Кроноцко езеро

Кро̀ноцко езеро (на руски: Кроноцкое озеро) е голямо сладководно езеро в Азиатската част на Русия, Камчатски край. С площ от 245 km² е 2-рото по големина езеро в Камчатски край след езерото Нерпиче и 50-о по големина в Русия.

Кроноцко езеро
Изглед от Кроноцкото езеро
Местоположение в Русия Камчатски край 54.786389, 160.226667
Местоположение	Русия Камчатски край
Координати	54°48′00″ с. ш. 160°13′00″ и. д.54.8° с. ш. 160.216667° и. д.54.8, 160.216667
Притоци	Унана, Узон, Лиственична, Северна
Отток	Кроноцка → Тихи океан
Дължина	24 km
Ширина	18 km
Площ	245 km2
Воден обем	14,2 km3
Надм. височина	372 m
Водосб. басейн	2330 km2
Кроноцко езеро в Общомедия

Географска характеристика

Географски показатели

Кроноцкото е разположено в югоизточната част на полуостров Камчатка, в югоизточните склонове на Валаганския хребет (част от големия Източния хребет), западно от вулкана Кроноцка сопка (3521 m) и северно от вулкана Крашенинников (1858 m), на 372 m н.в.

Дълго време се е смятало, че езерото се е формирало в калдера на изгаснал вулкан, но впоследствие е било доказано, че се е образувало преди около 10 хил. години в резултат на преграждането на древната долина на Кроноцка река с мощни (до 200 m) лавови и пирокластични скали, изхвърлени от близките вулкани – Кроноцка сопка и Крашенинников. Кроноцкото езеро има форма на равнобедрен триъгълник, „бедрата“ на който се намират в подножията на двата вулкана, а „основата“ е обърната към югоизточните склонове на Валаганския хребет. Площта на езерото е 245 km², с дължина от североизток на югозапад 24 km, максимална ширина 18 km, дължина на бреговата линия 134 km, обем 14,2 km³, средна дълбочина 58 m, максимална 136 m. В източната част на езерото са разположени 11 малки острова с обща площ от 0,5 km², наименувани на участниците в експедицията от 1908 – 10 година: Комаров, Конрад, Бер и др.

Водосборен басейн

Площта на водосборния басейн на езерото е 2330 km². В него се вливат около 30 реки, по-големите от които са: Унана и Узон от юг, Лиственична и Северна от север. От югоизточния му ъгъл изтича река Кроноцка (40 km), която се влива в Кроноцкия залив на Тихия океан. Част от водите на езерото се оттичат и подземно.

Хидроложки показатели

Подхранването на Кроноцкото езеро е снежно и дъждовно. Максимално водно ниво се наблюдава през юли, а минимално – през май, като годишното колебание на водното нивото е от 0,5 до 1,5 m. Замръзва в края на декември, а се размразява през юни, като дебелината на ледената кора достига до 1 m. По термичен режим езерото се отнася към хладните езера, като в него ясно се проследява характерните за различните сезони температурна стратификация: зимата обратна, а лятото права. През месец юли и края на месец октомври настъпва период на хомотермия (изравняване на температурата на водата в различните слоеве), като есенната продължава близо месец. Даже и през лятото водата в езерото се характеризира с относително ниски температури, като максималните са през септември: 8 – 11 °C в залива Кродокиг и 15 – 16 °C в залива Камчадали.

Минерализацията на водата в дълбочина и на повърхността се изменя незначително и не превишава 100 мг/л. Водата в изтичащата от езерото Кроноцка река по състав се отнася към хидрокарбонатния клас и съответно калциево-натриевата и калциево-магнезиевата група, със слаба минерализация (60 мг/л) и е много мека. Прозрачността е висока – от 3 до 6 m, в зависимост от сезона.

Стопанско значение

По брега на езерото и в неговия водосборен басейн няма постоянни населени места. В него гнездят колонии от тихоокеански чайки и лебеди. Кроноцкото езеро влиза в състава на „Кроноцкия държавен природен биосферен резерват“ и е обект на Световното природно наследство на ЮНЕСКО „Вулканите на Камчатка“ от 1996 г.

Изследване на езерото

Първото описание на Кроноцкото езеро извършва руският географ Степан Крашенинников през 1740 г. Първите научни физикогеографски сведения за езерото са събрани от участниците в спонсорираната от Фьодор Павлович Рябишински през 1908 – 1910 г. експедиция: Владимир Леонтиевич Комаров, Пьотър Юлиевич Шмид, Юлий Михайлович Шокалски и др, като събраната информация е обработена и публикувана през 1915 г.

Топографски карти

• Лист от карта N-57-XI. Мащаб: 1 : 200 000. Указать дату выпуска/состояния местности.

Вижте също

• Езера в Русия