Крумови закони

Крумовите закони са първите общовалидни български закони от IX век, въведени от владетеля Крум. (Крум Страшни)

Изразът се използва и в значението на строги и сурови закони.

Крумовите закони са правен кодекс, които, според византийската енциклопедия „Свидас“ от 10 век, са установени в Първата българска държава от живелия век по-рано владетел Крум.

Според легендата, описана в „Свидас“, Крум разпитвал аварски военнопленници какво довело до разпадането и унищожението на тяхната държава и създал своите закони въз основа на техните отговори.

Лексикографът Свида от X век дава сведения за военните кампании на българския владетел Крум срещу аварите, както и за законите, които издава:

“...Същите българи унищожили аварите. Попита Крем (Крум) аварските пленници: "От какво, мислите, че загина началникът (архонтът) ви и всичкият народ?" И те отговорили: "От това, че се умножиха взаимните обвинения, загинаха по-храбрите и по-умните; после несправедливите и крадците станаха съучастници със съдиите; после от пиянството, защото, като се умножи виното, всички станаха пияници; после - от подкупничеството; после - от търговията, защото всички като станаха търговци, взаимно се мамеха. И наистина погибел произлезе от това".

А като чу това, той [Крум] свика всички българи, и заповяда, като законоположи:

Ако някой обвини някого, предварително да се не слуша, но вързан да се разпита. И ако се намери, че той е бедил (набедил) и лъгал, да се убие. Нито се допуща да се дава на крадящия храна. И ако някой се осмели на това, да се конфискува [имотът му]. И на крадящия да се строшат свирките [на краката]. А всичките лозя да се изкоренят - заповяда.

И на всеки просещ да не се дава просто, а според потребата му, за да не би пак същият да проси. Който пък не върши това да се конфискува [имотът му].”

Благодарение на лексикона „Свидас“ от 10 в. и Теофан Изповедник черпим информация и за една от най-важните реформи на Крум – установяването на общо законодателство за всички негови поданици.

Крумовите закони били насочени към създаване на строги норми в българското общество за защита на частната собственост, предпазване от разоряване на обеднялото население, против клеветниците, лъжесвидетелите, лъжците, крадците и техните съучастници.

Новото законодателство е доказателство за настъпилите промени в социалната структура на обществото – продължаваща социална диференциация, начеваща феодализация и др.

Писаните закони

• регламентирали правото на частна собственост и защитата ѝ от посегателство;
• предвиждали различни видове наказания срещу клеветниците и други провинения;
• несъмнено последица от съставените закони била юридическото изравняване на прабългарите с други народности, живеещи по това време в пределите на държавата. По този начин народите получавали равни права в една обща държава;
• изкореняване на лозята, за да бъде възпряно пиянството сред народа;
• помощ на безимотните и нуждаещите се от страна на имащите, за да се преодолее обедняването на значителен слой от населението.

Критика на теорията за Крумовите закони

Съвременни историци като Божидар Димитров основателно подлагат сведенията на Свидас под въпрос. Като аргументи те изтъкват времевата отдалеченост на енциклопедията (150 години) и очевидната легендарност на разказаната история. Към тях може да се добави също, че Свидас е единственият източник и казаното в нея не се потвърждава от никакви други извори и документи. Не е намерен и текстът на законите, както например е случаят с вавилонският цар Хамурапи.

По този повод Божидар Димитров пише:

Издавал ли е наистина Крум т.нар. Крумови закони? Сведението за Крумовото законодателство не е писано от съвременен на епохата хронист, а 150 години по-късно във византийския енциклопедичен сборник Свидас. Сборникът е предназначен за обучение на императорските деца — чрез добри примери от историята да се поучат как да управляват мъдро, справедливо и да бъдат полезни на страната и народа си. Дори само тези два факта трябваше да накарат старите ни историци да се замислят, че при сведения, писани столетие и половина, след като са се случили определени събития, може да са украсени, деформирани или просто да не са верни.