Кръстьо Попов
Кръстьо Атанасов Попов е български общественик, кмет на Сливница през 1934-1939 година.
| Кръстьо Попов | |
| български политик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Биография редактиране
Кръстьо Попов е роден през 1892 година в ениджевардарското село Горно Куфалово, днес в Гърция. Баща му притежава хан в Солун. Завършва началното си образование в родното си село. През 1911 година завършва Солунската българска мъжка гимназия.[1] Работи като учител. По време на Балканската и Междусъюзническата война е опълченец в 4. рота на 13. Кукушка дружина на Македоно-одринското опълчение.[2] След края на войните се записва във Военното училище, което напуска, за да се запише за студент в Софийския университет, специалност „Право“. Прекъсва следването си по време на Първата световна война, тъй като заминава на фронта.[1] Подпоручик е в 60-и полк.[3] След края на войната продължава следването си задочно и работи като преподавател по френски език[1] в сливнишката прогимназия. През 1924 година се дипломира и започва работа като адвокат.[4]
Кмет на Сливница е от 1 септември 1934 до февруари 1939 година. Управлението му е определяно като „четирите най-плодоносни за развитието на селото години“, извършено е благоустройство, което „придава на селото градски вид“.[5]
Семейство редактиране
Попов се жени за Елена Наумова Рачева от Прилеп, с която имат две дъщери - Соня и Татяна.[5]
Бележки редактиране
- ↑ а б в Божкова, Маргарита. Сливнишките земи през вековете, София, 2021, с. 130-131.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 581.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 89.
- ↑ Милчич, Светолик Стоянов. Миналото на с. Сливница, Софийско: историко-географски очерк, София, 1998, с. 151.
- ↑ а б Божкова, Маргарита. Сливнишките земи през вековете, София, 2021, с. 131.