Краево

село в България

Краево е село в Западна България. То се намира в Община Ботевград, Софийска област.

Краево
Общи данни
Население121 души[1] (15 декември 2023 г.)
7,99 души/km²
Землище15,226 km²
Надм. височина723 m
Пощ. код2149
Тел. код07132
МПС кодСО
ЕКАТТЕ39267
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСофийска
Община
   кмет
Ботевград
Иван Гавалюгов
(МИР; 2015)
Краево в Общомедия

География редактиране

Село Краево се намира в планински район, на източния склон на Ржана планина, на 20 km от общинския център Ботевград и на 87 km от столицата София. Съседни села – Рашково и Радотина, и двете на 3 km разстояние. Разположено е между планинските склонове след сливането на Крива река и река Конщица в река Рударка.[2]

Селото е разделено на махали: Маринков рът, Минзивара, Хърта, Кривуля, Славо поле, Осикова поляна. Всички те са свързани с асфалтов път в добро състояние от републиканската мрежа.

Население редактиране

Краево
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011 2016
Население 563 561 508 346 282 194 163 143 133 118
Източници: Национален статистически институт[3]

История редактиране

На югозапад от селото се издига връх Градец, върху който са открити следи от предримската епоха до късната античност. До втората половина на XX век в района личат следи от галерии, от които в древността са добивани руди. Писмени източници споменават за съществуването на важен път от античната и средновековната епохи, който преминава през района на селището.[2]

Според предания селото носи името на един от синовете на местен феодал, който притежава владения в огромен район и преди смъртта си ги разделя на тримата си сина Радота, Рашота и Крайо. Етимолозите откриват славянски произход на имената им. Запазени писмени сведения за селището има след падането на България под османско владичество в данъчни регистри от средата на XV век. В тях то е споменато под името Крайово. Селото се числи към вилает Враца като е отбелязано в тимарските регистри с 4 домакинства и приход 559 акчета.[2]

След Освобождението е открито училище, което се помещава първоначално в частна къща, а по-късно в общинска сграда. Броят на жителите в края на XIX век възлиза на 370 души. Развива се производството и продажбата на дървен материал. Част от местното население работи по жп линията Варна – София. В средата на 1920-те години в Краево има две дъскорезници на вода и железарска работилница, която изработва кантари, тенекеджийски изделия и др.[2]

На 19 октомври 1927 г. по инициатива на учители и по-будни младежи в селото е основано читалище и наименовано „Христо Ботев“. Към него е открита библиотека с дарени близо 300 тома книги. Три десетилетия то се помещава в сградата на училището. От началото на 1930-те години има сведения за наличие на медни, железни и оловни руди в землището на селото, които не се експлоатират. Увеличаването близо два пъти броя на населението и замогването му създават възможност за откриване на нови работни места. За нуждите на селото и района са построени и работят 13 воденици, манифактурна работилница и колониал. Отворени са нови дюкяни и занаятчийски работилници. Далекосъобщителните връзки се осъществяват чрез функциониращ телефонен пост. Социално-икономическото замогване създава условия за строителна дейност. Издигнати са общински дом и църква. В новопостроената училищна сграда населението развива културно-просветна работа.[2]

През август 1945 г. е създадено женско дружество „Майчина грижа“. В 1955 г. краевци поемат инициатива за построяване на читалищна сграда. Населението масово се отзовава с безплатен труд и доставка на строителни материали. Съществена промяна в бита на краевци предизвиква електрификацията на селото, извършена през втората половина на 1940-те години. Стопанският облик на Краево през този период се характеризира с развитието на земеделието и скотовъдството. Сред отглежданите домашни животни са говеда, крави, свине, кози и приоритетно овци. Отредените посевни площи, възлизащи на повече от 1500 декара са засадени със зърнено-фуражни и зърнено-хлебни култури.[2]

Наред с увеличаването на селскостопанската продукция основни задачи са хигиенизирането и благоустрояването на селото. Започналият процес на промяна в аграрния характер на общината с промишлено-аграрен ускорява възникналата миграция. В Краево от близо 1000 жители през 1938 г. в селото остават 522 през 1957 г.[2]

Културни и природни забележителности редактиране

  • Църква „Свети Цар Борис“ е разположена на центъра на селото.
  • В близост до селото се намират останките на средновековната крепост „Градище“.
  • На местността Маринков рът се намира паметник на загиналите през войните от селото.
  • На югозапад в планината се намира хижа Лескова.

Редовни събития редактиране

  • Всяка година се чества Св. Богородица на 15 август. Съборът на село Краево е на 7 октомври.

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. а б в г д е ж Ценова, Емилия. Община Ботевград. ИК „Ариадна 93“. ISBN 954-909-86-3-X. с. 27 – 28.
  3. НСИ
 
Карта на обектите в община Ботевград