Стоян Мишев е български революционер, щипски околийски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, убит по-късно като сръбски ренегат.

Стоян Мишев
български революционер

Роден
Починал
Стоян Мишев в Общомедия
Заповед на Стоян Мишев като кумановски околийски управител за отпразнуване на народния празник, деня на Св. св. Кирил и Методий, 21 май 1916 г.

БиографияРедактиране

Стоян Мишев е роден на 22 март 1882 година в Щип, тогава в Османската империя.[1] Получава средно образование и учителства. Съученик и близък приятел е на Тодор Александров.[2] Присъединява се към ВМОРО през 1900 година и е избран за член на революционния комитет в града. От 1904 година е нелегален четник, първо при Мише Развигоров, а в 1905-1908 година е щипски войвода с трима четници[3]. Делегат е на Кюстендилския конгрес на ВМОРО. Арестуван е в есента на 1910 година и е заточен в Денизли. Получава амнистия през 1912 година и се установява в България.

През Балканската война Стоян Мишев е войвода на чета №31 на Македоно-одринското опълчение и действа в родния си край заедно с чета №32 на Георги Гочев. По-късно служи в Продоволствения транспорт на Опълчението.[6]

 
Заповед на Стоян Мишев като кумановски околийски управител за отлагане на панихидите за царица Елеонора, 18 септември 1917 г.

През Първата световна война е назначен от българските власти за околийски началник в Куманово.[9]

След войната се връща в България и подпомага Тодор Александров във възстановяването на организацията. В 1921 година е избран за член на ръководството на Илинденската организация и редактира вестник „Илинден“.[10]

Стоян Мишев се жени за дъщерята на индустриалец от Горна Оряховица. От този брак се раждат няколко деца, между които и Нада.

Заради финансови злоупотреби той е принуден да напусне ВМРО през 1922 година и постъпва в МФО. Сближава се с управляващия БЗНС на Стамболийски. Участва на страната на федералистите в така наречената Неврокопска акция на ВМРО, но след погрома им Мишев успява да избяга в Гърция.

След Деветоюнския преврат и последвалите събития през 1923 година емигрира в Кралството на сърби, хървати и словенци. Става активист на паравоенното националистическо Сдружение против българските бандити.[11] Убит е 30 декември по нареждане на Иван Михайлов от Кирил Глигоров пред прага на къщата му в Щип.[12]

Дъщерята на Стоян Мишев Нада Глигорова e съпруга на първия македонски президент Киро Глигоров.[13] Синът на Стоян Мишев Кръсто и дъщеря му Мария, която е била частна учителка на децата на Лазар Колишевски, възстановяват гроба на баща си. Според Лазар Поповски обаче, това не е истинският гроб на Стоян Мишев.[14]

БележкиРедактиране

  1. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 306.
  2. Добринов, Дечо. Последният цар на планините. Биографичен очерк за Тодор Александров 1881 - 1924, Македония, София, 1992, стр. 90.
  3. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 475-481., „Българските революционни чети в Македония според доклад на А. Тошев до министъра на външните работи и изповеданията Д. Станчов“
  4. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
  5. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 468, 893.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 206.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 32.
  9. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 177.
  10. Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1202.
  11. „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г.
  12. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 109.
  13. Лазаров, Кръстю. Революционната дейност в Кумановско. // Посетен на 19 март 2010.
  14. Тзавелла, Христофор, „Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски“, Македония прес, София, 2003 г., стр. 115