Камчатски край
Камчатският край е субект в състава на Руската Федерация, част от Далекоизточния федерален окръг[1]. Площ 464 275 km² (8-о място в Руската Федерация, 2,71% от нейната площ). Население към 2018 г. по данни на Росстат 315 557 души (79-о място в Руската Федерация, 0,21% от нейното население). Административен център град Петропавловск Камчатски. Разстояние от Москва до Петропавловск Камчатски — 11 876 km.
Камчатски край Камчатский край | |
Субект на Руската федерация | |
Камчатски край на картата на Русия | |
Страна | Русия |
---|---|
Адм. център | Петропавловск Камчатски |
Площ | 464 275 km² |
Население | 311 667 души (2021) 0,671 души/km² на 79 място в РФ |
Адм. център | Петропавловск Камчатски |
Федерален окръг | Далекоизточен федерален окръг |
Губернатор | Владимир Илюхин |
Часова зона | UTC +12 |
МПС код | 41 |
Официален сайт | kamgov.ru |
Камчатски край в Общомедия |
Историческа справка
редактиранеНа 20 октомври 1932 г. е създадена Камчатска област, която до 23 януари 1956 г. влиза в състава на Хабаровски край. На 10 декември 1930 г. е създаден Корякския автономен окръг в пределите на Камчатска област. На 23 октомври 2005 г. е проведен референдум, на който жителите на Камчатска област и Корякски автономен окръг одобряват сливането на двата федерални субекта. На 7 юли 2006 г. Съветът на федерацията на Русия одобрява Закона за образуване в състава на РФ на нов субект на РФ в резултат от обединяването на Камчатска област и Корякски автономен окръг. Образуването на Камчатски край се осъществява на 1 юли 2007 г.
Географска характеристика
редактиранеЗа природата на Камчатска област виж
Население
редактиранеВ Камчатски край живеят 316 116 души към 2016 г.[2]
Петропавловск Камчатски | 180 963 | Палана | 2947 |
Елизово | 38 824 | Пионерски | 2782 |
Вилючинск | 21 763 | Коряки | 2735 |
Милково | 8251 | Раздолни | 2425 |
Ключи | 4834 | Осора | 2051 |
Уст Камчатск | 4352 | Термални | 2001 |
Етнически състав
редактиранеСпоред данни от преброяването през 2010 г. Камчатски край е населен от:[3]
Обща карта
редактиранеЛегенда:
Краев център, повече от 100 000 души | |
от 10 000 до 50 000 души | |
от 3000 до 10 000 души | |
от 1000 до 3000 души | |
от 500 до 1000 души | |
по-малко от 500 души |
Административно-териториално деление
редактиранеВ административно-териториално отношение Камчатски край се дели на 3 краеви градски окръга и 11 муниципални района. Има 3 града, в т.ч. 1 град с краево подчинение (Петропавловск Камчатски), 1 град с районно подчинение (Елизово) и 1 град с особен статут (Вилючинск) и 2 селища ог градски тип
Административна единица | Площ (km2) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Петропавловск Камчатски (в km) | Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Краеви градски окръзи | ||||||
Петропавловск Камчатски | 362 | 180 454 | гр. Петропавловск Камчатски | 1 480 454 | ||
Вилючинск[4] | 341 | 21 942 | гр. Вилючинск | 21 942 | 62 | |
Палана | 15 | 2922 | сгт Палана | 2922 | 990 | |
Муниципални райони | ||||||
1. Алеутски | 1580 | 688 | с. Николское | 688 | 580 | |
2. Бистрински | 23 377 | 2439 | с. Есо | 1923 | 510 | |
3. Елизовски | 40 996 | 63 611 | гр. Елизово | 38 771 | 32 | Вулканни |
4. Карагински | 40 641 | 3663 | с. Осора | 2017 | 750[5] | |
5. Милковски | 22 590 | 9616 | с. Милково | 8466 | 309 | |
6. Олюторски | 72 352 | 3938 | с. Тиличики | 1330 | 930[5] | |
7. Пенжински | 116 086 | 2128 | с. Каменское | 565 | 1140[5] | |
8. Соболевски | 21 076 | 2459 | с. Соболево | 1669 | 727 | |
9. Тигилски | 63 484 | 3686 | с. Тигил | 1518 | 510[5] | |
10. Уст Болшерецки | 20 626 | 7413 | с. Уст Болшерецк | 1873 | 220 | |
11. Уст Камчатски | 40 837 | 9770 | с. Уст Камчатск | 3967 | 522 |
Селско стопанство
редактиранеОтглежда се едър рогат добитък, свине, птици, елен, зеленчуци (в оранжерии), картофи.
Площ обработваема земя: | ||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
година | 1959 | 1990 | 1995 | 2000 | 2005 | 2010 | 2015 | |||||
хиляди хектара | 15[6] | 64,9[7] | 54,8 | 32,6[7] | 18,8[8] | 22 | 20,8[8] |
Източници
редактиране- ↑ Самойлова Г.С., Шапиро М.Н. и др. Камчатският край (Камча́тский край) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 12. Исландия - Канцеларски думи [Исландия — Канцеляризмы]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2008. ISBN 978-5-85270-343-9. с. 767. Посетен на 31 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2020-10-14 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ ((ru)) Оценка численности постоянного населения на 1 января 2016 года и в среднем за 2015 г.
- ↑ ((ru)) Всероссийская перепись населения 2010 года.
- ↑ закрито административно-териториално образувание
- ↑ а б в г по въздушен път
- ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Камчатского края“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |