Кралство Лотарингия
Кралство Лотарингия (на латински: Lotharii Regnum) е франкско кралство, съществувало с прекъсвания между 855 и 900 година.
| Кралство Лотарингия | |
| 855 – 900 | |
 Франкските кралства през 855 г. – Лотарингия е в синьо | |
| Столица | Мец |
|---|---|
| Религия | Християнство |
| Форма на управление | Монархия |
| Династия | Каролинги |
| Крал | |
| 855 – 869 | Лотар II |
| 895 – 900 | Цвентиболд |
| История | |
| Прюмски договор | 855 г. |
| |
| Днес част от |  Нидерландия Белгия Люксембург Франция Германия |
Създадено е с подялбата на наследството на владетеля на Среднофранкското кралство Лотар I с Прюмския договор от 855 година и включва неговата северна част от Северно море до Вогезите, включително традиционните франкски земи и старата имперска столица Аахен. Тази територия е получена от сина на Лотар I Лотар II, чието име получава.[1]
След смъртта на Лотар II през 869 година Лотарингия е поделена с Меерсенския договор между Източнофранкското и Западнофранкското кралство, а през 880 година е изцяло подчинена от Източнофранкското кралство. През 895 година източнофранкският крал Арнулф Каринтийски поставя своя син Цвентиболд за крал на Лотарингия. След смъртта на Цвентиболд няколко каролингски крале използват и титлата крал на Лотарингия, но на практика областта започва да се управлява от назначени херцози и се превръща във васално на Източнофранкското кралство Херцогство Лотарингия.
Бележки
редактиране- ↑ Bullough, D.A. (1975). „The Continental Background of the Reform“. In Parsons, David. Tenth-Century Studies. Chichester, UK: Phillimore. p. 22. ISBN 0-85033-179-X.