Уикипедия

Петър Динеков

Петър Николов Динеков е български литературен историк, критик и фолклорист. Академик на Българската академия на науките и професор в СУ „Св. Климент Охридски“.

Петър Динеков
български литературен историк и фолклорист
Роден
Починал
София, България
Националност България
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластИстория на литературата, фолклористика, литературна критика
Работил вСУ „Св. Климент Охридски“, БАН

Биография редактиране

Роден е на 17 октомври 1910 г. в с. Смолско, Пирдопско. През 1933 г. Динеков завършва славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализира във Варшава през периода 1934 – 1935 г. и в Ягелонския университет в Краков през 1935 г.

От 1936 до 1938 г. е преподавател във Френския колеж в Пловдив. Емоционалната му връзка е толкова силна, че в края на живота си той дарява личната си библиотека на Народната библиотека в Пловдив. От 1938 до 1979 г. е преподавател в Софийски университет, през 1941 г. е избран за доцент, а през 1945 г. за професор. Чете лекции по следните основни курсове: История на старата българска литература (1941 – 1979); История на българската литература през Възраждането (1944 – 1979); Български фолклор (1945 – 1979); История на руската и полската литература (1944 – 1945).

Основател е на институтите по литература и по фолклор при БАН. Член-кореспондент е на БАН от 1947 г. и академик от 1966 г. Ръководител е на катедрата по българска литература в СУ, на секцията по българска литература до Освобождението в Института за българска литература при БАН, директор е на Института по фолклор към БАН от основаването му, заместник-ректор е на Софийски университет в периода 1962 – 1964 г.

От 1952 г. до пенсионирането си като професор в Софийския университет води Кръжок по стара и възрожденска българска литература и по български фолклор, традиционно известен като „Кръжокът на професор Динеков“, от който излизат мнозина от най-активните изследователи от следващата генерация в областта на старобългаристиката, фолклористиката и историята на възрожденската литература.

Умира на 22 февруари 1992 г. в София.

  •  

    Грамоти и лични вещи

  •  

    Грамоти и лични вещи

  •  

    Паметна плоча на дома му на ул. „Любен Каравелов“ 11

Избрани трудове редактиране

Съчинения-монографии на акад. П. Динеков:

  • „София през XIX век до Освобождението на България“, 1937 г.
  • „Софийски книжовници през XVI век. Т. 1. Поп Пейо“, 1939 г.
  • „Българска лирика. Антология“, 1940 г.
  • „Първи възрожденци“, 1942 г.
  • „Българска народна поезия“, 1949 г.
  • „Стара българска литература. ч. I и II“, 1950, 1953 г.
  • „Литературни образи“, 1956 г.
  • „Български фолклор. т. I“, 1959 г.
  • „Възрожденски писатели“, 1962, 1964 г.
  • „Литературни въпроси“, 1963 г.
  • „Старобългарски страници. Антология“, 1966, 1968 г.
  • „Из историята на българската литература“, 1969 г.
  • „Между свои и чужди“, 1969 г.
  • „Историческа съдба и съвременност“, 1972 г.
  • „В света на Христо Ботев“, 1976 г.
  • „При изворите на българската култура“, 1977 г.
  • „Между фолклора и литературата“, 1978 г.
  • „Похвала на старата българска литература“, 1979 г.
  • „В живота и литературата“, 1982 г.
  • „Литература и култура“, 1982 г.
  • „От Възраждането до днешния ден“, 1987 г.
  • „По следите на българската литература и наука“, 1988 г.
  • „Проблеми на старата българска литература“, 1989 г.
  • „Стойко Стойков“, 1993 г.

За него редактиране

  • Белчева, Евелина. „Самотен в своето – и в нашето време („Тетрадките“ на професор Петър Динеков)“. – сп. „Страница“, 2010, кн. 4.
  • Белчева, Евелина. „Портрет на критика като млад. Опит за реставрация по писма и спомени“. – сп. „Страница“, 2011, кн. 4.
  • Белчева, Евелина. „За достойнството на учения, или фрагменти от историята на Института за фолклор“. – сп. „Страница“, 2013, кн.2.
  • Белчева, Евелина. „Самотен в своето време“, Век 21 – прес, 2016.
  • Белчева, Евелина. „Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев“, изд. Гутенберг, 2017.
  • Белчева, Евелина. „Златорожката тайна. Владимир Василев в театъра на живота си“, изд. Гутенберг, 2019.
  • Белчева, Евелина. СВИДЕТЕЛ НА СВОЕТО ВРЕМЕ. В бездната на една невъзможна „утопия етика“. Послеслов на съставителя към изданието „Записки от „прехода“ на Петър Динеков. София: Издателство „Огледало“, 2020; книга втора – Записки от лудото време на "вполитичването", издателство СТИЛУЕТ, 2021.

Източници редактиране

 
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Петър Динеков.

Външни препратки редактиране

За него
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Петър_Динеков&oldid=11982110“.