Коняри (дем Делта)

Коняри, Коняре или Кона̀ра,[1] или Гюндоглар (на гръцки: Ανατολικό, Анатолико, катаревуса Ανατολικόν, Анатоликон, до 1955 година Βαλμάδα, Валмада[2]) е село в Гърция, дем Делта в административна област Централна Македония.

Коняри
Ανατολικό
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Делта
Географска област Вардария
Надм. височина 3 m
Население 389 души (2001)
Пощенски код 573 00

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в областта Вардария на 4 километра северно от град Кулакия (Халастра).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

През османското владичество Коняри е чисто българско село в Солунска кааза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииКонари като българско село.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Валмадес (Valmadès), Камбанийска епархия, живеят 780 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Коняре (Koniaré) е показано като село с 234 домакинства и 1096 жители българи.[5]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Коняри живеят 1220 българи християни.[6] Цялото село е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Коняре (Koniaré) има 960 жители българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище.[7]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Валмада (Βαλμάδα) е славяногласно село в Кулакийската епископия с 629 жители с гръцко съзнание. В селото работи четирикласно гръцко смесено училище и детска градина със 101 ученици и 2 учители.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Коняри са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година.

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Валмаса (Валмадес) като българско село на българо-гръцката езикова граница:

От другата страна на Вардар само селото Колакия е гръцко. Валмаса (Валмадес) е, напротив, българско (Гопчевич го дава гръцко), също и Йонджида, която Гопчевич съвсем е забравил.[10]

ЛичностиРедактиране

Родени в Коняри
  •   Димитър Мирчев (Митре), македоно-одрински опълченец, 3 и Нестроева рота на 5 одринска дружина[11]
  •   П. Н. Георгиев (1855 – ?), завършил филология в Атина и Мюнхен[12]
  •   Ставри Христов (Ристов, 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 3, 4 и Нестроева рота на 5 одринска дружина[13]
  •   Ставрос Кукусинас (Σταύρος Κουκουσίνας), гръцки андартски деец, четник на Йоанис Деместихас и други капитани в Ениджевардарското езеро[14]
  •   Трайко Христов (? – 1913), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 22 юни 1913 година[15]
Починали в Коняри
  •   Кольо Бахчеванов (? – февруари 1910), войвода на ВМОРО, загинал в сражение с османски войски заедно с Щерю Наумов[16]

БележкиРедактиране

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.209
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.91.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 37. (на френски)
  5. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 154-155.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 141.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218-219. (на френски)
  8. Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου). // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 – 137.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 853.
  10. Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 444.
  12. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 778.
  14. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 44. (на гръцки)
  15. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 781.
  16. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 17.