Рашково
Рашково е село в Западна България. То се намира в Община Ботевград, Софийска област.
| Рашково | |
 Кметството на Рашково | |
  Рашково  Рашково | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 92 души[1] (15 март 2024 г.) 2,97 души/km² |
| Землище | 31,188 km² |
| Надм. височина | 653 m |
| Пощ. код | 2152 |
| Тел. код | 071306 |
| МПС код | СО |
| ЕКАТТЕ | 62298 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Софийска |
| Община – кмет | Ботевград Иван Гавалюгов (МИР; 2015) |
| Рашково в Общомедия | |
География редактиране
Село Рашково се намира в Северозападна България в планински район на Ботевградската община, Софийска област, на 21 km от общинския център и на 87 km от столицата София. Съгласно земеустрояването от 1965 година, площта на село Рашково е 31,217 декара. Разположено е в източното подножие на Ржана планина, която е част от Стара планина. Граничи с повечето села от Ботевградска община, с Лютидол и Игнатица, община Мездра. Селото е амфитеатрално разположено, с планински климат – то почти винаги е над мъглите, които се стелят в Ботевградската котловина. То има много махали заобикалящи го от всякъде – Плачковци, Чукара, Белчово, Габровница, Беловир, и т.н. Селото е на алтернативния път Ботевград – Мездра, който се ползва при проблеми с основния през Скравена – Новачене.[2]
Климат редактиране
Климатът спада към умерено-континенталния на предбалканския район. Землището през зимата е запазено от студените западни ветрове от билото на Ржана планина. Предпланинските хребети на Черния камък – Гола глава преграждат пътя на студените, северни ветрове.
Районът на селото е открит за южните топли ветрове, което допринася зимният период да не е много студен. През лятото близостта на Стара планина не позволява тук да се развиват горещини. Характерни са кратките и силни дъждове, придружени с гръмотевици.
Население редактиране
| Рашково | |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Година | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2011 | 2016 | 2022 | ||
| Население | 1652 | 1507 | 1332 | 988 | 654 | 444 | 358 | 256 | 147 | 124 | 84 | ||
| Източници: Национален статистически институт[3] | |||||||||||||
История редактиране
В района на селото има отбелязани 24 тракийски могили. Най-широко разпространената легенда за образуването на селището е за дядо Рашко, който заедно с петдесетина души от рода си се заселва в местността Душкова река. Това селище се разраства и след неговата смърт започва да се нарича Рашково. В османските тимарски данъчни регистри от 1479 г. и 1480 г. селото е записано с 42 домакинства и 5 вдовишки семейства. От първата половина на XVII век е запазена част от регистър на войнуци от Врачанско, Плевенско и други райони, сред които се срещат и от Рашково. В този период се забелязва преселнически процес към селото, причините за който са трудно доловими.[2]
През 1856 г. за просвещението на населението е открито килийно училище, което до 1874 г. се помещава в частни къщи, когато заможни селяни построяват със собствени средства нова сграда.[2]
В Освобождението на страната рашковци участват като опълченци в помощ на руските войски. В Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война от селото загиват 42 души, а във Втората световна война – 9 души. Основно занятие за населението са земеделието, скотовъдството и дърводелството. За подпомагане на селските стопани са учредени две кооперации, които задоволяват манифактурните и бакалски потребности. През 1906 г. е основано Рашковско земеделско взаимоспомагателно дружество „Зора“, а в 1907 г. – Рашковска земеделска спестовно-заемателна каса „Напредък“.[2]
В селото и махалите Габровица, Белчово и Равна има три основни училища, а през 1922 г. е открита и прогимназия. Същата година на 22 август при тържествено освещаване на църквата „Възнесение“ Рашково е посетено за пореден път от цар Борис III. При това му идване той дарява на основаното през 1919 г. читалище „Съзнание“ 100 тома литература. През октомври 1926 г. читалищни и просветни дейци създават Въздържателно дружество. Под негово давление и с решение на Общинския съвет пет години по-късно са затворени съществуващите в селото кръчми. От средата на 1920-те години се извършват инфраструктурни изменения. Направен е първият регулационен план и е утвърдена уличната и дворна мрежа. Коригирани са пътищата. В този период е извършено и водоснабдяване. В 1932 г. Рашково има 280 домакинства, които обработват 2178 декара обща земя и отглеждат 776 глави едър рогат добитък. Подобрение в икономическото състояние на населението се наблюдава след 1936 г., когато две софийски предприятия започват работа по разкриване на каменни кариери.[2]
От 1940 г. функционира медицинска служба с лекар и акушерка. Няколко години по-късно започва процедура по електрифицирането на селото. През 1945 г. е създадено културно-просветно дружество „Пладнище“.[2]
Културни и природни забележителности редактиране
В землището на с. Рашково е обявена Защитена територия „Романия“ с цел опазване на територия с характерен ландшафт, резултат на хармонично съжителство на човека и природата.
В село Рашково са снимани основните сцени на филма „Неочаквана ваканция“.
Редовни събития редактиране
- Всяка година в съботата след Спасовден се чества празник на селото, като се почитат загиналите воини от Рашково във войните.
- На 21 май (Свети Свети Константин и Елена) се прави оброк в махала Белчово
- На 20 юли (Свети Илия) се прави в параклиса в подножието на Лалкова чукла и в махала Белчово.
- На 27 юли (Свети Панталеймон) се прави оброк в местността Виновград, на който се събират много хора.
Други редактиране
Кухня редактиране
Характерни само за това село са били козята пастърма и пълнено агне с лук сорт „Чеперко“ – среден между червен лук и чесън.
Личности редактиране
- Евлоги Бужашки (1927), професор по история
- Веселин Павлов (1949), български политик от БКП.
- Кирил Мишев (1918), член-кореспондент на БАН, географ-геоморфолог.
Източници редактиране
