Отваря главното меню

Краткото житие на Климент Охридски (Охридска легенда) е много важен извор за делото на Кирил и Методий. Написано е през първите десетилетия на 13 в. от охридския архиепископ Димитър Хоматиан (ок. 1165 - след 1234) вероятно на гръцки, като малко след това житието е преведено на български. Най-старият гръцки препис (днес в Руската държавна библиотека, Москва) от 13-14 в. е намерен в Охрид и издаден от Виктор Григорович през 1847 г., а най-старият старобългарски текст е намерен от Йордан Иванов в ръкопис от 15 в. в Зографския манастир и издаден от него през 1908 г. В Краткото житие Климент Охридски е описан така: „Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи.“.[1]

Началото на подзаглавието на житието представлява акростих на Димитър Хоматиан: Κλημεντα τιμω. ποιμεναρχης Βουλγαρων, Δημητριος, в старобългарския вариант: Климента чтьу пастирь бльгарскіи Димитрие / на новобълг.: В чест на Климент. Пастир български Димитър.

За "Краткото житие на Климент Охридски" има много публикации на различни езици.

Съдържание

ЛитератураРедактиране

Статия на Емил Георгиев в: Петър Динеков (с колектив), Кирило-Методиевска енциклопедия, изд. на БАН, Институт за литература; акад. издателство "Марин Дринов", т. II, София 1995, ISBN 954-07-0463-4(т. II), с. 457-460

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Български език и култура, Министерство на просветата и културата, София, 1979, стр. 11.