Портал:Право

„LEX PACIFERAT — Законът носи мир“

редактиране

„Правото ни достига дотам, докъдето започва правото на другия“

„Право“ – (от латински: directus – да се върви направо, по правия път), – да се върши онова, което съответства на правилата, е пренесено в различните езици с това значение: diritto, Recht, right, droit, право. Думата право се счита за метафора.

За да бъде възможно и сигурно съществуването и общуването в обществото, следва да има ред, основан на правила, които са еднакви, задължителни и известни за всички членове в това общество. Правилата са базирани на обичая, морала, етиката, нравите, религиозните виждания, чувството за справедливост, философските и политически виждания. Този ред се създава от правото чрез правните норми. Всички правни норми, които са в сила в една държава, се наричат обективно право на тази държава. С оглед на това обективно право, се определят правата на лицата (субектите) – това са субективните права – правното можене; правата и задълженията. Това е една реалност, съставена от два компонента.

Важи упрекът на Кант, че юристите все още не могат да намерят единно определение на правото. Понятието „право“ има различно съдържание, според гледните точки. От философска гледна точка е справедливост. За юристите е свързано с правната норма.

Според Жан Луи Бержел „правото е обществена дисциплина, съставена от съвкупност от правила за поведение, които регулират обществените отношения и спазването им е осигурено при необходимост чрез публична принуда“.

През 30-те години на XX век, проф. Венелин Ганев определя правото, като съвкупността от юридически факти, последици, права, задължения и правоотношения, оказващи предмет, около който се движи цялото идейно съдържание и обществено осъществяване, който представлява известна материална и духовна ценност. Това свързва правното явление с обществения и културен живот и му придава обществен смисъл и човешко значение.

Да не се забравя, че правните норми трябва да са израз на принципа на справедливостта.

Правото ни достига дотам, докъдето започва правото на другия. (Из лекция на проф. д-р Александър Джеров – НБУ, София, 2001 г.)

Основна статия – Право

редактиране

Избрана юридическа литература

Транспортни престъпления (изследване, книга)

редактиране

Правни системи

Познаване видовете правни системи в света, техният териториален обхват и принципи, е от значение при съвременните динамични отношения.

В света функционират няколко правни системи – със своите прилики и различия. Обособяването им е резултат от правните традиции, обичаи, локален търговски и културен обмен, реципиране на основни нормативни актове, философски и политически идеи; формиране на различни икономически и политически съюзи. Оформените правни системи се наричат още правни семейства.

Основни формиращи белези са съотношението и използването на източниците на право; ролята на съда при създаването на прецедент; съдебната практика; правоприлагането и принципът за подчинение единствено на закона; произходът, общественият икономически строй или религиозните вярвания и правила.

Френският учен Рене Давид определя четири основни правни системи:

континентална – европейска (романо-германска) правна система;

англосаксонска правна система (наричана още: общо право или прецедентно право);

религиозна правна система (ислямска, юдейска и др.);

социалистическа правна система.

Основна статия – Правни системи

редактиране

Избрани биографии на юристи

Джовани Фалконе (†23 май 1992 г.)

Древен Рим

Византия

България (до 1945 г.)

България (след 1945 г.)

Светът

редактиране

Правни новости

02.02.2021 Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) реши да предложи на Пленума на Висшия съдебен съвет, да се заличат и променят границите на Районен съд – София. От РС – София да се отнемат общо 36 населени места, сред които кв. Владая и кв. Кремиковци, които да преминат към РС – Перник и РС – Елин Пелин; и др. (Към пълния текст – Висш съдебен съвет – вижː „Прерайониране на Софийския районен съд и съдебната карта на страната“)

На 04.04.2021 г., в Република България се провеждат Избори за 45-то Народно събрание (Парламентарни избори).

редактиране