.
|
| Националност | българин |
Обществена дейност редактиране
Pоден е в Трявна в 1811 г. След Руско-турската война от 1828 – 1829 г. заедно с българи от разни краища на страната се заселва в Балчик. В началото на 1840-те години оглавява българската община и църковното настоятелство в града. Благодарение на него през 1845 г. е построен и отваря врати първият български възрожденски храм в Балчик – църквата „Свети Николай“ в българската част на града (днес: кв. „Хоризонт“, бивша Гемиджи махала)[1]. Отец Иван започва първите от столетия служби не на гръцки, а на български език. При църквата е построено и първото българско училище в Балчик, в което същата 1845 г. започва занятия даскал Стойко Иванов от Котел[2].
Българите обаче веднага изпитват тежестта на фанариотския гнет, особено след заточението заради българщината му на силно подкрепилия въздигането на храма одесоски митрополит Йосиф българин от Сяр през 1846 г.[3] и идването за владика на Варна на гръка Порфирий, както и натиска на установилия се през 1847 г. в Балчик гръцки консул. В новопостроената църква службите на български език са прекратени, събраните църковни български книги са взети и продадени на с. Езерец, българския свещеник и даскалът прогонени, към 1848 г. църквата е отнета на българите и накрая храмът е опожарен.
Кою Рачев обаче не скланя глава: дарява на общината голямата си къща в махала „Аязмо“ до морето и отваря в нея българско училище. През 1851 г. успява да извдейства ферман за българска църква и прави от дарената си къщата втори българси храм, наречен „Света Троица“, като за училището там са построени нужните 3 стаи: за момчета, за момичета и учителска стая (днес това място е заето от частния комплекс „Марина сити“) През 1862 г. гърците успяват да завземат и тази българска църква[4].
Тогава възрожденецът повежда балчиклии на непримирима борба за възстановяване на храма с училището на тяхното първоначално място в българската (назована от К. Иречек „Въздушна махала“). Повикани са първомайстор Георги Денюв от близкото до родната му Трявна село Куманите и зографът Петър Стоянов от Котел, а голямата икона на св. Спиридон рисува Койчо Досюв от Трявна. През 1866 г. отваря врати препостроената със значителни лични средства на Райчев голяма белокаменна българска църква заедно със създадено в двора ѝ най-модерно за времето си българско училище, където първо в Балчик се преподава по Бел-Ланкастерската методика.
През 1871 г. при създаването на Българската екзархия балчиклии в резуллтат на възрожденската усърдна и неотклонна десетилетна дейност на Кою Райчев я посрещат не само със своя просторна църква, но действат и 2 български училища – взаимното при нея и малкото при брега на морето, построено до устроената в църква негова къща.
Памет за Кою Райчев редактиране
Улица в Балчик недалеч южно от възрожденския храм „Свети Николай“ по предложение от гражданството носи името „Кою Райчев“[5].
В двора на възрожденския храм „Свети Николай“ е издигната и осветена на 19 декември 2011 г. от Варненския и великопреславсдких митрополит Кирил висока белокаменна възпоменателна чешма в памет на Кою Райчев, одесоския митрополит Йосиф българин от Сяр и моряците от Българския Беломорски и Черноморски флот[6]. На 1 август 2016 г. на Възпоменателната чешма е поставен плакет с икона на св. Никола и възпоменателен текст в памет на Кою Райчев и тези, на които е посветена чешмата[7]
Бележки и източници редактиране
- ↑ Велин Нейчев, „Църквите в Балчик“ – Балчик-ком, 16.04.2012
- ↑ Исторически музей, Балчик (www.museumbalchik.com) Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine. – в bgspirit.com
- ↑ История на Варненската епархия Архив на оригинала от 2005-12-14 в Wayback Machine. – в сайта на Варненската и Великопреславска Света Митрополия
- ↑ Велин Нейчев, Църквите в Бълчик – Балчик-ком, 16.04.2012
- ↑ Карта на Балчик. Улица „Кою Райчев“ Архив на оригинала от 2016-08-27 в Wayback Machine. – в cartogiraffe.com
- ↑ Архиерейско Богослужение в старинния храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ в гр. Балчик[неработеща препратка] – Балчишки телеграф, 4 януари 2912 г.
- ↑ Поменетелен знак-икона на св. Николай за моряците от Българския беломорски и черноморски флот – в-к „Радетел“, бр. 4, 19 август 2016
- Миломир Богданов, Каменната архитектура на Северното българско черноморие – „Паметници, реставрация, музеи“, 3 – 6, София, 2010 г.
- Балчишките храмове, Варненско-преславска епархия – Балчишка енория, Варна, 2009 г.
Външни препракти редактиране
- Исторически музей, Балчик. Храм „Свети Николай“ и училището към него Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine.
- Забележителности. Възрожденски комплекс – в balchik.com
- Велин Нейчев, „Църквите в Балчик“ – balchik.com, 16.04.2012