Лазар Гошев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, по-късно на Леринското благотворително братство.[1]

Лазар Гошев
Роден
1884 г.
Починал
не по-рано от 1970 г.

Биография редактиране

Лазар Гошев е роден в 1884 година[2] в леринското село Долно Котори, тогава в Османската империя. Баща му е деец на ВМОРО. Заедно с баща си взима участие в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година с четата на Илия Видинов.[3]

Емигрира в САЩ, където по негова инициатива е учредена МПО „Независима Македония“, чийто пръв председател е той.[4]

По-късно Гошев емигрира в Свободна България. Става деец на Леринското македонско братство и е негов подпредседател от 1927 година.[5] Делегат е на Седмия конгрес на Съюза на македонските емигрантски организации и е сред тези делегати, които подкрепят протогеровисткото крило.[6][7]

След разгрома на Югославия и Гърция от Германия и частичното освобождение на Македония в 1941 година Гошев се установява в освободена Битоля, където изгражда Временен лерински акционен комитет. Мицко Романов става председател на комитета, а Гошев - негов секретар.[8] Към 12 юни 1941 година акционният комитет в Лерин е в състав: Димитър Попхристов – председател, Васил Пристов – подпредседател, Иван Ляпчев – секретар и членове Лазар Гошев, доктор Васил Лолов, Терамон Попов и Борис Димушев.[9]

През януари 1970 година е награден с орден „За гражданска доблест и заслуга“, II степен, по повод годишнината от Илинденско-Преображенското въстание.[10]

Бележки редактиране

  1. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Том I. Дел I. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, пполучили български народни пенсии през 1943 г. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 9786191885718. с. 253.
  2. Към лятото на 1903 година е на 19 години.
  3. Славяни, том 24, 1968, с. 26
  4. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 268.
  5. Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 577.
  6. Важни свидетелства за разединениетона македонската емиграция през 1928 година // Сите българи заедно. Посетен на 28 юли 2021 г.
  7. Едно необходимо освѣтление. София, Печатница Борисъ А. Кожухаровъ, 1929. с. 9. Архив на оригинала от 2021-07-28 в Wayback Machine.
  8. Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония 1936 - 1946: политическа и военна история. София, Полиграф - Юг, 1999. с. 212.
  9. Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония 1936 - 1946: политическа и военна история. София, Полиграф - Юг, 1999. с. 749.
  10. Честване на герои-ветерани от Илинденската епопея // Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България VI (1). София, СМКПДБ – Централно ръководство, 1970. с. 23.