Сливница

град в България
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сливница.

Слѝвница е град в Западна България. Той се намира в Софийска област на 22 km от столицата София и в близост до градовете Брезник, Костинброд, Драгоман и Годеч. Градът е административен център на община Сливница.

Сливница
      
Герб
Площадът на Сливница с паметника на загиналите в Сръбско-българската война от 1885 г.
Площадът на Сливница с паметника на загиналите в Сръбско-българската война от 1885 г.
Общи данни
Население 7247 души[1] (15 юни 2020 г.)
Землище 42,86 km²
Надм. височина 525±1 m
Пощ. код 2200
Тел. код 0727
МПС код СО
ЕКАТТЕ 67372
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   кмет
Сливница
Васко Стоилков
(ГЕРБ)
Адрес на общината
гр. Сливница
пл.”Съединение” 1
тел.: 0727/42300
факс: 0727/44377
e-mail: slivnitsa@slivnitsa.bg
сайтове
www.slivnitsa.bg
www.slivnitsa.com
Сливница в Общомедия

Кмет на община Сливница е Васко Стоилков, който е градоначалник от 2011 г., а през 2015 г. печели втори мандат.

ГеографияРедактиране

Град Сливница е разположен на площ от 187 km² в северозападната част на Софийската котловина, на 32 km от София и на 25 km от границата със Сърбия. Градът се слави със студените зимни месеци, най-вече със силните си ветрове, откъдето най-вероятно произлиза и името му (от „сливане“). Надморската височина варира от 600 до 800 m. Приблизителни географски координати на Сливница са 42° 51′ минути северна ширина и 23° 03′ източна дължина, снети от карта с мащаб 1:250 000, определят географското ѝ местоположение в Северното полукълбо и на изток от Гринуичкия меридиан.

Сливнишкото поле е „отворено“ на югоизток към София, на северозапад към Драгоман и на запад към Алдомировци. В останалите посоки то е оградено от сравнително ниски и заоблени хълмисти възвишения. Северните възвишения принадлежат към най-южните разклонения на Стара планина, южните – към северните разклонения на планинската верига ЛюлинВискярЗавалска планинаГребенВлашка планина.

Софийската котловина, част от която е Сливнишкото поле, е котловинна релефна форма в границите на Краищидно-Средногорската област. Западната част на котловинната основа е хълмиста, с добре оформени кватернерни тераси. Последните са се образували през кватернерния период на незозоиската ера, приблизително преди 1 милион години.

През плиоценската епоха на незозойската ера, приблизително преди 5,3 – 2,6 млн. години, котловината е представлявала сладководно езеро, което постепенно се е запълвало с наслаги от глини, пясъци, чакъли и мергели, пренесени от оградните планини. От бивше находище на ранноплейстоценска сухоземна гръбначна фауна (някогашна взривена пещера) в хълма „Козяка“ до града са открити няколко десетки вида птици, бозайници, влечуги и земноводни. Находището се смята за едно от най-важните в цяла Европа от ранния плейстоцен.[2]

ТранспортРедактиране

 
Европейски път Е80 при Сливница, преди да бъде преобразуван в част от Автомагистрала „Европа“.
 
Автомагистрала „Европа“, при пътен възел Сливница-1.

Сливница е разположена на автомагистрала „Европа“ (Е80) от Лисабон през София за Истанбул. Край града има три важни пътни възли – „Сливница-1“ и „Сливница-2“.

През града минава и основната железопътна артерия Мюнхен – София – Истанбул.

Има пътни връзки с град Перник (Сливница – Брезник – Перник) и Северна България (Сливница – Опицвет – Беледие хан – проход Петрохан – Берковица).

ИсторияРедактиране

Битката при Сливница“ е голямо сражение по време на Сръбско-българската война, водено в района на град Сливница и село Алдомировци, местностите Три уши и Мека црев, в периода 5 ноември 1885 – 7 ноември 1885 г.

Погледната на топографска карта, формата на застрояване на града наподобява огледалния образ на препинателния знак „запетая“. Тази форма е в тясна зависимост от хронологията на възникване и развитие на селището. Най-напред редично, по дължината на река Криворащица, е възникнала стара Сливница (Войнишката махала), по-късно по дължината на Сливнишка река са възникнали Портарева, Горна и Адамова махала, докато централната част, т.нар. „Паланка“, е възникнала като самостоятелно селище със стражеви функции.

С Указ № 546 на Президиума на Народното събрание от 7 септември 1964 г. Сливница е обявен за град. [3]

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]

Година на
преброяване
Численост
19343639
19464534
19564862
19655970
19757950
19858733
19928455
20017965
20117665

ПолитикаРедактиране

 
Сградата на общината
Побратимени градове

ИкономикаРедактиране

 
Многофункционална зала „Арена Сливница“

На територията на общината има над 15 малки и средни предприятия.

Основно място заемат транспортът и ремонтът на тежкотоварни и лекотоварни автомобили. Автомобилният транспорт извършва голяма част от превозите на товари и пътници на дълги и къси разстояния.

Традиционно в района се добива варовик, основно в кариера „Козяк“ от фирма „Калцит“ ЕООД, производител на негасена вар. Строи се модерен завод за производство на строителни материали и консумативи.

Водещ сектор е селското стопанство като земеделието е концентрирано предимно в малки частни стопанства. Има 3 язовира, които се използват както за рибовъдство, така и през летните месеци за спортен риболов.

По-големи компании на територията на общината
 
Форд Мото-Пфое – Сливница
  • Мото-Пфое“ – официален вносител на автомобили Ford, Volvo, Land Rover, Jaguar, складова база в строеж;
  • „БЪЛГЕРИЪН ТРАК СЪРВИС“ ООД – център за ремонт и комплексно обслужване на транспортни средства.
  • „Калцит“ ЕООД – производител на негасена вар;
  • „ПЛЕНА България“ – дъщерна фирма на шведската компания PLENA Holding. Притежава завод за негасена вар в местността „Пуклина“, намиращ се в района на местността Три уши;
  • „Сливница 1968“
  • „БКС-Сливница“ ООД – частна строителна компания;
  • „КОЛОР 93 – МС“ ООД – основен производител в България на мазилката „КОЛОР КИТ“ („испанска стена“), както и строителни лепила за топлоизолационни системи;
  • АЛФАПАК – най-новата фабрика в Община Сливница, специализирана в екологичното производство на опаковки от хартия, хартиени чаши и др.

ЗабележителностиРедактиране

Военен клубРедактиране

 
Централен вход на Военния клуб

Историята на Военен клуб – Сливница е тясно свързана с историята на 25-и Драгомански пехотен полк и Първа пехотна софийска дивизия.

 
Откриване на фабриката за хартиени чаши и опаковки АЛФАПАК, октомври 2015 г.

През месец май 1921 г. село Сливница е предложено за постоянен гарнизон на Драгоманската дружина, която трябва да напусне Цариброд по силата на пагубния за България Ньойски договор от 1919 г.

През 1924 г. за командир на дружината е назначен полковник Ковачев. Негова е заслугата за построяването на сградата на Гарнизонното офицерско събрание, както се е наричал тогава Военният клуб. Мястото за строеж било подарено от родолюбивия сливничанин Павел Цветков през месец август 1925 г. Запазено е благодарствено писмо на дружинния командир до дарителя, заведено под № 2661 / 22.08.1925 г., в което се казва:

От името на офицерите от гарнизона Ви благодаря за готовността Ви да подарите за целта нужното място и Ви моля да определите деня, когато ще можете да бъдете между нас, за да се определи мястото и извършат формалностите по подаряването

За около година и половина е построена съществуващата днес сграда на клуба с киносалон – едно истинско украшение за Сливница по онова време. С построяването на сградата както пред офицерите от гарнизона, така и пред сливничани се открива възможността да ходят на кино, да провеждат събранията си на подходящо място.

В чест на 110 г. от Съединението на България и Сръбско-българската война от 1885 г. в една от залите на Военен клуб – Сливница е открит музей на Първа пехотна софийска дивизия. Военен клуб Сливница както в миналото така и днес играе значителна роля в задоволяване на информационните и културните потребности на военнослужещите и гражданите от региона.

Към настоящия момент клубът е затворен. Експозицията се намира в НИМ в София.

ДругиРедактиране

 
Храм „Св. св. Кирил и Методий“, Сливница
 
Паметник на Сръбско-българската война на път Е80 Сливница, автор Петко Москов
 
Градски стадион „Сливнишки герой“

Най-старата обществена сграда в града е храм „Св. св. Кирил и Методий“. Строежът му е довършен през 1879 г., когато на 11 май е осветен. Днес в храма служи отец Георги.

През 1935 г. е започнато строителството на паметник костница в памет на загиналите в Сливнишката битка (ноември 1885 г.), както и във войните от периода 1912 – 1918 г. Височината му е 20 метра, а в предната източна част е поставена скулптурна композиция на двама български воини, единият от които е ранен. Върху западната част на монумента е поставен полски топ, насочен символично на запад. Паметникът е открит през 1938 г. от цар Борис III. До 2005 г. паметникът на „Новото гробище над Сливница“ е част от 100 национални туристически обекта.

В основите на паметника е поставена стъклена капсула, в която е оставено послание към поколенията със следния текст:

Днес 10 ноември, 1938 лето, през мъдрото царуване на Борис III – цар на всички българи, и нейно величество царица Йоанна, милостива царица на българите, всред площада на покритото с вечна слава село Сливница, се положи основният камък за увековечаване на безсмъртните покойници – паднали за величието на българското племе, паднали през войните от 1885, 1912, 1913, 1915, 1918 г.

На северозапад от град Сливница се намират ниските височини „Три уши“, „Пуклина“ и „Мека црев“, станали известни в историята с героичната битка на младата българска армия, водена от княз Александър I Батенберг (5 – 7 ноември 1885 г.) по времето на Сръбско-българската война.

В Сливница е изграден музей на Първа пехотна софийска дивизия.[6]

На името на град Сливница е наречена сливнишката горска чучулига Lullula slivnicensis – фосилен вид от находището „Козяка“ край града отпреди 1,90 млн. г.[7]

Редовни събитияРедактиране

  • 24 май – празник на града
  • Турнир по ускорен шахмат „Сливница Оупън“ – първоначално се провежда всяка година в съботата преди Великден, а в последните години се провежда около празника на града „24 май“. Организиран е от шахматен клуб „Сливнишки герой“.
  • От 20 години през месец октомври подофицерско дружество „Гургулят – потомци“ провежда национален туристически поход-поклонение „По алеята на безсмъртието – Сливница 1885“. Целта на похода е участниците в него да минат по стъпките на участниците в Съединението на България.

ЛичностиРедактиране

 
Бюст-паметник на Пуне Колев (Дедо Пуне), дарил 21 дка за училището и църквата в град Сливница
  • Младен Василев – бивш футболист, нападател, национален състезател, участник в 10-о световно първенство по футбол – Германия 1974.
  • Даниела Йорданова – лекоатлетка, двукратен участник на Летни Олимпийски игри (Сидни 2000 и Атина 2004), двукратна бронзова медалистка от световни първенства (на открито в Осака’07 и на закрито във Валенсия’08) и от европейското в Гьотеборг’06, носителка на 7 национални рекорда, почетен гражданин на Сливница от 2006 година.
 
Световният и Европейски шампион по бойно самбо Мартин Маринков

СпортРедактиране

Спортното дружество Сливнишки герой развива няколко видове колективни спортове, сред които футбол (сезон 2011/2012 участва в Западна „Б“ ФГ), хандбал и шахмат.[9]

ИзточнициРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Боев, З. 2014. Палеонтологичното находище на плиоценска фауна край гр. Сливница. – Природа, БАН, 1: 26 – 31.
  3. Урбанизационният процес в България през периода от края на Втората световна война до наши дни, География, 3/2009.
  4. „НСИ Преброяване на населението 2011 г.“. // nsi.bg. Посетен на 18 септември 2021.
  5. „Bulgarian cities population“. // mashke.org. Посетен на 18 септември 2021. (на английски)
  6. Музей на Първа пехотна софийска дивизия
  7. Boev, Z. 2012. Neogene Larks (Aves: Alaudidae (Vigors, 1825)) from Bulgaria – Acta zoologica bulgarica, 64 (3), 2012: 295 – 318.
  8. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.40
  9. Шахматен клуб – официален сайт
 
Бившият ДНА в град Сливница, понастоящем дом за младежки дейностти.

Външни препраткиРедактиране