Никола Ракитин

български поет

Никола Ракитин е псевдоним на Никола Василев Панчев, български поет.

Никола Ракитин
български поет
BASA-SF-1357K-1-45-1-Nikola Rakitin.jpg
Портретна снимка на Никола Ракитин, 1931 г. Източник: ДА „Архиви“
Роден
Починал

Националност Flag of Bulgaria.svg България
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Професия учител, директор на музей, поет
Литература
Жанрове стихотворение
Известни творби „Размирни години“ (1919)
Семейство
Съпруга Катя
Деца 3 дъщери
Паметник на Никола Ракитин в с. Трудовец

БиографияРедактиране

Роден е на 6 юни 1885 г. в с. Лъжане, Софийско. Завършва славянска филология в Софийския университет (1908). Участва в Първата световна война.

Работи като учител в Плевен (1908 – 1933). Директор на Военно-историческия музей в Плевен (1933 – 1934). Несправедливо обвинен за изчезването на ценности от музея, Ракитин се самоубива на 2 май 1934 г., като се хвърля от влака при тунел 3 до гара Реброво на път от София за Плевен.[1]

Самоубийството на Ракитин намира широк отзвук в печата, като за него е обвинявано ръководството на Военното министерство. С този случай се свързва и уволнението на военния министър Александър Кисьов няколко дни по-късно.[2]

ТворчествоРедактиране

За първи път печата през 1906 г. в сп. „Демократически преглед“. Поезията на Ракитин е предимно пейзажна. Стихосбирката му „Размирни години“ е протест срещу войната и насилието над човека. Сътрудничи на списанията „Българска сбирка“, „Просвета“, „Съвременна мисъл“, „Листопад“, „Златорог“, „Българска мисъл“ и на вестник „Светлоструй“.[3]

Негови първи творби са „Зима при Вит“ и „Пролет при Вит“.

СъчиненияРедактиране

  • „Под цъфналите вишни“ (1909)
  • „Животът може би е сън“ (1911)
  • „Беглец“ (1914)
  • „Размирни години“ (1919)
  • „Преди да съмне“ (1920)
  • „Златни нишки“ (1922)
  • „Родното село“ (1922)
  • „В тишината на далечния град“ (1923)
  • „Васил Левски“ (1923 – съавтор Ст. Георгиев)
  • „Жената и морето“ (1923)
  • „Мургаш“ (1923)
  • „На една струна“
  • „Освободеният Прометей“ (1923)
  • „Лес“ (1924)
  • „Дарове на Балкана“ (1932)
  • „Капят листата“ (1933)
  • „Русалска поляна“ (разкази, 1938) и др.

БележкиРедактиране

  1. Пенчо Ковачев. Намират тялото на Никола Ракитин, разкъсано на парчета. // в-к „24 часа“. 24chasa.bg, 31.10.2011. Посетен на 21 януари 2016 г..
  2. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 252.
  3. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 9. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104319. с. 3682.

ИзточнициРедактиране

Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.

Външни препраткиРедактиране