Стоян Мишев
Стоян Мишев с псевдоним Анани[1] е български революционер, щипски околийски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, убит по-късно като сръбски ренегат.
Стоян Мишев | |
български революционер | |
Роден | |
---|---|
Починал | 30 декември 1924 г.
|
Стоян Мишев в Общомедия |
Биография
редактиранеСтоян Мишев е роден на 22 март 1882 година в Щип, тогава в Османската империя.[2] Получава средно образование и учителства. Съученик и близък приятел е на Тодор Александров.[3] Присъединява се към ВМОРО през 1900 година и е избран за член на революционния комитет в града. От 1904 година е нелегален четник, първо при Мише Развигоров, а в 1905-1908 година е щипски войвода с трима четници.[4] Делегат е на Кюстендилския конгрес на ВМОРО. Арестуван е в есента на 1910 година и е заточен в Денизли. Получава амнистия през 1912 година и се установява в България.
Чета на Стоян Мишев, 1907 година | ||||
---|---|---|---|---|
Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
1. | Стоян Мишев | |||
2. | Сане Йосифов | Ново село | Щипска | |
3. | Милан Туджаров | Щип | ||
4. | Владо Ванев | Щип | ||
5. | Доне Коцев | Д. Балван | Щипска | |
6. | Герасим Янев | Д. Балван | Щипска | |
7. | Мите Георгиев | Карбинци | Щипска | |
8. | Лазар Тодоров | Щип | ||
9. | Иван Янев Бърльо | Балван | Щипска | [5] |
Чета на Стоян Мишев, 23 май 1908 година | ||||
---|---|---|---|---|
Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
1. | Ст. Мишев | Щип | ||
2. | Т. Александров | Щип | ||
3. | Любомир Здравев | Щип | ||
4. | Георги Гърчев | Кратово | ||
5. | Гьоро | Люботен | Щипска | |
6. | Иван Бърльо | Балван | Щипска | [6] |
През Балканската война Стоян Мишев е войвода на чета №31 на Македоно-одринското опълчение и действа в родния си край заедно с чета №32 на Георги Гочев. По-късно служи в Продоволствения транспорт на Опълчението.[7]
Чети № 31 и № 32 на МОО с командири Стоян Мишев и Георги Гочев | |||||
---|---|---|---|---|---|
Номер | Име | Години | Околия | Селище | Бележка |
Ване Джамов | 37-38 | Щипска | Софилари[8] | ||
Славко (Славчо) Ангелов | 22 | Щипско | Криви дол | убит на 22 юни 1913 година[9] |
През Първата световна война старши подофицер Стоян Мишев е сред наградените от германския кайзер Вилхелм II с орден „За военни заслуги“ на военна лента по време на посещението му в Ниш на 5 януари 1916 г.[10] Назначен от българските власти за околийски началник в Куманово.[11]
След войната се връща в България и подпомага Тодор Александров във възстановяването на организацията. В 1921 година е избран за член на ръководството на Илинденската организация и редактира вестник „Илинден“.[12]
Стоян Мишев се жени за дъщерята на индустриалец от Горна Оряховица. От този брак се раждат няколко деца, между които и Нада.
Заради финансови злоупотреби той е принуден да напусне ВМРО през 1922 година и постъпва в МФО. Сближава се с управляващия БЗНС на Стамболийски. Участва на страната на федералистите в така наречената Неврокопска акция на ВМРО, но след погрома им Мишев успява да избяга в Гърция.
След Деветоюнския преврат и последвалите събития през 1923 година емигрира в Кралството на сърби, хървати и словенци. Става активист на паравоенното националистическо Сдружение против българските бандити.[13] Убит е 30 декември по нареждане на Иван Михайлов от Кирил Глигоров пред прага на къщата му в Щип.[14]
Дъщерята на Стоян Мишев Нада Глигорова e съпруга на първия северномакедонски президент Киро Глигоров.[15] Синът на Стоян Мишев Кръсто и дъщеря му Мария, която е била частна учителка на децата на Лазар Колишевски, възстановяват гроба на баща си. Според Лазар Поповски обаче, това не е истинският гроб на Стоян Мишев.[16]
Бележки
редактиране- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 78.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 306.
- ↑ Добринов, Дечо. Последният цар на планините. Биографичен очерк за Тодор Александров 1881 – 1924. София, Македония, 1992. с. 90.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 475-481.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 468, 893.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 206.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 32.
- ↑ Лефтеров, Живко. Съ Бога напред... за Македония. Капитан Никола Лефтеров в борбите на българите за национално обединение. София, МНИ, 2021. с. 230.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 177.
- ↑ Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1202.
- ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 109.
- ↑ Лазаров, Кръстю. Революционната дейност в Кумановско // Архивиран от оригинала на 2008-01-17. Посетен на 19 март 2010.
- ↑ Тзавелла, Христофор, „Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски“, Македония прес, София, 2003 г., стр. 115