Ловеч (област)

административна област в България
(пренасочване от Област Ловеч)
Вижте пояснителната страница за други значения на Ловеч.

Област Ловеч (също и Ловешка област) (бивш Ловешки окръг) е област в България. Граничи със Софийска област и област Враца на запад, област Плевен на север, област Велико Търново и област Габрово на изток и област Пловдив на юг. Административен и стопански център е град Ловеч. Пощенските кодове на населените места в област Ловеч са от 5500 (за град Ловеч) до 5799. МПС-кодът ѝ е ОВ.

Област Ловеч
Lovech
Области в България
Област Ловеч на картата на БългарияОбласт Ловеч на картата на България
Страна България
Район за планиранеСеверозападен район за планиране
Областен центърЛовеч
Площ4132 km²
Население113 356 души (31 декември 2022 г.)
Общини8
БВП (2021)1 691 000 000 лв.[1]
МПС кодOB
Официален сайтwww.oblastlovech.org
Административно деление на областта
Административно деление на областта
Ловеч в Общомедия
Релефна карта
Географска карта на област Ловеч
Сградата на администрацията на Област Ловеч

Разположена е по северните склонове на Средна Стара планина и централния Предбалкан до Деветашкото плато и началото на Дунавската равнина. Обхваща територия от 4128,8 km² и е с население 116 394 души (по окончателни данни от преброяване 2021).[2]

Населени места

редактиране

Населени места в област Ловеч (градовете са с удебелен шрифт):

Общини
(8 на брой)
Населени места
(110 на брой – 8 града и 102 села)
Брой и вид
Градове Села Общо
Априлци Велчево, Драшкова поляна, Априлци, Скандалото 1 3 4
Летница Горско Сливово, Крушуна, Кърпачево, Летница 1 3 4
Ловеч Абланица, Александрово, Баховица, Брестово, Българене, Владиня, Горан, Горно Павликене, Гостиня, Деветаки, Дойренци, Дренов, Дъбрава, Изворче, Йоглав, Казачево, Къкрина, Лешница, Лисец, Ловеч, Малиново, Прелом, Пресяка, Скобелево, Славяни, Слатина, Сливек, Смочан, Соколово, Стефаново, Радювене, Тепава, Умаревци, Хлевене, Чавдарци 1 34 35
Луковит Бежаново, Беленци, Дерманци, Дъбен, Карлуково, Торос, Луковит, Петревене, Пещерна, Румянцево, Тодоричене, Ъглен 1 11 12
Тетевен Български извор, Бабинци, Васильово, Галата, Глогово, Гложене, Голям извор, Градежница, Дивчовото, Малка Желязна, Рибарица, Тетевен, Черни Вит 1 12 13
Троян Балабанско, Балканец, Бели Осъм, Белиш, Борима, Врабево, Голяма Желязна, Горно Трапе, Гумощник, Дебнево, Добродан, Дълбок дол, Калейца, Ломец, Орешак, Патрешко, Старо село, Терзийско, Троян, Черни Осъм, Чифлик, Шипково 1 21 22
Угърчин Голец, Драгана, Каленик, Катунец, Кирчево, Лесидрен, Микре, Орляне, Славщица, Сопот, Угърчин 1 10 11
Ябланица Батулци, Брестница, Голяма Брестница, Добревци, Дъбравата, Златна Панега, Малък извор, Орешене, Ябланица 1 8 9

Население

редактиране

Численост на населението

редактиране

Численост на населението в населените места на днешните общини в област Ловеч, според преброяванията през годините:[3][2]

Общини Площ
(в км2)
1934
(31.12.1934)
1946
(31.12.1946)
1956
(1.12.1956)
1965
(1.12.1965)
1975
(2.12.1975)
1985
(4.12.1985)
1992
(4.12.1992)
2001
(1.3.2001)
2011
(1.2.2011)
2021
(7.9.2021)
Общо 4128,764 208 444 215 925 213 319 217 217 216 844 204 268 190 262 169 951 141 422 116 934
Априлци 238,256 9 544 9 901 8 861 6 806 6 203 5 363 4 720 4 137 3 338 2 786
Летница 177,719 10 753 10 892 9 494 8 630 8 043 7 202 6 752 5 607 3 776 3 632
Ловеч 946,284 62 163 64 662 63 337 70 477 75 236 73 017 69 423 62 165 49 738 38 699
Луковит 453,408 33 354 34 082 32 597 30 923 28 877 25 878 23 783 21 466 18 125 15 761
Тетевен 697,161 18 421 20 751 24 888 26 315 26 661 26 863 25 952 23 768 21 307 17 970
Троян 888,839 38 647 39 701 41 752 45 962 47 231 45 338 41 284 37 345 32 399 26 884
Угърчин 523,103 24 703 25 113 22 285 18 080 15 182 12 128 10 816 8 561 6 505 5 035
Ябланица 203,994 10 859 10 823 10 105 10 024 9 411 8 479 7 532 6 902 6 234 5 627

Прираст на населението

редактиране

Естествен прираст

редактиране
Година Раждаемост Смъртност Естествен прираст
2000 9,1‰ 17,6‰ -8,5‰
2001 8,6‰ 18,0‰ -9,4‰
2002 8,5‰ 17,3‰ -8,8‰
2003 8,5‰ 17,8‰ -9,3‰
2004 8,7‰ 17,8‰ -9,1‰
2005 8,6‰ 18,3‰ -9,7‰
2006 8,6‰ 18,1‰ -9,5‰
2007 8,8‰ 18,2‰ -9,4‰
2008 9,0‰ 17,2‰ -8,2‰
2009 9,3‰ 17,1‰ -7,8‰
2010 8,5‰ 17,8‰ -9,3‰
2011 8,7‰ 18,4‰ -9,7‰
2012 8,6‰ 18,8‰ -10,2‰
2013 7,5‰ 17,7‰ -10,2‰
2014 7,9‰ 19,1‰ -11,2‰
2015 8,2‰ 19,2‰ -11,0‰
2016 7,4‰ 19,3‰ -11,9‰
2017 7,9‰ 21,1‰ -13,2‰
2018 8,2‰ 19,7‰ -11,5‰
2019 7,8‰ 20,9‰ -13,1‰
2020 8,0‰ 22,5‰ -14,5‰
2021 8,0‰ 27,2‰ -19,2‰
2022 8,8‰ 23,4‰ -14,6‰
2023 8,4‰ 20,2‰ -11,8‰

Етнически състав

редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините:[4][5]

Численост Дял (в %)
2001 2011 2001 2011
Общо 169 951 141 422 100.00 100.00
Българи 152 194 118 346 89.55 83.68
Турци 8476 4337 4.98 3.06
Цигани 6316 5705 3.71 4.03
Други Руснаци 269 911 0.158 0.64
Арменци 12 0.007
Власи 458 0.269
Македонци 7 0.004
Гърци 21 0.012
Украинци 29 0.017
Евреи 1 0.001
Румънци 3 0.001
Други 91 0.053
Не се самоопределят 1522 881 0.89 0.62
Неотговорили 552 11 242 0.32 7.94

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.[6]

Роден език Численост Дял (в %)
Общо 169 951 100.00
Български 154 157 90.70
Турски 6994 4.11
Цигански 6033 3.54
Други 1123 0.66
Не се самоопределят 1092 0.64
Непоказано 552 0.32

Вероизповедания

редактиране

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяванията на населението през годините:[7][8]

Численост Дял (в %)
2001 2011 2001 2011
Общо 169 951 141 422 100.00 100.00
Православие 146 778 84 508 86.36 59.75
Католицизъм 366 758 0.21 0.53
Протестантство 879 1295 0.51 0.91
Ислям 10 501 3273 6.17 2.31
Друго 136 114 0.08 0.08
Нямат 9454 6.68
Не се самоопределят 10 739 10 783 6.31 7.62
Непоказано 552 31 237 0.30 22.08

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране