Къкрина

село в община Ловеч, обл. Ловеч

Къкрина е село в Северна България. То се намира в община Ловеч, област Ловеч.

Къкрина
Изглед от село Къкрина
Изглед от село Къкрина
България
43.1236° с. ш. 24.888° и. д.
Къкрина
Област Ловеч
43.1236° с. ш. 24.888° и. д.
Къкрина
Общи данни
Население198 души[1] (15 март 2024 г.)
6,28 души/km²
Землище31,656 km²
Надм. височина465 m
Пощ. код5544
Тел. код06928
МПС кодОВ
ЕКАТТЕ40837
Администрация
ДържаваБългария
ОбластЛовеч
Община
   кмет
Ловеч
Страцимир Петков
(ИТН, БВ; 2023)
Къкрина в Общомедия

Едно от най-известните места, свързани с революционната дейност на Апостола Васил Левски, е Къкринското ханче, което му дава последен подслон преди да бъде заловен от турските заптиета призори на 27 декември 1872 г.

От съществуващите писмени документи е известно, че по поръчение на Българския революционен централен комитет (БРЦК) ханчето е наето от Христо Цонев (Латинеца). Там се провеждат заседанията на местния революционен комитет, намират подслон и някои комитетски хора. След залавянето на Левски и двамата му последни придружители до София, Никола Цвятков и Христо Цонев, то е изоставено. Благодарение достойното държане на Апостола пред специалния съд двамата му другари са освободени и се завръщат по домовете си в Ловеч, но Христо Цонев не подновява дейността си в ханчето. След Освобождението никой не се интересува от сградата и тя е обречена на забвение. Минават години, постройката се руши, а в края на 19 век пожар я доунищожава, като остават само основите. През лятото на 1901 г. проф. д-р Парашкев Стоянов, тогава лекар в Ловешката болница, заедно с Никола Цвятков, посещава руините на ханчето. Проф. Стоянов прави снимка на основите и запазва за историята разположението и размерите му по спомените на Никола Цвятков.

На 26 декември 1901 г. родолюбиви ловчанлии и къкриненци поставят паметна плоча на мястото, където е заловен безсмъртният син на България. На 5 юни 1924 г. по инициатива на д-р Никола Сяров, роден в с. Къкрина, е основан граждански комитет „Васил Левски“. Неговата цел е възстановяването на ханчето.

С много упоритост и енергия от страна на членовете на комитета са събрани средства и на 11 април 1926 г. е положен основният камък. Постройката е завършена в края на 1926 г., но събирателната дейност на експонати продължава и на 10 май 1931 г. музеят е открит тържествено.

В двора е надигнат плет по подобие на този, който Левски се е опитал да прескочи в онази злокобна утрин. До стария бряст, единствен останал свидетел на залавянето на Апостола, в непосредствена близост до плета, е издигнат скромен паметник.

В Къкринското ханче не спира потокът от посетители, идващи тук, за да почувстват атмосферата на онези тежки години и да се поклонят пред подвига на безсмъртния Апостол на българската свобода.

Население

редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост Дял (в %)
Общо 277 100,00
Българи 240 86,64
Турци 16 5,77
Цигани 0 0,00
Други 0 0,00
Не се самоопределят 0 0,00
Неотговорили 20 7,22

Културни и природни забележителности

редактиране

Къкрина е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз, Къкринско ханче, 08:00 – 12:00 и 13:00 – 17:00 ч., почивни дни понеделник и вторник, има печат на БТС.

Личности

редактиране
  • Христо Иванов-Големия (Къкрина, 1838 – Търново, 1898) – български национал-революционер, близък другар и достоен съратник на Васил Левски, участник в две Български легии в Белград, деен член на Търновския частен революционен комитет и Вътрешната революционна организация (ВРО), участва в Априлското въстание (1876), Руско-турската война (1877 – 1878) и Сръбско-българската война (1885).
  • Цачо Сяров (Къкрина, 1888 – Ловеч, 1959) – адвокат, комунист, през май 1943 г. осъден на доживотен затвор.
  1. www.grao.bg
  2. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)