Езера в Русия

Уикимедия списък

На територията на Русия има над 2 млн. езера с обща площ над 350 хил. km2 (без Каспийско море, което се води за езеро). Езерата с площ от 1 до 10 km2 са около 37 хил., от 10 до 100 km2 – около 2400, а над 100 km2 – 185, в т.ч. 63 езера с площ над 200 km2. Общите запази от езерна вода достигат 26 хил. km3. Голяма част от езерата в страната са с ледников произход.

Най-големите езера в Европейска Русия са разположени в северозападната ѝ част и това са: Ладожкото и Онежко езеро със съответните площи 17 703 и 9720 km2; Чудско-Псковскито езеро на границата с Естония (3557 km2), Илмен (около 1100 km2), Вигозеро, Топозеро и други, разположени основно в Република Карелия.

В Азиатската част на Русия се намира най-голямото (без Каспийско море) езеро в Русия и най-дълбокото в света – Байкал. Езерото съдържа 85% от сладката вода в Русия и 22% от световните запаси от прясна вода. Площта му е 31 500 km2, а дълбочината 1637 m. То е разположено в рифтова падина и е на възраст от 25 – 30 млн. години.

Огромна част от руските езера са малки или много малки и са разположени основна в северната част на Европейска Русия и Западносибирската равнина в Азиатска Русия. Много малък процент от руските езера са солени и са разположени основно в южните части на страната. Най-голямо от тях е езерото Чани (1990 km2) – в Югозападен Сибир.

От всичките 63 езера с площ над 200 km2 най-много 13 броя са в Република Карелия, 11 броя в Красноярски край, 5 броя в Мурманска област и Хабаровски край, 4 броя във Вологодска, Новосибирска област и Република Якутия и по 2 броя в Ленинградска област, Чукотски автономен окръг, Камчатски и Забайкалски край.

По долу е направен списък на 63-те най-големи (над 200 km2) езера в Русия, за които е показано местоположението им, тяхната площ (за някои от тях и при високи води), площта на водосборните им басейни, надморската им височина, максималната дълбочина и изтичащата от тях река.

Номер по ред Езеро Местоположение
(1,2,3...)място в съответната административна единица на Русия
Площ
(в km2)
Площ на водосборния басейн
(в km2)
Надморска височина
(в m)
Дълбочина
(в m)
Изтичаща река
1 Каспийско море Русия, Казахстан, Туркменистан, Азербайджан, Иран 371 000[1] 3 100 000[2] -28 1025 безотточно
2 Байкал Република Бурятия (1), Иркутска област (1) 31 500 571 000 455,7 1637 (1642[3]) Ангара
3 Ладожко езеро Република Карелия (1), Ленинградска област (1) 17 703 (18 300[3]) 282 700 5,1 225 (230[3]) Нева
4 Онежко езеро Република Карелия (2), Ленинградска област (2), Вологодска област (1) 9616 (9720[3]) 62 800 32 124 Свир
5 Таймир Красноярски край (1) 4560 43 920 6 25,2 Долна Таймира
6 Ханка Русия (Приморски край) (1), Китай 4070[4] (4190[3]) 18 400[5] 68 6,5 (10[3]) Сунгача
7 Чудско-Псковско езеро[6] Русия (Псковска област) (1), Естония 3557[7] 47 800[8] 30 15,3 Нарва
Чудско езеро Русия (Псковска област), Естония 2613[9] 47 800[10] 30 12,9 Нарва
Псковско езеро Русия (Псковска област), Естония 708[11] 30 5,9
Топло езеро Русия (Псковска област), Естония 236[12] 30 15,3
8 Убсу-Нур Русия (Република Тува) (1), Монголия 3350[13] 71 100[14] 753 15 (20[3]) безотточно
9 Чани (Големи Чани) Новосибирска област (1) 1990 23 600 105 10 (12[3]) безотточно
10 Бяло езеро Вологодска област (2) 1284 12 700 113 5,5 (20[3]) Шексна
11 Вигозеро Република Карелия (3) 1250 (560[15]) 18 000 89 18 (24[3]) Долен Виг
12 Топозеро Република Карелия (4) 986 3570 110 56 Ковда
13 Илмен Новгородска област (1) 982 (1100[3]) 67 200 18 10 Волхов
14 Хантайско езеро Красноярски край (2) 822 11 900 65,8 420 чрез проток в Малкото Хантайско езеро
15 Сегозеро Република Карелия (5) 815 7480 120 103 Сегежа
16 Имандра Мурманска област (1) 812 (876[3]) 12 342 128 67 Нива
17 Нотозеро Мурманска област (2) 740[16] (79[17]) 17 500 80 ? Тулома
18 Пясино Красноярски край (3) 735 24 000 28 8 (10[3]) Пясина
19 Кулундинско езеро Алтайски край (1) 728 (770[3]) 24 100 98 4 (5[3]) безотточно
20 Пяозеро Република Карелия (6) 659 12 900 109,5 49 Ковда
21 Барун-Торей Забайкалски край (1) 580 25 700 598 6 безотточно
22 Нерпиче Камчатски край (1) 527 (552[3]) 2550 0,4 (5[3]) 12 Езерна
23 Лабаз Красноярски край (4) 470 1259 47 ? Боганида
24 Червено езеро Чукотски автономен окръг (1) 458 10 100 0 4 чрез 2 протока в р. Анадир
25 Кета Красноярски край (5) 452 2990 85 (93[3]) 180 Рибна река
26 Убинско езеро Новосибирска област (2) 440 2990 134 2,8 (4[3]) Убинка
27 Пекулнейско езеро Чукотски автономен окръг (2) 435 ? 0,7 30 Майна
28 Умбозеро Мурманска област (3) 313 (422[18]) 2131 149 (151[3]) 115 Умба
29 Воже Вологодска област (3) 416 6260 120 4 (5[3]) Свид
30 Кубенско езеро Вологодска област (4) 407 (648[19]) 14 440 110 13 Сухона
31 Чукчагирско езеро Хабаровски край (1) 366 1060 70 5 (6[3]) Олджикан
32 Портнягино Красноярски край (6) 360 (376[3]) 1460 62 ? Гусиха
33 Манич-Гудило Република Калмикия (1), Ставрополски край (1), Ростовска област (1) 344 (800[20] 7334 8 8 Западен Манич
34 Болон Хабаровски край (2) 338 12 500 15 3 (5[3]) чрез проток в р. Амур
35 Лача Архангелска област (1) 334 12 600 118 5,4 Онега
36 Удил Хабаровски край (3) 330 12 400 2,6 5 Ухга
37 Моготоево езеро Република Якутия (1) 323 1170 ? ? ?
38 Водлозеро Република Карелия (7) 322 5290 136 16,3 Водла
39 Лама Красноярски край (7) 318 6210 45 над 300 Лама
40 Орел Хабаровски край (4) 314 4990 ? 5,8 чрез проток в р. Амур
41 Зун-Торей Забайкалски край (2) 302 26 000 600 6,7 безотточно
42 Ковдозеро Мурманска област (4) 294 (608[21]) 25 900 63 56 Ковда
43 Кизи Хабаровски край (5) 281 5100 6 4 чрез проток в р. Амур
44 Плитко езеро Красноярски край (8) 270 12 100 44 22 Талая
45 Кунгасалах Красноярски край (9) 270 988 76 ? Нова
46 Сямозеро Република Карелия (8) 266 1580 106,7 24,5) Сяпся
47 Средно Куйто Република Карелия (9) 257 9730 101 34) Кем
48 Бустах Република Якутия (2) 249 1640 7 ? Сюрюктях
49 Яррото 1-во Ямало-Ненецки автономен окръг (1) 247 ? ? 8 Десен Юрибей
50 Кроноцко езеро Камчатски край (2) 245 2330 372 136 Кроноцка
51 Сартлан Новосибирска област (3) 238 2020 110 6 безотточно
52 Есей Красноярски край (10) 238 1544 266 6 Сикей Сеен
53 Нерпиче Република Якутия (3) 237 ? 5 ? Нерпича
54 Виви Красноярски край (11) 229 3260 255 200? Виви
55 Телецко езеро Република Алтай (1) 227,3 25 900 434 325 Бия
56 Пюхяярви Русия (Република Карелия) (10), Финландия 226 (255[3])[22] 1045 80 32 чрез проток в ез. Сайма
57 Керет Република Карелия (11) 223 (245[3]) 1320 88 (91[3]) 26 Керет
58 Нюк Република Карелия (12) 214 3300 134 40 Растас и Хяме
59 Селигер Новгородска област (2), Тверска област (1) 212 2310 205 24 Селижаровка
60 Ловозеро Мурманска област (5) 209 3770 153 35 Вороня
61 Тикшозеро Република Карелия (13) 209 1080 112 41 Винча и Пудос
62 Голямо Морско езеро (Майничин-Анкаватан) Република Якутия (4) 205 382 ? ? Анкаваам
63 Малки Чани Новосибирска област (4) 200 20 100 106 14 чрез проток в ез. Чани

ЗабележкиРедактиране

  1. около 15% на територията на Русия
  2. около 50% на територията на Русия
  3. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я при високи води
  4. около 70% на територията на Русия
  5. близо 90% на територията на Русия
  6. съставено от 3 езера
  7. 50% на територията на Русия
  8. около 60% на територията на Русия
  9. 50% на територията на Русия
  10. около 60% на територията на Русия
  11. 50% на територията на Русия
  12. 50% на територията на Русия
  13. 12 km2 на територията на Русия
  14. около 35% на територията на Русия
  15. с Беломоро-Балтийския канал
  16. с Верхнетуломското водохранилище
  17. преди изграждането на Верхнетуломското водохранилище
  18. по други данни
  19. с Кубенското водохранилище
  20. с Пролетарското водохранилище
  21. с Княжегубското водохранилище
  22. 48 km2 на територията на Русия

ИзточнициРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Озëра России“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.