Криви дол (община Щип)

Криви дол (на македонска литературна норма: Криви Дол) е село в община Щип, Северна Македония.

Криви дол
Криви Дол
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.8° с. ш. 22.1° и. д.
Криви дол
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Щип
Географска област Овче поле
Надм. височина 340 m
Население 50 души (2002)
Пощенски код 2000
МПС код ST

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в областта Овче поле, на около 9 километра северозападно от общинския център град Щип в южното подножие на планината Манговица.

ИсторияРедактиране

През третата четвърт на XIV век селото е принадлежало на войводата Димитър, полубрат на деспот Константин Драгаш, който го дарява на една от църквите в Щип.[1]

В XIX век Криви дол е малко българско село в Щипска кааза, Нахия Овче поле на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 50 жители, всички българи християни.[2]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Криви дол (Krivi-Dol) има 48 българи екзархисти.[3]

В 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция. 22 души от селото са арестувани и измъчвани.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от Криви дол са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Кривидол (Krividol) като село с неясен етнически състав.[6]

ЛичностиРедактиране

Родени в Криви дол
 
Ефрем Миладинов.
  •   Андон, македоно-одрински опълченец, четата на Тодор Александров[7]
  •   Ефрем Миладинов (? – 1915), български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация
  •   Славко (Славчо) Ангелов, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, земеделец, неграмотен, четата на Иван Бърльо, четите на Стоян Мишев и Георги Гочев, 4 рота на 13 кукушка дружина, убит на 22 юни 1913 година[8]
  •   Тодор Георгиев – Гущера или Гущеров (1890 – 1928), български революционер от ВМРО[9], дългогодишен телохранител на Кирил Пърличев, убит в София от протогеровиста Тано Г. А. Дончев[10]

БележкиРедактиране

  1. Матанов, Хр. Княжеството на Драгаши, София, 1997, с. 248
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 232.
  3. Brancoff, D.M. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, pp.134-135.
  4. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 3.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.855.
  6. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 36.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 32.
  9. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.31
  10. Михайлов, Иван. Спомени, Том IV, 1973, стр.750, 817