Кръстьо Димитров Белев е български писател, функционер на Българската комунистическа партия.[1]

Кръстьо Белев
български писател
Роден
Починал
25 януари 1978 г. (69 г.)

Биография редактиране

Роден е на 5 март 1908 година в сярското село Горно Броди, което тогава е в Османската империя. Баща му Димитър Белев е деец на ВМОРО[2], през Балканската война доброволец в Македоно-одринското опълчение, завеждащ прехраната на 6-а Охридска дружина, награден с орден „За храброст“, IV степен.[3].След Междусъюзническата война в 1913 година родното му село попада в Гърция и родителите му бягат в България. Белев учи в Хасково и Пловдив. Работи като тютюноработник, обущар и тухлар. Белев започва да пише в 1923 година. Повлиян е от комунистическите идеи и за нелегална дейност в 1926 година е осъден на смърт, като присъдата му е заменена с 15 години затвор, тъй като е малолетен. Излиза от затвора и продължава да се занимава с нелегална комунистическа дейност, заради което е арестуван многократно и принуждаван да емигрира. В 1932 година в Амстердам участва в Първия световен антивоенен конгрес, а в 1937 година - във Втория международен конгрес за защита на мира и културата в Испания и Франция.

През 1933-1934 във Виена и Париж изпълнява задачи на съветското военно разузнаване. В края на 1939 година по поръчение на съветския военен аташе в България И. Ф. Дергачев организира и ръководи разузнавателната група „Август“ (1939-1941).[4] През Втората световна война участва в комунистическата съпротива и в 1941 година е интерниран в Гонда вода и Кръсто поле.

Автор е многобройни разкази, статии, пътеписи, романи (като "Планино, Пирин планино" и други са с македонистка насоченост) както и на филмови сценарии. Умира на 25 януари 1978 г.[5]

Произведения редактиране

Сценарии:

Разкази:

  • „Двубоят“ (1931)
  • „Смяна на знамената“ (1933)
  • „На стълбата“ (1937)
  • „Под знамето на победата“ (1945)
  • „Ръцете от слонова кост“ (1968)

Репортажи:

  • „Песента на налъмите“ (1933)
  • „Берлин. Репортажи от световния град“ (1933)
  • „В страната на черните ризи“ (1936)
  • „Песен на свободата“ (1945)
  • „Машини и хора“
  • „Под небето на Париж“

Пътеписи:

  • „Запад“
  • „Изток“
  • „Земята, която ни храни“

Повести:

  • „Морето мълчи“ (1967)
  • „Планино, Пирин планино“
  • „Нощ над бесилките“
  • „Родна земя“

Романите:

  • „Пробивът“ (1937, ІІІ преработено издание 1952)
  • „Мирът“ (1939)
  • „Девойките от завода“ (1952)
  • „Пробудени планини“ (1955)
  • „Под небето на Париж“

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 48. Посетен на 28 август 2015.
  2. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 99.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 82.
  4. Алексеев М.А., Колпакиди А.И., Кочик В.Я. Энциклопедия военной разведки. 1918-1945 гг. Москва 2012, с. 97-98.
  5. Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 242.