Камчатски край

субект на Руската федерация

Камчатският край е субект в състава на Руската Федерация, част от Далекоизточния федерален окръг[1]. Площ 464 275 km² (8-о място в Руската Федерация, 2,71% от нейната площ). Население към 2018 г. по данни на Росстат 315 557 души (79-о място в Руската Федерация, 0,21% от нейното население). Административен център град Петропавловск Камчатски. Разстояние от Москва до Петропавловск Камчатски — 11 876 km.

Камчатски край
Камчатский край
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Камчатски край на картата на РусияКамчатски край на картата на Русия
Страна Русия
Адм. центърПетропавловск Камчатски
Площ464 275 km²
Население311 667 души (2021)
0,671 души/km²
на 79 място в РФ
Адм. центърПетропавловск Камчатски
Федерален окръгДалекоизточен федерален окръг
ГубернаторВладимир Илюхин
Часова зонаUTC +12
МПС код41
Официален сайтkamgov.ru
Камчатски край в Общомедия

Историческа справка

редактиране

На 20 октомври 1932 г. е създадена Камчатска област, която до 23 януари 1956 г. влиза в състава на Хабаровски край. На 10 декември 1930 г. е създаден Корякския автономен окръг в пределите на Камчатска област. На 23 октомври 2005 г. е проведен референдум, на който жителите на Камчатска област и Корякски автономен окръг одобряват сливането на двата федерални субекта. На 7 юли 2006 г. Съветът на федерацията на Русия одобрява Закона за образуване в състава на РФ на нов субект на РФ в резултат от обединяването на Камчатска област и Корякски автономен окръг. Образуването на Камчатски край се осъществява на 1 юли 2007 г.

Географска характеристика

редактиране

За природата на Камчатска област виж

Население

редактиране

В Камчатски край живеят 316 116 души към 2016 г.[2]

Населени места с повече от 2000 души
Петропавловск Камчатски 180 963 Палана 2947
Елизово 38 824 Пионерски 2782
Вилючинск 21 763 Коряки 2735
Милково 8251 Раздолни 2425
Ключи 4834 Осора 2051
Уст Камчатск 4352 Термални 2001

Етнически състав

редактиране

Според данни от преброяването през 2010 г. Камчатски край е населен от:[3]

  руснаци (78.43%)
  украинци (3.57%)
  коряки (2.06%)
  ителмени (0.74%)
  татари (0.74%)
  беларуси (0.58%)
  евени (0.58%)
  други (13.3%)
 

Обща карта

редактиране

Легенда:

  Краев център, повече от 100 000 души
  от 10 000 до 50 000 души
  от 3000 до 10 000 души
  от 1000 до 3000 души
  от 500 до 1000 души
  по-малко от 500 души

Административно-териториално деление

редактиране
 
Административно-териториално деление на Камчатски край

В административно-териториално отношение Камчатски край се дели на 3 краеви градски окръга и 11 муниципални района. Има 3 града, в т.ч. 1 град с краево подчинение (Петропавловск Камчатски), 1 град с районно подчинение (Елизово) и 1 град с особен статут (Вилючинск) и 2 селища ог градски тип

Административно-териториално деление на Камчатски край към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Петропавловск Камчатски (в km) Други градове и сгт с районно подчинение
Краеви градски окръзи
Петропавловск Камчатски 362 180 454 гр. Петропавловск Камчатски 1 480 454
Вилючинск[4] 341 21 942 гр. Вилючинск 21 942 62
Палана 15 2922 сгт Палана 2922 990
Муниципални райони
1. Алеутски 1580 688 с. Николское 688 580
2. Бистрински 23 377 2439 с. Есо 1923 510
3. Елизовски 40 996 63 611 гр. Елизово 38 771 32 Вулканни
4. Карагински 40 641 3663 с. Осора 2017 750[5]
5. Милковски 22 590 9616 с. Милково 8466 309
6. Олюторски 72 352 3938 с. Тиличики 1330 930[5]
7. Пенжински 116 086 2128 с. Каменское 565 1140[5]
8. Соболевски 21 076 2459 с. Соболево 1669 727
9. Тигилски 63 484 3686 с. Тигил 1518 510[5]
10. Уст Болшерецки 20 626 7413 с. Уст Болшерецк 1873 220
11. Уст Камчатски 40 837 9770 с. Уст Камчатск 3967 522

Селско стопанство

редактиране

Отглежда се едър рогат добитък, свине, птици, елен, зеленчуци (в оранжерии), картофи.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 15[6] 64,9[7] 54,8 32,6[7] 18,8[8] 22 20,8[8]

Източници

редактиране
  1. Самойлова Г.С., Шапиро М.Н. и др. Камчатският край (Камча́тский край) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 12. Исландия - Канцеларски думи [Исландия — Канцеляризмы]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2008. ISBN 978-5-85270-343-9. с. 767. Посетен на 31 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2020-10-14 в Wayback Machine. ((ru))
  2. ((ru)) Оценка численности постоянного населения на 1 января 2016 года и в среднем за 2015 г.
  3. ((ru)) Всероссийская перепись населения 2010 года.
  4. закрито административно-териториално образувание
  5. а б в г по въздушен път
  6. Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  7. а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  8. а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Камчатского края“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​