Кулура
Кулура или Колура (на гръцки: Κουλούρα) е село в Република Гърция, дем Бер, област Централна Македония.
| Кулура Κουλούρα | |
| — село — | |
  Кулура  Кулура  Кулура | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Бер |
| Географска област | Урумлък |
| Надм. височина | 12 m |
| Население | 941 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 591 50 |
География
редактиранеСелото е разположено в областта Урумлък (Румлуки), на 12 m надморска височина, на осем километра източно от Бер (Верия). Край селото в Бистрица (Алиакмонас) се влива каналът, образуван от сливането на Вода и Мъгленица.[1]
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеВ XIX век Кулура е село в Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Кулура (Couloura), Камбанийска епархия, живеят 390 гърци.[2] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Колура (Кулкра) е село в Берска каза и в него живеят 250 гърци християни.[3]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Колура Кулура (Koloura Koulura) живеят 250 гърци.[4]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Кулура остава в Гърция.
След Първата световна война в 1922 година в селото са заселени малко гърци бежанци. В 1928 година Кулура е смесено местно-бежанско селище с 2 бежански семейства и 5 жители бежанци.[5] Според други данни бежанците са 14.[1]
Землището на селото е много плодородно, тъй като се напоява от системата за напояване изградена през 30-те години. Основното производство е пшеница, памук и захарно цвекло.[6]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Семби[7] | Σέμπι | Темпи | Τέμπη[8] | местност на Ю от Кулура[7] |
| Садина | Σαντινα | Палиохори | Παλιοχώρι | бивше село на Ю от Кулура |
| Каляни[7] | Κάλιανη | Калони | Καλονή[8] | местност на ССЗ от Кулура[7] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 265[6] | 318[6] | 410[6] | 661[6] | 712[6] | 883[6] | 805[6] | 1035[6] | 928[6] | 1089 | 992 | 941 |
Личности
редактиране
Атанасиос Акриву Акривопулос (Αθανάσιος Ακριβόπουλος του Ακρίβου, 1887 – ?), гръцки андартски деец, четник между 1907 и 1908 година при Василиос Ставропулос[9][10]
Бележки
редактиране- ↑ а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 14. (на македонска литературна норма)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 37. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 143.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222 – 223. (на френски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 15. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 888. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 311). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Δεκεμβρίου 1968. σ. 2380. (на гръцки)
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 37. (на гръцки)
- ↑ Χατζηκώστας, Αλέξανδρος Α. Οι επίσημα ανγνωρισθέντες ψς Μακεδονομάχοι της Ημαθίας // Elxis.org, 19 март 2016. Архивиран от оригинала на 2016-03-04.