Къшане или Къшани (изписване до 1945 година: Кѫшани; на македонска литературна норма: К'шање; на албански: Këshanji) е село в Северна Македония, в община Куманово.

Къшане
К'шање
— село —
42.0289° с. ш. 21.9431° и. д.
Къшане
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаКуманово
Географска областОвче поле
Надм. височина652 m
Население48 души (2002)
Пощенски код1309
МПС кодKU
Къшане в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено в областта Овче поле в западното подножие на планината Манговица.

История редактиране

В края на XIX век Къшане е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от 1884 година.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Къшани е село, населявано от 420 жители българи християни.[2]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 76 сръбски патриаршистки къщи.[3] След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[4] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Къшани има 488 българи екзархисти.[5]

В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има екзархийско училище.[6]

В 1910 година селото пострадва при обезоръжителната акция.[7]

При избухването на Балканската война 1 човек от Къшани е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 48 жители, всички македонци.[9]

Бележки редактиране

  1. Преродбенски период // Центар за дигитализација на националното наследство. Архивиран от оригинала на 2014-04-15. Посетен на 15 април 2014 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 216.
  3. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  4. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
  6. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
  7. Дебърски глас, година 2, брой 35, 15 март 1911, стр. 3.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 857.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007