Кулура или Колура (на гръцки: Κουλούρα) е село в Република Гърция, дем Бер, област Централна Македония.

Кулура
Κουλούρα
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Бер
Географска област Урумлък
Надм. височина 12 m
Население 992 души (2011 г.)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в областта Урумлък (Румлуки), на 12 m надморска височина, на осем километра източно от Бер (Верия). Край селото в Бистрица (Алиакмонас) се влива каналът, образуван от сливането на Вода и Мъгленица.[1]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В XIX век Кулура е село в Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Кулура (Couloura), Камбанийска епархия, живеят 390 гърци.[2] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Колура (Кулкра) е село в Берска каза и в него живеят 250 гърци християни.[3]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Колура Кулура (Koloura Koulura) живеят 250 гърци.[4]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Кулура остава в Гърция.

След Първата световна война в 1922 година в селото са заселени малко гърци бежанци. В 1928 година Кулура е смесено местно-бежанско селище с 2 бежански семейства и 5 жители бежанци.[5] Според други данни бежанците са 14.[1]

Землището на селото е много плодородно, тъй като се напоява от системата за напояване изградена през 30-те години. Основното производство е пшеница, памук и захарно цвекло.[6]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 265[6] 318[6] 410[6] 661[6] 712[6] 883[6] 805[6] 1035[6] 928[6] 1089 992

ЛичностиРедактиране

  •   Атанасиос Акриву Акривопулос (Αθανάσιος Ακριβόπουλος του Ακρίβου, 1887 – ?), гръцки андартски деец, четник между 1907-1908 година при Василиос Ставропулос[7][8]

БележкиРедактиране

  1. а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 14. (на македонска литературна норма)
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 37. (на френски)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 143.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222 – 223. (на френски)
  5. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  6. а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 15. (на македонска литературна норма)
  7. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 37. (на гръцки)
  8. Χατζηκώστας, Αλέξανδρος Α. Οι επίσημα ανγνωρισθέντες ψς Μακεδονομάχοι της Ημαθίας. // Elxis.org, 19 март 2016. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.