Монархия

Монархия (от гръцки: μοναρχία – „единовластие“: от μονος – „един“ и αρχειν – „управлявам“) е форма на държавно управление, при която върховната държавна власт принадлежи на едно лице – монарха (крал, цар, султан, емир, падишах и пр.). Обикновено се предава по наследство. Властта на монарха и неговите задължения могат силно да варират според вид на монархията: от почти никаква власт (парламентарна монархия като Испания) през ограничена власт чрез конституция (конституционна монархия като Йордания) до всеобща, неограничена политическа (понякога и духовна) власт (абсолютна монархия като Оман).

Монархиите се различават още по начина на избиране на глава – по наследствена линия или чрез някакъв вид избори. Съответно първите наследяват короната по кръвна линия, а вторите биват избрани за определен период от време (най-често пожизнено) да управляват монархията. При наследствените монархии правото на владетеля над трона най-често се обяснява, като се използва твърдението, че монархът е избраник на боговете. Възможно е дори самият монарх да се почита като бог или като човек с божествен произход. Този култ често се среща в Античността – например в Древен Египет или Древен Рим, но продължава да съществува и в Новото време – например в Китайската империя или до след Втората световна война – Япония.

Държавната доктрина или идеология на монархията (или стремеж към установяване на монархия) се нарича монархизъм или още роялизъм. Привърженик на подобна идеология се нарича монархист или роялист, а противникът – републиканец или антимонархист.

Към 2011 г. 44 страни в света имат монарси за държавни глави. Историческата форма на абсолютна монархия се практикува само в Бруней, Оман, Катар, Саудитска Арабия, Есватини и Ватикана.

Признаци на монархията

Основните признаци на класическата форма на управление при монархията са:

съществуването на едноличен глава на държавата, ползващ се от своята власт пожизнено (цар, крал, император, шах)^[1];
като правило наследствен (съгласно обичай или закон) ред на приемственост на върховната власт;
монархът олицетворява единството на нацията, историческата приемственост, представлява държавата на международната сцена;
юридически имунитет и независимост на монарха, които подчертават институцията на контрасигнатурата.

В много случаи, държави, традиционно считани за монархии, не удовлетворяват изброените признаци. Още повече, че в немалко случаи е трудно да се прокара ясна граница между монархия и република. Така например изборни монархии като Рим от периода на принципата и Ржеч Посполита съхраняват и републиканските институции. Император първоначално е републиканска извънредна магистратура, а самото название Ржеч Посполита дословно се превежда като „република“. От друга страна, официално републиканската Северна Корея има всички изброени признаци на монархия, но в действителност е тоталитарна чучхе диктатура.

История

„Правният говорител на Алтинга“ – Уилям Гършъм Колингуд. Картината е от XIX век и представя Скалата на закона в Тингветлир, Исландия, където се е събирал Алтингът, който е основан през 930 г. и функционира в днешно време.

Племенното царуване често се свързва със сакрални функции, така че кралят да изпълнява и задълженията на висш жрец. По този начин той често е смятан за родственик или син на боговете. Тези сакрални функции се перифразират и променят през Средновековието, за да оформят божествените права на кралете, докато в Китай, Япония и Непал кралете продължават да се считат за богове до началото на съвремието.

Монархическата система е в контраст с парламентаризма, където се дава власт на събрания от свободни граждани, още от Античността. В Древността се срещат случаи на промяна на формата на държавно управление от монархия към подобна ранна форма на република. Така се случва с Древен Рим, който се превръща в Римска република през 509 г. пр. Хр., и Древната атинска демокрация, създадена през 500 г. пр. Хр.

При германските племена в Древността кралете също изпълняват сакрални функции. Те биват избирани сред изтъкнати и прославени мъже от знатни семейства. Избирането става чрез събрание, наречено тинг (thing или алтинг в Исландия). Подобни прояви на парламентаризъм западат по време на Европейските Средни векове, но все пак оцеляват под формата на регионални събрания като Исландската държава и Швейцарското Ландсгемайне, наречено по-късно Тагзатцунг. Съвременното завръщане към парламентаризма и републиката започва с премахването на английската монархия от Парламента на Англия през 1649 г., последвано от Американската революция от 1776 г. и Френската революция от 1792 г. По-голямата част от политиците на XIX в. са разделени на антимонархистично настроени радикалисти и монархистично настроени консерватори. Множество монархии са свалени през XX в., и то най-вече в началото или края на двете световни войни. Подобна участ застига и монархията в България по това време.

Видове монархии

По ограничение на властта

Елизабет II – монарх на парламентарна монархия

Абдула бин Абдул Азис – монарх на абсолютна монархия

Абсолютна монархия – монархия, в която властта на монарха не е ограничена. При абсолютната монархия правителството или другите органи на властта са отговорни единствено пред монарха като държавен глава, а парламентът е само съвещателен орган или въобще не съществува.
Конституционна монархия – монархия, при която властта на монарха е ограничена от конституцията или неписано право или традиции. При нея реалната законодателна власт принадлежи на парламента, а изпълнителната – на правителството и на монарха едновременно. Конституционната монархия съществува в две форми: дуалистическа монархия (Австро-Унгарската империя 1867 – 1918 г., Япония 1889 – 1945 г., в днешно време – Мароко, Йордания, Кувейт) и парламентарна монархия (Великобритания, Дания, Швеция).
- Дуалистична монархия (на латински: Dualis – двойствен) – конституционна монархия, в която властта на монарха е ограничена от конституцията, но монархът формално и фактически притежава големи властови пълномощия.
- Парламентарна монархия – конституционна монархия, в която монархът изпълнява функциите си чисто номинално. При парламентарната монархия правителството е отговорно пред парламента, който е върховният държавен орган.
Несуверенна монархия – монархия, в която монархът упражнява само местната власт в подконтролната му територия, суверенитетът на която се упражнява от по-голяма държава – васалните владетели в европейските колонии и племенните вождове в Нигерия, Уганда и Южна Африка, непруските провинции на Кайзерова Германия, султанатите на Малайзия и емирствата на ОАЕ – без Абу Даби, чийто владетел по конституция е държавен глава на федерацията.

По традиционно устройство

Папа Бенедикт XVI – държавен глава на теократична монархия

Древноизточна монархия – първата в историята на човечеството форма на държавно управление, която има уникални и присъщи само за нея черти.
Феодална монархия (средновековна монархия) – последователно преминава през три периода на своето развитие: раннофеодална монархия, съсловно-представителна монархия, абсолютна монархия^[2].
- Раннофеодална монархия – хронологически първата в страните от северните части на Европа форма на държавно управление, съществувала както в периода на създаване на раннофеодалните империи, така и в последващия период на децентрализация^[3].
- Съсловно-представителна монархия – монархия, при която властта на монарха е ограничена не само от представители на васалите му, но и от представители на третото съсловие. Впоследствие, с прехода към наемни армии, се преобразува в абсолютна монархия.
- Абсолютна монархия – монархия, при която продължават да съществуват съсловните привилегии, но не съществуват феодални владения, васално-ленна система и, в някои случаи (Англия, Франция), отсъства крепостното право.
Теократична монархия – монархия, при която политическата власт принадлежи на религиозния лидер. В такива страни господстващата религия е задължителна и нейните норми са главен закон. Примери за теократични монархии са християнска Ватикана, ислямска (Саудитска Арабия) и будистки Бутан (до 2008 г.). Но монархът може да е глава на църквата и в конституционни монархии като Великобритания, а до 2012 – и Норвегия.
Изборна монархия – монархия, при която следващият монарх не наследява властта автоматически (при смърт, оттегляне или край на пълномощията на предшестващия), а се избира (формално или реално). Фактически е междинна форма на управление между монархия и република.

Преимущества и недостатъци

За преимущества на монархията като форма на управление обикновено се изброяват:

Монархът, като правило, от детство е възпитаван в това, че в бъдеще ще стане върховният ръководител на държавата. Това му позволява да развие качества, необходими за тази длъжност и гарантира, че властта няма да бъде получена от некомпетентен или злонамерен човек, в хода на демократични машинации;
Заместването във властта произтича не на основание на интереси, а по случайността на рождението, което намалява възможността от проникването във властта на хора, за които тя е самоцел.
Монархът естествено е заинтересуван от това да остави на сина си или дъщеря си процъфтяваща страна.

При сравнение с републиката се отличават и следните преимущества:

Монархът е над всяка политическа партия и по този начин е безпристрастна политическа фигура;
При монархията има повече възможности за изпълнение на дългосрочни промени в живота на държавата;
При монархията има повече възможности за фундаментални промени, които са необходими в дългосрочен план, но непопулярни в краткосрочен;
При монархиите, богати на природни ресурси – нефтените монархии от Залива, Бруней, Канада, Австралия и Норвегия проклятието на ресурсите не е толкова разпространено, отколкото при републиките – Русия, Венецуела, Мианмар, Ирак, Иран, Демократична република Конго и много бивши колонии.
Многонародностните федерални монархии – Испания, Великобритания, Белгия, Канада и други, са по-устойчиви от многонародностните федерални републики като Етиопия, Нигерия и други.

В сравнение с републиканската диктатура се наблюдават следните предимства:

Понеже властта на монарха се основава на уважение към него от страна на поданиците и на често вековни, а понякога дори на хилядолетни традиции, тя се крепи на по-малко репресии – особено при етнически и/или религиозно хомогенна държава, отколкото диктатурата, крепяща се единствено на терора и пропагандата.
Поради гореспоменатата традиционна идеологическа основа на монархията, докато диктатурата обикновено се налага чрез вътрешнополитически сблъсъци, войни, политически и/или стопански кризи или заради страха от такива, заради което в монархиите политическите стабилност и култура и националното единство са по-високи, отколкото в диктатурите.
След смъртта на монарха, наследникът почти винаги е известен, което намалява риска от политически катаклизми.
Понеже монархът е длъжен да остави на наследника си процъфтяваща страна, монархиите не са толкова склонни на военни авантюри с рискован изход, докато диктатурите – поради липсата на наследственост на диктаторските позиции, са готови за осъществяването на такива с цел максимално разширяване на властта на диктаторите, повишаване на авторитета им и/или поддържане на атмосфера на омраза и страх, която да сплоти населението около властта им и да създаде удобен претекст за разправа с политическите противници като с „пета колона“.
Династията може да оцелее векове след смъртта на създателя си, докато дори диктатурата да не рухне след смъртта на наложилия я диктатор, обикновено приемникът му има по-малък авторитет от предшественика си.
При теократична и/или абсолютна монархия, както и при империя, държавата упражнява цивилизационна и културна мека сила, която може да влияе върху стотици милиони или дори милиарди хора по света в по-голяма или по-малка степен и може да продължи да съществува векове след унищожението на държавата, докато идеологическото влияние в чужбина на диктатурата (упражнявано предимно от тоталитарни режими) може силно да отслабне или дори напълно да изчезне още приживе на диктатора заради негови военни, политически и/или стопански грешки и/или престъпления.

Недостатъци на монархията са:

Монархът не носи юридическа отговорност пред когото и да е за управлението си, което може да доведе до решения, които не отговарят на интересите на държавата.
Монарх може стане човек, който не се интересува от държавните дела, или е дете, или психично болен.
Монархията е зависима от обкръжението си, което е почти независимо от закона, и се подчинява само на волята на монарха.
Смъртта на бездетен монарх често означава тежка политическа криза с продължителни раздори и политически борби – за пример на такава криза може да служи Смутното време (1598 – 1613 г.) в Русия.
Положението на абсолютната монархия над законите прави останалите хора безправни, фактически народът е зависим само от волята на монарха.

Съвременни монархии

Европа

Африка

Азия

Америка

Океания

Монархии, премахнати в периода XIX – XXI век

XIX век

Страна		Последен монарх	Година	Забележки
1800-те
	Картли-Кахетинско царство	Давид XII	1801 г.	Държавата е присъединена към Руската империя.
	Калмицко ханство	Чучей Тундутов	1803 г.	Държавата е анексирана от Руската империя.
	Кьолнско архиепископство	Антон Виктор		Държавите са секуларизирани в хода на Германската медиатизация.
	Мюнстерско епископство	Антон Виктор
	Залцбургско архиепископство	Йероним фон Колоредо
	Майнцко архиепископство	Карл Теодор Далберг
	Трирско архиепископство	Клеменс Венцеслав Саксонски
	Бриксенско епископство	Франц Карл фон Спаур
	Регенсбургско епископство	Юосиф Конрад фон Шрофенберг
	Трентско епископство	Емануел Мария, граф фон Зун и Хоенщайн
	Залцбургско курфюрство	Фердинанд I	1805 г.	Пресбургски мир
	Свещена Римска империя	Франц II	1806 г.	Император Франц II се отрича от престола.
	Империя Хаити	Жак I Десалин	1806 г.	Държавата се разпада на две части.
	Графство Марк	Фридрих Вилхелм III	1807 г.	Държавите са анексирани от Френската империя.
	Кралство Етрурия	Людовик II	1807 г.	Държавите са анексирани от Френската империя.
1810-те
	Княжество Ашафенбург	Карл Теодор Далберг	1810 г.	Парижки мирен договор от 1810 г.
	Княжество Регенсбург	Карл Теодор Далберг		Парижки мирен договор от 1810 г.
	Кралство Холандия	Людовик II Холандски		Държавата е анексирана от Френската империя.
	Имеретинско царство	Соломон II	1811 г.	Държавите са анексирани от Руската империя.
	Табасаранско майсумство	Мухамад	1813 г.	Държавите са анексирани от Руската империя.
	Кралство Вестфалия	Жером Бонапарт		Кралството е ликвидирано от руски войски.
	Велико херцогство Берг	Луи I		Херцогствата са ликвидирани от войските на Шестата коалиция.
	Велико херцогство Франкфурт	Йожен Боарне
	Кралство Италия	Наполеон I	1814 г.	Парижки мирен договор (1815 г.)
	Велико херцогство Вюрцбург	Фердинанд III		С решение на Виенския конгрес, херцогството е присъединено към кралство Бавария.
	Княжество Лейен	Филип Францис		С решение на Виенския конгрес, държавата е присъединена към Австрийската империя.
	Княжество Лука и Пиомбино	Елиза Бонапарт		Парижки мирен договор (1815 г.)
	Канди	Шри Викрама Раджасингх	1815 г.	Зържавата влиза в състава на Британски Цейлон.
	Френска империя	Наполеон I Бонапарт		След поражението на Наполеон при Ватерло, той е свален от трона и изпратен на заточение на остров Света Елена. Империята е възстановена през 1852 г.
	Варшавско херцогство	Фридрих Август I		Херцогството е ликвидирано след Виенския конгрес.
	Неаполитанско кралство	Фердинанд VI	1816 г.	Държавите са обединени в Кралство на двете Сицилии.
	Кралство Сицилия	Фердинанд III	1816 г.	Държавите са обединени в Кралство на двете Сицилии.
1820-те
	Кралство Хаити	Анри I Кристоф	1820 г.	След самоубийството на крал Анри I, държавата е присъединена към република Хаити.
	Маратхска империя	Шах II	1820 г.	Влиза в състава на Британска Индия.
	Мексиканска империя	Агустин I	1823 г.	Императорът се отрича от престола.
	Гурийско княжество	Давит I Гуриели	1829 г.	Княжеството е анексирано от Руската империя.
1830-те
	Емирство Соран	Мухамед Паша Мир Кор	1835 г.	Емирството е завоювано от Османската империя.
1840-те
	Илисуйски султанат	Даниял бек	1844 г.	Държавата е анексирана от Руската империя.
	Херцогство Лука	Карл I	1847 г.	Влиза в състава на Тоскана.
	Кралство Франция	Луи-Филип I	1848 г.	Февруарска революция от 1848 г.
	Сикхска империя	Дулип Сингх	1849 г.	Втора англо-сикхска война
1850-те
	Графство Хоенцолерн-Зигмаринген	Фридрих Вилхелм IV	1850 г.	Държавите влизат в състава на кралство Прусия.
	Графство Хоенцолерн-Хехинген	Фридрих Вилхелм IV	1850 г.	Държавите влизат в състава на кралство Прусия.
	Империя на Великите моголи	Бахадур Шах II	1857 г.	След въстанието на сипаите, падишахът е свален от власт.
	Империя Хаити	Фостен I Сулук	1859 г.	Император Фостен I се отрича от престола.
	Велико херцогство Тоскана	Фердинанд IV		В резултат на революциято, държавите са обединени в Обединени провинции на Централна Италия.
	Моденско херцогство	Франческо V д’Есте
	Пармско херцогство	Роберт I
	Молдавско княжество	Александър Йоан I		Държавите са обединени в Обединено княжество Влашко и Молдова
	Влашко княжество	Александър Йоан I
	Северокавказки имамат	Шамил		Държавата е завоювана от Руската империя.
	Княжество Сванетия	Тенгиз Дадешкелиани		Княжеството е анексирано от Руската империя.
1860-те
	Казикумухско ханство	Аглар ибн Умар	1860 г.	Ханството е анексирано от Руската империя.
	Кралство на двете Сицилии	Франциск II	1861 г.	Държавата е завоювана от Сардинското кралство.
	Кралство Араукания и Патагония	Аврелий Антоний I	1862 г.	Кралството е ликвидирано от чилийски и аржентински войски.
	Абхазко княжество	Михаил	1864 г.	Държавите са анексирани от Руската империя.
	Кюринско ханство	Юсуф бек		Държавите са анексирани от Руската империя.
	Аварско ханство	Ибрахим хан I		Държавата е завоювана от Руската империя.
	Ломбардско-Венецианско кралство	Франц Йосиф I	1866	Cтава част от кралство Италия.
	Кралство Хановер	Джордж V		Държавите са анексирани от кралство Прусия.
	Курфюрство Хесен-Касел	Фридрих Вилхелм I
	Херцогство Насау	Адолф
	Мексиканска империя	Максимилиан I	1867 г.	Императорът е хванат и разстрелян.
	Херцогство Лимбург	Вилем III		Държавата влиза в състава на кралство Нидерландия съгласно Лондонския договор.
	Мегрелско княжество	Николай I Дадиани		Държавите са анексирани от Руската империя.
	Тарковско шамхалство	Шамсуддин
	Мехтулинско ханство	Рашид хан
1870-те
	Папска област	Пий IX	1870 г.	Държавата е завоювана от кралство Италия
	Френска империя	Наполеон III	1870 г.	Септемврийска революция
	Илийски султанат	Алахан Султан	1871 г.	Султанатът е ликвидиран от войските на Руската империя.
	Кралство Испания	Амадей I	1873 г.	Кралят се отрича от престола. Монархията е възстановена през 1874 г.
	Кокандско ханство	Насир ад-дин-хан	1876 г.	Ханството е завоювано от Руската империя.
	Йеттишар	Магомет Якуб бек Бадаулет	1877 г.	Държавата е завоювана от империята Цин.
	Зулуско кралство	Кечвайо	1879 г.	Монархията е ликвидирана в резултат на Англо-зулуските войни.
	Държава Рюкю	Сьо Тай	1879 г.	Държавата е анексирана от Японската империя.
1880-те
	Кралство Таити	Помаре V	1880 г.	Кралят предава цялата кралска власт на френската администрация.
	Бирманска империя	Тибо	1885 г.	Държавата е завоювана от англичаните.
	Бразилска империя	Педру II	1889 г.	Императорът се отрича от престола.
1890-те
	Кралство Хаваи	Лилиуокалани	1893 г.	Държавен преврат.
	Кралство Раротонга	Макеа Такау Арики	1893 г.	Държавата е анексирана от Британската империя.
	Княжество Тринидад	Джеймс I	1895 г.	Властта на острова преминава в ръцете на англичаните.
	Кралство Имерина	Ранавалуна III	1896 г.	Кралството е обявено за френска колония.
	Бенинско царство	Идугбова	1897 г.	Държавата е завладяна от англичаните.

XX век

Страна		Последен монарх	Година	Забележки
1900-те
	Кралство Дахомей	Аголи Агбо	1900 г.	Кралството е завоювано от Франция
	Конфедерация Аро	Кану Окоро от Арочукву	1902 г.	Държавите в конфедерацията са завоювани от Великобритания.
	Федерация Ашанти	Премпе I	1902 г.	Държавите в конфедерацията са завоювани от Великобритания.
	Султанат Ачех	Мухамад III Дауд Шах	1903 г.	Султанатът е завоюван от Холандия.
	Свободна държава Конго	Леополд II	1908 г.	Държавата е продадена от краля на правителството на Белгия.
1910-те
	Кралство Португалия	Мануел II	1910 г.	Португалска революция (1910)
	Корейска империя	Сунджон	1910 г.	Договор за присъединяване на Корея към Япония
	Велика Цинска империя	Пу И	1912 г.	Синхайска революция
	Княжество Самос	Темистоклис Софулис	1912 г.	Акт за обединение на княжеството с Гърция.
	Княжество Албания	Вилхелм I	1914 г.	Монархията е възстановена през 1928 г. (Албанско кралство)
	Конго	Мануел III	1914 г.	Държавата е ликвидирана от португалските войски.
	Султанат Сулу	Джамал ал-Кирам II	1915 г.	Султанът отстъпва властта на английската корона.
	Полско царство	Николай II	1915 г.	Окупирано от германско-австрийски войски и на негово място е създадено Полско Кралство.
	Китайска империя	Юан Шикай	1916 г.	Юан Шикай обявява възвръщане на длъжността на президента.
	Руска империя	Николай II	1917 г.	Февруарска революция
	Велико княжество Финландия	Николай II	1917 г.	Февруарска революция
	Кралство Черна гора	Никола І	1918 г.	Референдум за премахването на краля и обединение със Сърбия
	Германска империя	Вилхелм II	1918 г.	Ноемврийската революция довежда до това, че империята де-факто става република. Де-юре Германската империя просъществува до 1945 година.
	Кралство Прусия	Вилхелм II
	Кралство Бавария	Людвиг III
	Кралство Вюртемберг	Вилхелм II
	Кралство Саксония	Фридрих Август III
	Велико Херцогство Хесен	Ернст Людвиг
	Велико херцогство Баден	Фридрих II
	Велико Херцогство Саксония-Ваймар-Айзенах	Вилхелм Ернст
	Велико Херцогство Мекленбург-Шверин	Фридрих Франц IV
	Велико Херцогство Мекленбург-Стрелиц	Адолф Фридрих VI Мекленбургски
	Велико Херцогство Олденбург	Фридрих Август ІІ
	Херцогство Брауншвайг	Ернст Август III
	Херцогство Ангалт	Йоаким Ернст Ангалтски
	Херцогство Сакс-Кобург и Гота	Карл Едуард I
	Херцогство Саксония-Майнинген	Бернхард III
	Херцогство Саксония-Алтенбург	Ернст II
	Княжество Валдек	Фридрих
	Княжество Липе	Леополд IV
	Княжество Шаумбург-Липе	Адолф II
	Княжество Шварцбург-Рудолщат	Гюнтер Виктор
	Княжество Шварцбург-Зондерсхаузен	Гюнтер Виктор
	Княжество Ройс-Грайц	Хенрих XXIV
	Княжество Ройс млада линия	Хенрих XXVII
	Австро-Унгария	Карл I	1918 г.	Разпадане на Австро-Унгарската империя
	Кралство Бохемия			Разпадане на Австро-Унгарската империя
	Кралство Унгария			Разпадане на Австро-Унгарската империя; възстановено в 1920, макар че тронът остава вакантен с регент
	Кралство Галиция и Лодомерия			Разпадане на Австро-Унгарската империя
	Кралство Далмация
	Кралство Хърватия и Славония
	Ерцхерцогство Австрия
	Херцогство Буковина
	Херцогство Горна и Долна Силезия
	Херцогство Каринтия
	Херцогство Крайна
	Херцогство Залцбург
	Херцогство Щирия
	Маркграфство Моравия
	Графство Тирол
	Австрийско Приморие
	Кондоминиум Босна и Херцеговина
	Херцогство Курляндия и Семигалия	Вилхелм II (избран херцог)		Влиза в състава на Балтийското херцогство.
	Кралство Финландия	Фридрих Карл фон Хесен (избран крал)		не са били осъществени
	Кралство Литва	Миндовг II (избран крал)
	Балтийско херцогство	Адолф Фридрих (избран херцог)
	Полско Кралство	Няма (управлявано е от Регентски съвет)
1920-те
	Бухарски емират	Сейид Алим-хан	1920	На 2 септември 1920 година РККА завладява Бухара, а 8 октомври е била провъзгласена Бухарската Народна Съветска Република, която в 1924 г. по национален признак е била разделена между Узбекската ССР, Туркменската ССР и Таджикската АССР.
	Хивинско ханство	Абдула-хан		В резултат на комунистическото въстание и поддръжката му от Червената Армиея, Хивинското ханство е било завладяно, на 2 февруари ханът се отрича от престола, а на 26 април 1920 година е била провъзгласена Хорезмската Народна Съветска Република в състава на РСФСР.
	Северо-Кавказски емират	Узун-Хаджи		Ликвидиран от съветските войски.
	Арабско Кралство Сирия	Фейсал I		Ликвидирано от френските войски.
	Държава на дервишите	Саид Мохамед Абдиле Хасан		Държавата е била завоювана от Британската империя.
	Емират Джебел-Шамар	Мухамад ибн Талал ибн Митаб ар-Рашид	1921	Държавата е била завоювана от Неджд.
	Османска империя	Мехмед VI	1923	На 1 ноември 1922 година Великото национално събрание на Турция приема Закон за разделяне на султаната и халифата, при това султанатът е премахнат.
	Халифат	Абдул-Меджид II	1924
	Кралство Гърция	Георг II		Възстановено в 1935 г. и по-късно премахнато в 1974 (виж по-долу)
	Монголия	Богдо-геген VIII		Китайска окупация на Монголия
	Кралство Курдистан	Махмуд Барзанджи		Държавата е била ликвидирана от британските войски.
	Кралство Хиджаз	Али бен Хусейн	1925	Държавата е била завоювана от Неджд.
	Султанат Хобьо	Юсуф Али Кенадид	1925	Държавата е била завоювана от Кралство Италия
	Султанат Маджиртин	Херси Бокор	1927	Държавата е била завоювана от Кралство Италия
	Филипинска империя	Флоренсио I (самопровъзгасен император)	1927	не е била осъществена, въстанието се проваля^[4]
1930-те
	Кралство Испания	Алфонс XIII	1931	Възстановено де-юре в 1947 и де-факто в 1975 г.
	Кралство Таволара	Марианджела	1934	След смъртта на владетелката Италия разпространява своята юрисдикция на територията на кралството, обаче анексия не е била извършена.
	Емират Асир	Хасан ибн Али	1934	Държавата е била анексирана от Неджд и Хиджаз
	Ланна	Чакхам Кхачонсак	1939	Държавата е била анексирана от Тайланд
1940-те
	Независима държава Хърватия	Томислав II	1943	Кралят се отрича след прекратяване на италианската поддръжка
	Кралство Исландия	Кристиан X	1944	Отменена уния с Дания
	Кралство Черна гора	Няма (всички претенденти за престола се отказват от титлата)		Черна гора е освободена от окупаторите от Народно-освободителната армия на Югославия
	Независима Държава Албания	Няма (управлява регентски съвет)		Албания е освободена от окупаторите от Националноосвободителния фронт на Албания и Червената армия
	Кралство Югославия	Петър II Караджорджевич	1945	29 ноября 1945 Югославия е била провъзгласена за Социалистическа Федеративна Република
	Манчжоу-го	Пу И		На 19 августа 1945 година император Пу И е бил заловен и детрониран.
	Виетнамска Империя	Бао Дай		Августовска революция 1945 във Виетнам
	Кралство Унгария	Няма (Миклош Хорти в качеството на регент)	1946	Решение на парламента без референдум
	Кралство Италия	Умберто II		Конституционен референдум в Италия (1946)
	Царство България	Симеон II		Референдум; официален резултат: 95 % против монархията
	Кралство Саравак	Чарлз Вайнер Брук		Белите раджи предават властта на британската корона
	Кралство Румъния	Михай I	1947	Кралят е свален от комунистите
	Индийска империя	Джордж V		Разделяне на Британска Индия
	Калат (ханство)	Мир Ахмад Яр-хан		Ханът подписа договор за влизането на ханството в състава на Пакистан. На 16 май 1948 г. принц Абдул Карим хан се е опитал да вдигне въстание и да създаде независим Белуджистан, но въстанието е било разбито.
	Княжество Джаму и Кашмир	Хари Сингх		Княжеството е ликвидирано в хода на Кашмирския конфликт
	Княжество Майсур	Джаячаиараджа Водеяр Бахадут		Княжествата влизат в състава на независима Индия
	Княжество Тонк	Мухамад Фарух Али Хан
	Княжество Хайдарабад	Асаф Джах VII	1948
	Княжество Пудукотаи	Раджагопала Тондаиман
	Княжество Куч-Бихар	Джагадитенара Нараян
	Княжество Гвалиор	Дживаджирао Шинде	1949
	Княжество Барода	Пратап Сингх Гаеквад
	Нюфаундленд	Джордж VI		През [1948] г. е проведен референдум за бъдещето на доминиона, който е спечелен от поддръжници на присъединяването към Канадската федерация с малко мнозинство (52 %).
	Ирландска Свободна държава	Джордж VI		Премахва последния „Крал на Ирландия“
1950-те
	Индийски Съюз	Джордж VI	1950	Отказ от статута Кралства на Британската общност
	Калба	Хамад II ал-Касими	1951	Присъединение към емирата Шарджа
	Тибет	Далай-лама XIV	1951	Съглашение за мирно освобождение на Тибет
	Кралство Египет	Фуад II	1953	Юлска революция в Египет
	Пакистан	Елизабет II	1956	Отказ от статута Кралства на Британската общност
	Кралство Тунис	Мухамад VIII ал-Амин	1957	Преврат
	Имамат Оман	Али ибн Галиб	1957	Завоюван от Маскат
	Кралство Ирак	Фейсал II	1958	Революция в Ирак 1958
1960-те
	Гана	Елизабет II	1960	Отказ от статута Кралства на Британската общност
	Южно-Африкански Съюз	Елизабет II	1961	Отказ от статута Кралства на Британската общност
	Кралство Руанда	Кигели V		Преврат
	Южно Касаи	Албер I Калонджи		Държавата е ликвидирана от войските на централното конгоанско правителство.
	Танганика	Елизабет II	1962	Отказ от статута Кралства на Британската общност
	Йеменско Мутавакилийско Кралство	Мохамед ал Бадр	1962	Военный переворот 1962 года в Йемене
	Нигерия	Елизабет II	1963	Отказ от статута Кралства на Британската общност
	Уганда		1963
	Кения		1964
	Султанат Занзибар	Сеид-Джамшид-ибн-Абдула	1964	Занзибарска революция
	Буганда	Мутеса II	1966	Преврат
	Кралство Бурунди	Нтаре V	1966	Преврат
	Малави	Елизабет II	1966	Отказ от статута Кралства на Британската общност
	Эмират Бейхан	Салих аль-Абили	1967	Провъзгласяване на Народна Демократична Република Йемен
	Султанат Вахиди	Али III ал-Вахиди
	Султанат Горна Яфа	Мухамад II ал-Хархара
	Емират Дали	Шафаул III ал-Амири
	Султанат Лахедж	Фадл VI Абд-Али
	Султанат Махра	Абдалах IV Афрар ал-Махри
	Султанат Долен Аулаки	Насир III ал-Аулаки
	Султанат Долна Яфа	Махмуд ал-Афифи
	Султанат Фадли	Насир ал-Фадли
	Малдивски Султанат	Мухамед Фарид Диди	1968	Референдум
	Кралство Либия	Идрис I	1969	Военен преврат 1969 година в Либия
1970-те
	Кралство Камбоджа	Нородом Сианук	1970	Гражданска война, идват на власт червените кхмери. Възстановено през 1993 г.
	Гамбия	Елизабет II		Отказ от статута Кралства на Британската общност
	Гайана
	Сиера-Леоне		1971
	Цейлон		1972	Отказ от статута Кралства на Британската общност, името на държавата е изменено на „Шри-Ланка“
	Кралство Афганистан	Захир-Шах	1973	Държавен преврат 1973 година в Афганистан
	Етиопска Империя	Хайле Селасие I	1974	Държавен преврат
	Кралство Гърция	Константин II	8.XII.1974	Референдум; официален резултат: 69 % против монархията.^[5]
	Малта	Елизабет II	31.XII.1974^[6]	Отказ от статута Кралства на Британската общност и провъзгласяване на република.
	Кралство Лаос	Саванг Ватхана	1975	Държавен преврат
	Сиким	Палден Тондуп Намгял	1975	Референдум; официален результат: 97 % за присъединение към Индия като щат
	Тринидад и Тобаго	Елизабет II	1976	Отказ от статута Кралства на Британската общност
	Шахиншахска Държава Иран	Мохамед Реза Пахлави	1979	Ислямска революция в Иран
	Централноафриканска империя	Бокаса I	1979	Преврат
1980-те
	Фиджи	Елизабет II	1987	Отказ от статута Кралства на Британската общност (държавен преврат)
1990-те
	Маврикий	Елизабет II	1992	Отказ от статута Кралства на Британската общност
2000-те
	Ислямски Емират Афганистан	Мухаммед Омар	2001	Режимът на талибаните пада под натиска на международната коалиция, провъзгласена е република.
	Кралство Непал	Гянендра	2008	Монархията е премахната на 28 май 2008 г. и заменена със секулярна федеративна република.

Причини за падане на монархиите

Монархиите са заменяни с републики при създаване на нова държава, отделила се от съществуваща монархическа, без исторически монархически традиции за цялата си територия или без национални такива – републиките в Америка (с изключение на Бразилия) и Океания, почти всички в Африка, мнозинството в Азия и Близкия изток, почти всички в постсъветското пространство и югосферата, Централна Европа, Финландия, Ирландия, Кипър, Малта и Исландия, в резултат на военно поражение – Италия, Германия, Унгария, Австрия, България и Румъния, след сътрудничество на династията с чужди окупатори и колонизатори – при успешна народоосвободителна борба – Турция, Египет и Йемен, при националболшевишки бунт, след възстановяването на Независимостта на държавата прогонил династията или забранил връщането ѝ в страната – Югославия, Албания и Виетнам, при комунистическа революция – Етиопия, Испания, Лаос, Камбоджа и Непал, ляво-либерална революция – Франция, Русия, Гърция, Афганистан, Португалия и Китай, друга лява революция – Либия, а в Иран това става чрез ислямистка революция.

Съпътстващи понятия

Източници

В Уикиречник ще откриете значение, етимология и преводи на монархия

↑ Кутафин О. Е. Основы государства и права. – М., 1994.
↑ Черниловский З. М. Всеобщая история государства и права. М., 2002 г. – С. 115, 141, 160.
↑ БСЭ, ст. „Государство“^{[неработеща препратка]}
↑ The Empire Of The Philippines // Архивиран от оригинала на 2019-04-23. Посетен на 2019-04-19.
↑ Greeks Spurn Monarchy, Deseret News, 9 December 1974, p. 1A.
↑ Т. А. Галкина, Н. А. Красновская. Мальта // Страны и народы. Научно-популярное географо-этнографическое издание в 20 томах / Редкол.: В. П. Максаковский, С. А. Токарев. – М.: Мысль, 1983. – С. 235 – 236. – 285 с. – (Зарубежная Европа/Южная Европа). – 180 000 экз.

Външни препратки

((en)) Сдружение на конституционната монархия

[Kutafin-1] Кутафин О. Е. Основы государства и права. – М., 1994.

[2] Черниловский З. М. Всеобщая история государства и права. М., 2002 г. – С. 115, 141, 160.

[3] БСЭ, ст. „Государство“^{[неработеща препратка]}

[4] The Empire Of The Philippines // Архивиран от оригинала на 2019-04-23. Посетен на 2019-04-19.

[5] Greeks Spurn Monarchy, Deseret News, 9 December 1974, p. 1A.

[6] Т. А. Галкина, Н. А. Красновская. Мальта // Страны и народы. Научно-популярное географо-этнографическое издание в 20 томах / Редкол.: В. П. Максаковский, С. А. Токарев. – М.: Мысль, 1983. – С. 235 – 236. – 285 с. – (Зарубежная Европа/Южная Европа). – 180 000 экз.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]