Куню Стоев

Куню Стоев
	Куню Стоев
български агроном
Роден	9 юни 1914 г. (стар стил) Крумово, Царство България
Починал	15 декември 1982 г. (68 г.) София, Народна република България
Учил в	Софийски университет
Награди	Орден „Георги Димитров“; Орден „Народна република България“; орден „9 септември 1944“; Димитровска награда; орден „Червено знаме на труда“

Куню (Куньо) Димитров Стоев е български агроном, физиолог, лозар, ампелограф и политик от Българската комунистическа партия, заслужил деятел на науката^[1], академик на Българска академия на науките и Академията на селскостопанските науки.^[2].

Биография редактиране

Роден е на 9 юни 1914 г. в ямболското село Крумово. През 1940 г. завършва Агрономическия факултет на Софийския университет. От 1941 г. работи като асистент. От 1944 г. е член на БКП. Известно време е заместник-завеждащ отдел в ЦК на БКП и завеждащ секцията по ампелография и физиология на Института по лозарство и винарство в Плевен. През 1946 – 1948 г. специализира лозарство в Краснодар. От 1957 г. е професор, а от 1974 г. е академик на БАН. Завежда катедрата по лозарство в Агрономическия факултет. От 1949 до 1953 г. е заместник-ректор, а през 1972 – 1975 г. е ректор на Селскостопанската академия в София. От 1958 до 1969 г. е директор на Института по лозарство и винарство в Плевен. В 1963 – 1971 г. е научен секретар на Президиума на Академията на селскостопанските науки.^[2] От 25 април 1971 до 4 април 1981 г. е кандидат-член на ЦК на БКП.^[1] През 1973 – 1974 г. е първи заместник-министър на земеделието и хранителната промишленост.^[2]

Умира на 15 декември 1982 г. в София.^[1]

Членства редактиране

Член е на Италианската академия по лозарство и винарство, Всесъюзната академия за селскостопански науки „Владимир Илич Ленин“ и Международната организация по лозарство и винарство в Париж.^[2]

Научна дейност редактиране

Създава ценни десертни и винени сортове грозде^[2], един от тях е Ризлинг български. Пише в областта на физиологията, биохимията, агротехниката и селекцията на вина, изучаване на метаболизма на въглехидратите и други. Автор е на повече от 360 публикации.^[1] По-значимите от тях са:^[2]

„Райониране на лозарството в България“ (1960, съавтор)
„Принос към изясняване на въпроса за внедряване на високостъбленото лозарство в България“ (1965, съавтор)
„Постижения на производството на десертно грозде в света“ (1969, съавтор)

Отличия и награди редактиране

Награждаван е с орден „Георги Димитров“, „Народна република България“, „9 септември 1944“, „Червено знаме на труда“, „Народен орден на труда“ и Димитровска награда (1962) и други.^[1]

По-важни публикации редактиране

Накопление сахаров и нарастание объема ягоды винограда. – София, 1966;
Физиологические основы виноградарства: В 2-х ч. – София, 1971 – 1993;
Т. 1. Эколого-почвенные предпосылки роста виноградной лозы: Питание виноградного растения, 1981
Райониране на лозарството в България. – София, 1990;
Физиология винограда и основы его возделывания: В 3-х т. – София, 1981, 1983, 1984 (соавт.).

Бележки редактиране

↑ ^а ^б ^в ^г ^д Амирджанов А. Г., Смирнов К. В.К 70-летию со дня рождения Куню Димитрова Стоева. – Виноделие и виноградарство СССР, 1984, №4; Кратка българска енциклопедия. – София, 2002. – Т. 4.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 11. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104333. с. 4238 – 4239.

[кбе-1] а ^б ^в ^г ^д Амирджанов А. Г., Смирнов К. В.К 70-летию со дня рождения Куню Димитрова Стоева. – Виноделие и виноградарство СССР, 1984, №4; Кратка българска енциклопедия. – София, 2002. – Т. 4.

[геб-2] а ^б ^в ^г ^д ^е Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 11. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104333. с. 4238 – 4239.

[1]

[2]