Круша (планина)

планина в Гърция
(пренасочване от Круша планина)
Вижте пояснителната страница за други значения на Круша.

Круша (на гръцки: Δύσωρο, Дисоро, старо и по-често употребявано Κρούσσια όρη, Крусия ори) е ниска планина в Гърция, в областта Егейска Македония.[1][2] Това е най-северозападният масив от планинската верига Круша.

Круша
Δύσωρο
Поглед към северните склонове на Круша от село Долни Порой
Поглед към северните склонове на Круша от село Долни Порой
41.1947° с. ш. 22.9356° и. д.
Местоположение на картата на Кукушко
Общи данни
Местоположение Гърция
Най-висок връхКруша
Надм. височина860 m
Геология
Видпланина
Круша в Общомедия

Описание

редактиране

Планината е разположена в централната част на Егейска Македония и по нея минава границата между дем Кукуш на запад и дем Синтика на североизток, между Бутковското езеро на изток и Дойранското езеро на запад. От Карадаг (Мавровуни),[1] която понякога е смятана за част от Круша,[3] е отделена от хребета Диасело (560 m).[1] На север седловината Дова тепе (306 m) я отделя от планината Беласица.[4] В края на XIX век в горите на Круша планина се правели въглища за продан в Сяр. По това време фауната не е била много богата – от дивеча се срещали зайци, вълци и лисици.[4]

Скалите на планината са гнайси и амфиболити.[1]

Официалното име Дисоро е нововъзродено антично име, употребено от Херодот. Не е ясно дали съвпада с Круша.[1]

Круша е част от мрежата от защитени зони по Натура 2000 (1260001 и 1260008) и е определена като орнитологично важно място (021). Бутковското езеро е влажна зона с международно значение и е записано в Рамсарската конвенция в 1974 година, а езерото с околността в 2003 година е обявено за национален парк. То също е включено в Натура 2000 (1260001 и 1260008) и е определено като орнитологично важно място (020).[1]

Изкачването на върха може да стане от пътя (600 m) от Кукуш (Килкис) на север към Шемница (Кендрико, 360 m) и Гара Порой (Родополи, 100 m).[5]

Върхове
Име Име Височина Местоположение
Круша Δύσσωρο 860 m[1]
Αλεπόρραχη 671 m[1]
Άσπρη Πέτρα 720 m[1]
Βράχος, Καγιάδες 579 m[1]
Γελαστή 622 m[1]
Λυκορράχη 660 m - 500 m[1]
Карадаг Μαυροβούνι, Καρά Νταγ 762 m[1]
Μαυροβούνι 680 m[1]
Кара тепе Μαυροκορυφή, Καράν Τεπέ/Λόφος 782 m[1]
Μεγάλη Ράχη 522 m[1]
Μεσορράχη 733 m[1]
Πανόραμα 684 m[5]
Πανόραμα 635 m[5]
Προφήτης Ηλίας 776 m[5]
Ресели Πύργος, Ρεσελή 767 m[5]
Сусамник Σησαμιά, Σουσαμνίκ 781 m[5] ЮЗ от Бутково[2]
Τρίκορφα 786 m - 700 m[5]
Φωλεά 818 m[5]
Χελώνα 580 m[5]
Ψωροκέφαλο 760 m[5]
  1. а б в г д е ж з и к л м н о п р с Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 398. (на гръцки)
  2. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  3. Яранов, Димитър. Бѣломорска Тракия и Приморска Македония. Географски очеркъ. I. Обща част. София, Придворна печатница, 1938. с. 32.
  4. а б Кънчов, Васил. Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки, Избрани произведения. Том I. Издателство „Наука и изкуство“, София 1970, стр. 35.
  5. а б в г д е ж з и к Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 399. (на гръцки)