Отваря главното меню

„Свети Николай Чудотворец“ е голяма белокаменна трикорабна православна църква в Балчик, паметник на културата. Намира се в кв. „Хоризонт“ (т.н. „Гемиджийска махала“) на ул. Христо Ботев № 44.

„Свети Николай“
Saint Nicholas Balchik.JPG
Храм „Свети Николай Чудотворец“ в Балчик с градината и камбанарията
Map of Balchik.png
43.4147° с. ш. 28.1644° и. д.
„Свети Николай“
Местоположение в Балчик
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Балчик
Вероизповедание православие
Съвременен статут действаща църква
„Свети Николай“ в Общомедия

Той е част от възрожденски комплекс, включващ също отделно стояща църковна камбанария (подобна на морски фар), възрожденско училище и градина към храма.

Съдържание

История на храмаРедактиране

Cлед Pуско-турската война от 1828 – 1829 г., последвалото я преселение към Бесарабия и връщане на част от бежанците българи от разни краища се установяват в Балчик.

През 1840-те години забогатялата, придобила самочуствие и отвоювала самостойност българска общност решава да построи свои училище и църква в българския квартал на града – Гемиджийската махала. Начинанието е горещо подкрепено от станалия в 1835 варненския владика Йосиф – родолюбив българин от Сяр. Най-значим принос на място за реализирането на българското духовно-просветно средище има роденият в Трявна в 1811 г. виден възрожденец Никола (Кою) Райчев, който оглавява българската община в Балчик[1]. Първият възрожденски български храм е съграден заедно с българско училище при него в 1845 г.[2] под настоятелството на Кою Райчев. За това, че помага на единокръвните си сънародници беломорския българин, митрополит Йосиф е заточен в 1846 г. в Света Гора [3] и владика става гъркът Порфирий.

В това време Балчик започва да става най-важното износно пристанище на Добруджа и там пристигат гръцки търговци и агенти на гръцки житарски къщи. През 1847 г. в Балчик се настанява и гръцки консул. Засилващият се национализъм на новообразуваната след Pуско-турската война от 1828 – 1829 г. гръцка държава намира израз с помощта на Цариградската партиаршиа в ожесточена църковна и културна агресия спрямо коренното българско население. Митрополит Порфирий използва всичката си власт, за да изгони от Балчик служещия на български език епитроп поп Иван и учителя в българското училище Стойко Иванов, черковнославянските книги са продадени на църквата в с. Езерец, в богослужението и учението е натрапен гръцки език, българската църква и училище в 1848 г. са присвоени от гърците и не след дълго са унищожени от пожар.

В този труден момент Кою Райчев дарява на българската община сграда в махала Аязмо, близо до морския бряг. Тя е преустроена в българско училище. ПБрез 1851 г. начело на балчишките българи той успява да получи султански ферман за църква. Това дава възможност училището край морето да бъде преустроено в българска църква, наречена „Света Троица“. През 1862 г. гърците успяват да завземат и тази българска църква (върху мястото ѝ срещу пристанището е построен „Марина сити“)[4].

В резултат на упорита борба, начело на която отново е дядо Кою Райчев, в 1866 г. храмът с училището са възстановени на тяхното първоначално място в Гемиджийската или, както я назовава К. Иречек, „Въздушната махала“ от първомайстор Георги Денюв от село Куманите, Дряновско, зограф е Петър Стоянов от Котел, а голямата икона на св. Спиридон е рисувана от Койчо Досюв от Трявна. Тогава към храма е създадено взаимно училище, където се преподава по Бел-Ланкастерската, известна и като взаимно-учителна методика. Това е първото модерно за времето си българско училище в Балчик, днес то е музей.

Поставена е паметната плоча над входа на храма с надпис: „Прiити блаже любой драже малое наше твоя отъ твоихъ приношенie сего ти храма въздвиженiе и даруй грЂховъ очищенiе благочестивымъ христолюбивымъ жителямъ Балчика болгарскаго языка“. Тя е ползвана за образец и сходна на нея по-късно е изработена и поставена на построената от българите също такава белокаменна, трикорабна възрожденска църква „Свети Харалампий“ в Шабла.

Съвременно състояниеРедактиране

По случай 1300-годишнината от създаването на Българската държава южно от Дунав храмът „Св. Николай Чудотворец“ и скромната сграда на училището са основно реставрирани. Училището е музейна експозиция на българското възрожденско образование. Храмът като първостепенен паметник на културата и стар български християнски център съчетава пълноценното християнско служение с посрещането на туристи, за които се пуска подбрана православна музика от специална уредба. На 9 май 2009 г., с бла­го­с­ло­ви­я­та на Вар­нен­с­кия и Ве­ли­ко пре­с­ла­в­с­ки Ми­т­ро­по­лит Ки­рил, е от­к­рит цър­ко­вен му­зей в хра­ма, един­с­т­вен по ро­да си в епар­хията. В музея на църквата се съхраняват и са изложени в експозиция икони от цяла Добруджа. В градината на храма се пази много стар български каменен кръст, около който в 2009 г. настоятелството изгражда фонтан.

На 27 август 2010 г. в съслужение от архийерейския наместник на Варненско-преславската митрополия и 4 свещеници е тържествено осветена и открита от заместник областния управител на област Добрич паметна мраморна плоча на израслия в Балчик българин от Костурско поручик Андон Калчев – последния виден български революционер в Беломорска Македония, убит в Солун от гърците в 1948 г. Плочата е поставена на южната колона на каменната арка на входа на градината на храма.[5][6][7][8][9][10][11][12][13][14][15]

През август 2011 г. се съгражда голяма белокаменна възпоменателна чешма в градината на храма с арка и православен кръст в памет на българските военни моряци от Черноморския и Беломорския флот със зидарския труд на инж. Ангел Иванов и арх. Миломир Богданов, по проект на последния и с ценната помощ и дарени материали от негови съмишленици. Осветена е на 19 декември 2011 г. лично от Варненско-преславския митрополит Кирил в съслужение с 2 йереи и настоятеля на храма отец Георги и е открита от кмета на Балчик Николай Ангелов в присъствието на църковното настоятелство и много граждани.[16]

На 10 септември 2013 г. от заместник-кмета на Балчик с благословията на архийерейския наместник на Варненско-преславската митрополия с църковен помен и водосвет и тържествена гражданска церемония е открита поставената на северната колона на каменната арка на входа на градината на храма паметна плоча на родения в Балчик летец изтребител кап. Симеон Михайлов, загинал при защитата на София от британско-американските бомбардировки (1944)[17][18][19].

На 1 август 2016 г. на Възпоменателната чешма е поставен плакет с икона на св. Никола и възпоменателен текст в памет за възрожденеца Кою Райчев, осъществил изграждането на храма, за пострадалия заради застъпничеството за сънародниците си варненски митрополит Йосиф и за моряците от Българския беломорски флот и Черноморските сили на България, на които е посветена чешмата.[20]

Балчишкото гражданство, властите, музеят в града, свещеникът на храма и църковното настоятелство полагат добри грижи за комплекса и днес той е действащ православен храм-музей и културно-историческа забележителност на Добруджа.

ФотогалерияРедактиране

Източници и литератураРедактиране

  • Балчишките храмове, Варненско-преславска епархия – Балчишка енория, Варна 2009 г.
  • Николай Тулешков, Архитектурното изкуство на старите българи Т. 2 – 3: Късно Средновековие и Възраждане, София, 2006 г.
  • Миломир Богданов, Каменната архитектура на Северното българско черноморие, Паметници реставрация музеи, 3 – 6 София 2010 г.

БележкиРедактиране

  1. Велин Нейчев, Балчик, градът на надписите – възпоменателните плочи в базиликата Св. Никола в-к „Балчик“, бр. 43 17 – 23.11.2011
  2. Възрожденски комплекс град Балчик, Исторически музей гр. Балчик-www.museumbalchik.com
  3. История на Варненската епархия, официален сайт на Варненската и Великопреславска Света Митрополия
  4. Велин Нейчев, Църквите в Бълчик, Балчик-ком, 16 04 2012
  5. Българско Национално Радио – Радио Варна
  6. Дарик нюз
  7. Варна news 24.bg
  8. Откриха паметна плоча на убит опълченец, в-к Народно дело Варна 28.08.2010 г.
  9. Откриват паметна плоча на Андон Калчев в Балчик, Добрич новини, 24.08.2010
  10. Радио Добруджа Добрич
  11. в-к Добруджанска трибуна Добрич
  12. Паметна плочая на революционера андон Калчев е Открита в Балчик, Общински вестник Балчик бр.30_1-7.09.2010 стр. 5
  13. в-к Балчишки телеграф бр.29/2010
  14. Мемориален знак на доц. кап. Андон Калчев – „Костурският орел“, в-к Арх и арт форум, бр. 40, 7 октомври 2010 г.
  15. Откриха паметната плоча на Андон Калчев, Добрич новини 27.08.2010
  16. Архиерейско Богослужение в старинния храм „Св.Николай Мирликийски Чудотворец“ в гр. Балчик, Не­го­во Ви­со­ко­п­ре­о­с­ве­щен­с­т­во ос­ве­ти ре­п­ли­ка на па­т­рон­на­та ико­н и но­во­и­з­г­ра­де­ни­те възпоменателна че­ш­ма и фон­тана "Жи­во­п­ри­ем­ний из­то­ч­ник” в дво­ра на хра­ма Балчишки телеграф 4 януари 2912 г.
  17. ДОБРУДЖАНСКА ТРИБУНА 11 СЕПТЕМВРИ 2013
  18. Акценти в предаването „Добър ден, Варна“ Радио „Фокус“ 9 септември 2013 09:53 [1]
  19. Днес в Балчик откриват паметна плоча на авиатора Симеон Михайлов, Moreto.net, Радио Фокус, Вторник, 10 септември 2013 08:33 [2]
  20. Поменетелен знак-икона на Св. Николай за моряците от Българския беломорски и Черноморски флот, в-к Радетел, бр. 4, 19 август 2016
  21. Икона на Св. Никола с текст за възпоменение на възрожденеца Никола (Кою) Райчев, заточения заради застъпничеството за народа си варнански митртополит Йосиф българин от Сяр и моряците от Българския Беломорски и Черноморски флот дарена и поставена на Мемориалната чешма на моряците от Българския Беломорски и Черноморски флот в градината на храма от проектанта и състроител на чешмата арх. Миломир Богданов на 1 август 2016 г.

Външни препрактиРедактиране