Кръстьо Припорски

Кръстьо Митев Припорски е български революционер, кратовски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Кръстьо Припорски
български революционер

Роден
Починал

БиографияРедактиране

Кръстьо Митев е роден в 1900 година в кочанското село Припор[1] или в съседното Градче (Горно или Долно).[2][3] Брат му Боне заедно с баща му и още 12 роднини са убити от сръбските власти след като Кочанско попада в Сърбия в 1913 година. Митев е мобилизиран в сръбската армия, но дезертира и в 1924 година става четник на ВМРО при Ефтим Полски. По-късно става ръководител на четите на ВМРО, действащи в Западните покрайнини. Загива на 3 октомври 1931 година в сражение край граничното село Калотина.[4][2]

 
Кочанската чета на Евтим Полски. Първи ред от ляво надясно: Георги Спанчевски, Йордан, Евтим Полски, Владимир Куртев, Кръстьо Припорски; втори ред: В. Николов, И. Деянов, Д. Каракашев и неизвестно лице.[5]

Водачът на ВМРО Иван Михайлов пише за него:

Той сѫщо е единъ измежду най-ценнитѣ борци отъ кочанската чета. Въ[4] всички нейни по-важни сражения следъ 1924 г. и той е участникъ. Пленяваше съ характера си и съ своята непретенциозность, макаръ да имаше задъ гърба си голѣми заслуги. Много смѣлъ и предприемчивъ бѣше. Специализиралъ се бѣ, като самоукъ, въ правенето на адски ма­шини.

Отъ омраза къмъ неуловимия Припорски, сръбскитѣ власти из­биха повече отъ десеть души отъ семействот му, въ родното имъ село близо до Кочани.[6]

Вестник „Свобода или смърт“ на 1 юни 1932 година пише:

Рѣдко нашата най-нова история на революционнитѣ борби е излѫчвала юнакъ, надаренъ съ толкова много природни добродетели както Кръстьо Припорски. Любознателенъ и интелигентенъ по природа, възпитанъ и кротъкъ въ отношенията си къмъ дру­гари и познати, Кръстьо правѣше впечатление — а това впечат­ление се запечатваше въ паметьта на всички, които го познаваха — на човѣкъ съ извънредно приятенъ характеръ, който го пра­вѣше да бѫде обичанъ отъ всички. Кой отъ неговитѣ другари и познати нѣма да си спомни за неговата детска наивность въ раз­каза му; за неговото хубаво и умно чело, което се красѣше отъ буйни черни коси; за неговитѣ тънки черти на лицето му, на което[6] горѣха две черни очи, пълни съ жар и любовь къмъ похитената му Родина? Кой нѣма да си спомни за неговата стройна и пър­гава като на пантера снага? Кръстьо бѣше едно чудно съчетание на юнашка и духовна сила. Той бѣше крилатиятъ орелъ на Кочанскитѣ планини. Неговиятъ воленъ духъ и сега, когато той пад­на убитъ въ борбата за свободата на своята скѫпа родина, лети заедно съ духоветѣ на неговитѣ вѣрни другари — Ефтимъ Полски и Георги Спанчевски, загинали юнашки отъ вражески куршуми.[2]

БележкиРедактиране

  1. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 710.
  2. а б в Михайловъ, Иванъ. Спомени. Т. III. Louvain, A. Rosseels Printing C, 1967. с. 491.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 140.
  4. а б Михайловъ, Иванъ. Спомени. Т. III. Louvain, A. Rosseels Printing C, 1967. с. 489.
  5. ДА – Кюстендил, фонд 281К, опис 2, а.е. 95, л. 1
  6. а б Михайловъ, Иванъ. Спомени. Т. III. Louvain, A. Rosseels Printing C, 1967. с. 490.