Мидия (Турция)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Мидия.
Мидия (на турски: Kıyıköy, Къйъкьой, старо: Midye, Midieh, на гръцки: Μήδεια, Мидия) е градче в Лозенградския вилает (Къркларели), Източна Тракия, Турция. Има население от 2248 души според преброяването от 2000 г.
| Мидия Kıyıköy | |
 | |
  Мидия  Мидия | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Лозенград |
| Надм. височина | 1 m |
| Население | 2248 души (2000) |
| Пощенски код | 39 000 |
| Телефонен код | 288 |
| Мидия в Общомедия | |
География
редактиранеГрадчето е разположено на брега на Черно море и има малък плаж. Край града има гъсти (главно дъбови) гори, от юг и от север е заобиколен от реките Казан дере и Пабуч дере, вливащи се в морето и подходящи за риболов, плаване с лодки и плуване.
На 18 км южно покрай Черно море се намира природен резерват „Залив Касатура“, подслонил девствени гори и плаж. В резервата е единствената горичка от черен бор в Европейска Турция (Pinus nigra). Жителите на града се препитават главно от риболов и горско стопанство, както и от туризъм през лятото.
История
редактиранеМидия е основана в Античността от гръцки колонисти под името Салмидес.
В началото на 20 век Мидия е гръцко градче. Според статистиката на професор Любомир Милетич през 1912 година в града живеят 300 гръцки семейства.[1]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2] През войната Мидия е превзет от българската армия. Градът става крайна точка на линията Мидия - Енос – територията, която според Лондонския мирен договор Османската империя отстъпва на страните от Балканския съюз. Гръцкото население на Мидия е изселено през 1920-те години.
Мидия става община през 1987 година.
Други
редактиранеНа Мидия е наречена улица в квартал „Стрелбище“ в София (Карта).
Личности
редактиране- Родени в Мидия
Алексос Йосифов Лекопулос (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на Лозенградската партизанска дружина[3]
Бележки
редактиране- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.303.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 408 и 863.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 408.