Отваря главното меню

На територията на Русия има над 2 млн. езера с обща площ над 350 хил. km2 (без Каспийско море, което се води за езеро). Езерата с площ от 1 до 10 km2 са около 37 хил., от 10 до 100 km2 – около 2 400, а над 100 km2 – 185, в т.ч. 63 езера с площ над 200 km2. Общите запази от езерна вода достигат 26 хил. km3. Голяма част от езерата в страната са с ледников произход.

Най-големите езера в Европейска Русия са разположени в северозападната ѝ част и това са: Ладожкото и Онежко езеро със съответните площи 17 703 и 9 720 km2; Чудско-Псковскито езеро на границата с Естония (3 557 km2), Илмен (около 1 100 km2), Вигозеро, Топозеро и други, разположени основно в Република Карелия.

В Азиатската част на Русия се намира най-голямото (без Каспийско море) езеро в Русия и най-дълбокото в света – Байкал. Езерото съдържа 85% от сладката вода в Русия и 22% от световните запаси от прясна вода. Площта му е 31 500 km2, а дълбочината 1 637 m. То е разположено в рифтова падина и е на възраст от 25 – 30 млн. години.

Огромна част от руските езера са малки или много малки и са разположени основна в северната част на Европейска Русия и Западносибирската равнина в Азиатска Русия. Много малък процент от руските езера са солени и са разположени основно в южните части на страната. Най-голямо от тях е езерото Чани (1 990 km2) – в Югозападен Сибир.

От всичките 63 езера с площ над 200 km2 най-много 13 броя са в Република Карелия, 11 броя в Красноярски край, 5 броя в Мурманска област и Хабаровски край, 4 броя във Вологодска, Новосибирска област и Република Якутия и по 2 броя в Ленинградска област, Чукотски автономен окръг, Камчатски и Забайкалски край.

По долу е направен списък на 63-те най-големи (над 200 km2) езера в Русия, за които е показано местоположението им, тяхната площ (за някои от тях и при високи води), площта на водосборните им басейни, надморската им височина, максималната дълбочина и изтичащата от тях река.

Номер по ред Езеро Местоположение
(1,2,3...)място в съответната административна единица на Русия
Площ
(в km2)
Площ на водосборния басейн
(в km2)
Надморска височина
(в m)
Дълбочина
(в m)
Изтичаща река
1 Каспийско море Русия, Казахстан, Туркменистан, Азербайджан, Иран 371 000[1] 3 100 000[2] -28 1 025 безотточно
2 Байкал Република Бурятия (1), Иркутска област (1) 31 500 571 000 455,7 1 637 (1 642[3]) Ангара
3 Ладожко езеро Република Карелия (1), Ленинградска област (1) 17 703 (18 300[3]) 282 700 5,1 225 (230[3]) Нева
4 Онежко езеро Република Карелия (2), Ленинградска област (2), Вологодска област (1) 9 616 (9 720[3]) 62 800 32 124 Свир
5 Таймир Красноярски край (1) 4 560 43 920 6 25,2 Долна Таймира
6 Ханка Русия (Приморски край) (1), Китай 4 070[4] (4 190[3]) 18 400[5] 68 6,5 (10[3]) Сунгача
7 Чудско-Псковско езеро[6] Русия (Псковска област) (1), Естония 3 557[7] 47 800[8] 30 15,3 Нарва
Чудско езеро Русия (Псковска област), Естония 2 613[9] 47 800[10] 30 12,9 Нарва
Псковско езеро Русия (Псковска област), Естония 708[11] 30 5,9
Топло езеро Русия (Псковска област), Естония 236[12] 30 15,3
8 Убсу-Нур Русия (Република Тува) (1), Монголия 3 350[13] 71 100[14] 753 15 (20[3]) безотточно
9 Чани (Големи Чани) Новосибирска област (1) 1 990 23 600 105 10 (12[3]) безотточно
10 Бяло езеро Вологодска област (2) 1 284 12 700 113 5,5 (20[3]) Шексна
11 Вигозеро Република Карелия (3) 1 250 (560[15]) 18 000 89 18 (24[3]) Долен Виг
12 Топозеро Република Карелия (4) 986 3 570 110 56 Ковда
13 Илмен Новгородска област (1) 982 (1 100[3]) 67 200 18 10 Волхов
14 Хантайско езеро Красноярски край (2) 822 11 900 65,8 420 чрез проток в Малкото Хантайско езеро
15 Сегозеро Република Карелия (5) 815 7 480 120 103 Сегежа
16 Имандра Мурманска област (1) 812 (876[3]) 12 342 128 67 Нива
17 Нотозеро Мурманска област (2) 740[16] (79[17]) 17 500 80 ? Тулома
18 Пясино Красноярски край (3) 735 24 000 28 8 (10[3]) Пясина
19 Кулундинско езеро Алтайски край (1) 728 (770[3]) 24 100 98 4 (5[3]) безотточно
20 Пяозеро Република Карелия (6) 659 12 900 109,5 49 Ковда
21 Барун-Торей Забайкалски край (1) 580 25 700 598 6 безотточно
22 Нерпиче Камчатски край (1) 527 (552[3]) 2 550 0,4 (5[3]) 12 Езерна
23 Лабаз Красноярски край (4) 470 1 259 47 ? Боганида
24 Червено езеро Чукотски автономен окръг (1) 458 10 100 0 4 чрез 2 протока в р. Анадир
25 Кета Красноярски край (5) 452 2 990 85 (93[3]) 180 Рибна река
26 Убинско езеро Новосибирска област (2) 440 2 990 134 2,8 (4[3]) Убинка
27 Пекулнейско езеро Чукотски автономен окръг (2) 435 ? 0,7 30 Майна
28 Умбозеро Мурманска област (3) 313 (422[18]) 2 131 149 (151[3]) 115 Умба
29 Воже Вологодска област (3) 416 6 260 120 4 (5[3]) Свид
30 Кубенско езеро Вологодска област (4) 407 (648[19]) 14 440 110 13 Сухона
31 Чукчагирско езеро Хабаровски край (1) 366 1 060 70 5 (6[3]) Олджикан
32 Портнягино Красноярски край (6) 360 (376[3]) 1 460 62 ? Гусиха
33 Манич-Гудило Република Калмикия (1), Ставрополски край (1), Ростовска област (1) 344 (800[20] 7 334 8 8 Западен Манич
34 Болон Хабаровски край (2) 338 12 500 15 3 (5[3]) чрез проток в р. Амур
35 Лача Архангелска област (1) 334 12 600 118 5,4 Онега
36 Удил Хабаровски край (3) 330 12 400 2,6 5 Ухга
37 Моготоево езеро Република Якутия (1) 323 1 170 ? ? ?
38 Водлозеро Република Карелия (7) 322 5 290 136 16,3 Водла
39 Лама Красноярски край (7) 318 6 210 45 над 300 Лама
40 Орел Хабаровски край (4) 314 4 990 ? 5,8 чрез проток в р. Амур
41 Зун-Торей Забайкалски край (2) 302 26 000 600 6,7 безотточно
42 Ковдозеро Мурманска област (4) 294 (608[21]) 25 900 63 56 Ковда
43 Кизи Хабаровски край (5) 281 5 100 6 4 чрез проток в р. Амур
44 Плитко езеро Красноярски край (8) 270 12 100 44 22 Талая
45 Кунгасалах Красноярски край (9) 270 988 76 ? Нова
46 Сямозеро Република Карелия (8) 266 1 580 106,7 24,5) Сяпся
47 Средно Куйто Република Карелия (9) 257 9 730 101 34) Кем
48 Бустах Република Якутия (2) 249 1 640 7 ? Сюрюктях
49 Яррото 1-во Ямало-Ненецки автономен окръг (1) 247 ? ? 8 Десен Юрибей
50 Кроноцко езеро Камчатски край (2) 245 2 330 372 136 Кроноцка
51 Сартлан Новосибирска област (3) 238 2 020 110 6 безотточно
52 Есей Красноярски край (10) 238 1 544 266 6 Сикей Сеен
53 Нерпиче Република Якутия (3) 237 ? 5 ? Нерпича
54 Виви Красноярски край (11) 229 3 260 255 200? Виви
55 Телецко езеро Република Алтай (1) 227,3 25 900 434 325 Бия
56 Пюхяярви Русия (Република Карелия) (10), Финландия 226 (255[3])[22] 1 045 80 32 чрез проток в ез. Сайма
57 Керет Република Карелия (11) 223 (245[3]) 1 320 88 (91[3]) 26 Керет
58 Нюк Република Карелия (12) 214 3 300 134 40 Растас и Хяме
59 Селигер Новгородска област (2), Тверска област (1) 212 2 310 205 24 Селижаровка
60 Ловозеро Мурманска област (5) 209 3 770 153 35 Вороня
61 Тикшозеро Република Карелия (13) 209 1 080 112 41 Винча и Пудос
62 Голямо Морско езеро (Майничин-Анкаватан) Република Якутия (4) 205 382 ? ? Анкаваам
63 Малки Чани Новосибирска област (4) 200 20 100 106 14 чрез проток в ез. Чани

ЗабележкиРедактиране

  1. около 15% на територията на Русия
  2. около 50% на територията на Русия
  3. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я при високи води
  4. около 70% на територията на Русия
  5. близо 90% на територията на Русия
  6. съставено от 3 езера
  7. 50% на територията на Русия
  8. около 60% на територията на Русия
  9. 50% на територията на Русия
  10. около 60% на територията на Русия
  11. 50% на територията на Русия
  12. 50% на територията на Русия
  13. 12 km2 на територията на Русия
  14. около 35% на територията на Русия
  15. с Беломоро-Балтийския канал
  16. с Верхнетуломското водохранилище
  17. преди изграждането на Верхнетуломското водохранилище
  18. по други данни
  19. с Кубенското водохранилище
  20. с Пролетарското водохранилище
  21. с Княжегубското водохранилище
  22. 48 km2 на територията на Русия

ИзточнициРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Озëра России“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.