Кръстьо Куюмджиев
Кръстьо Куюмджиев е български литературен критик.
| Кръстьо Куюмджиев | |
|---|---|
| български литературен критик | |
| Роден | |
| Починал | |
|
|
|
| Образование | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Литературна критика |
| Образование | Софийски университет |
| Работил в | Институт по литература при БАН |
Съдържание
БиографияРедактиране
Кръстьо Тодоров Куюмджиев е роден на 27 септември 1933 г. в Свищов. Произхожда от работническо семейство. Завършва гимназия в родния си град (1952), руска филология в Софийския държавен университет (1957). Редактор в сценарната комисия при Студия за игрални филми (1958-1960) и в отдел „Критика“ на сп. „Септември“ (1960). Научен сътрудник (1960), старши научен сътрудник (1974), ст.н. с. I ст. (1982) в Института по литература при БАН.
Доктор по филология (тогава – кандидат на филологическите науки) с дисертация на тема „Кирил Христов. Личност и дело“ (1972), доктор на филологическите науки (дфн) (1987).
Сътрудничи на в. „Литературен фронт“, сп. „Септември“, сп. „Пламък“, сп. „Литературна мисъл“ и др.
Автор на много статии, съставител на редица книги за български писатели. Редактира съчинения на Кирил Христов, Никола Ракитин, Димитър Димов.
КнигиРедактиране
- „Профили в черно и бяло. Литературно-критически очерци“ (1966)
- „Кирил Христов. Литературно-критически очерк“ (1967)
- „Критически делници“ (1972)
- „Певец на своя живот. Книга за Кирил Христов“ (1974)
- „Силуети. Литературно-критически очерци“ (1976)
- „Критика и литературен живот. Очерци“ (1977; 1980)
- „Историята като жива памет. Статии“ (1979)
- „Избрани страници“ (1983)
- „Разтворената книга. Тенденции в развитието на разказа и повестта след 9 септември 1944 г.“ (1983)
- „Словото творец. Литературно-критически очерци“ (1985)
- „Кръстьо Куюмджиев в българската литература“ (1987).
- „Събрани съчинения в 6 тома“. т.1, София: Вила, 2002[1]
За негоРедактиране
- Мариана Тодорова, „Димитър Димов“. София: Елгатех, 2003, 206 с.
БележкиРедактиране
- ↑ „Кръстьо Куюмджиев. Завръща ли се махалото?“, в. „Сега“, 10 декември 2002 г.