Уикипедия

Стоян Мишев

Стоян Мишев с псевдоним Анани[1] е български революционер, щипски околийски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, убит по-късно като сръбски ренегат.

Стоян Мишев
български революционер
Роден
Починал
Стоян Мишев в Общомедия
Заповед на Стоян Мишев като кумановски околийски управител за отпразнуване на народния празник, деня на Св. св. Кирил и Методий, 21 май 1916 г.

Биография

редактиране

Стоян Мишев е роден на 22 март 1882 година в Щип, тогава в Османската империя.[2] Получава средно образование и учителства. Съученик и близък приятел е на Тодор Александров.[3] Присъединява се към ВМОРО през 1900 година и е избран за член на революционния комитет в града. От 1904 година е нелегален четник, първо при Мише Развигоров, а в 1905-1908 година е щипски войвода с трима четници.[4] Делегат е на Кюстендилския конгрес на ВМОРО. Арестуван е в есента на 1910 година и е заточен в Денизли. Получава амнистия през 1912 година и се установява в България.

През Балканската война Стоян Мишев е войвода на чета №31 на Македоно-одринското опълчение и действа в родния си край заедно с чета №32 на Георги Гочев. По-късно служи в Продоволствения транспорт на Опълчението.[7]

 
Стоян Мишев, Мино Станков и Михаил Каламатиев сред други ренегати от ВМРО, 1924 година
 
Заповед на Стоян Мишев като кумановски околийски управител за отлагане на панихидите за царица Елеонора, 18 септември 1917 г.

През Първата световна война старши подофицер Стоян Мишев е сред наградените от германския кайзер Вилхелм II с орден „За военни заслуги“ на военна лента по време на посещението му в Ниш на 5 януари 1916 г.[10] Назначен от българските власти за околийски началник в Куманово.[11]

След войната се връща в България и подпомага Тодор Александров във възстановяването на организацията. В 1921 година е избран за член на ръководството на Илинденската организация и редактира вестник „Илинден“.[12]

Стоян Мишев се жени за дъщерята на индустриалец от Горна Оряховица. От този брак се раждат няколко деца, между които и Нада.

Заради финансови злоупотреби той е принуден да напусне ВМРО през 1922 година и постъпва в МФО. Сближава се с управляващия БЗНС на Стамболийски. Участва на страната на федералистите в така наречената Неврокопска акция на ВМРО, но след погрома им Мишев успява да избяга в Гърция.

След Деветоюнския преврат и последвалите събития през 1923 година емигрира в Кралството на сърби, хървати и словенци. Става активист на паравоенното националистическо Сдружение против българските бандити.[13] Убит е 30 декември по нареждане на Иван Михайлов от Кирил Глигоров пред прага на къщата му в Щип.[14]

Дъщерята на Стоян Мишев Нада Глигорова e съпруга на първия северномакедонски президент Киро Глигоров.[15] Синът на Стоян Мишев Кръсто и дъщеря му Мария, която е била частна учителка на децата на Лазар Колишевски, възстановяват гроба на баща си. Според Лазар Поповски обаче, това не е истинският гроб на Стоян Мишев.[16]

Бележки

редактиране
  1. ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 78.
  2. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 306.
  3. ↑ Добринов, Дечо. Последният цар на планините. Биографичен очерк за Тодор Александров 1881 – 1924. София, Македония, 1992. с. 90.
  4. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 475-481.
  5. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
  6. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
  7. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 468, 893.
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 206.
  9. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 32.
  10. ↑ Лефтеров, Живко. Съ Бога напред... за Македония. Капитан Никола Лефтеров в борбите на българите за национално обединение. София, МНИ, 2021. с. 230.
  11. ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 177.
  12. ↑ Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1202.
  13. ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г.
  14. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 109.
  15. ↑ Лазаров, Кръстю. Революционната дейност в Кумановско // Архивиран от оригинала на 2008-01-17. Посетен на 19 март 2010.
  16. ↑ Тзавелла, Христофор, „Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски“, Македония прес, София, 2003 г., стр. 115
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стоян_Мишев&oldid=12407558“.