Уикипедия

Долно Котори

Долно Котори или Долни Котор (на гръцки: Υδρούσσα, Идруса, понякога Κάτω Υδρούσσα, Като Идруса, до 1927 година Κάτω Κόττορι, Като Котори[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

Долно Котори
Υδρούσσα
— село —
Старото училище в Долно Котори, построено в 1926 – 1927 г.
Старото училище в Долно Котори, построено в 1926 – 1927 г.
Гърция
40.7217° с. ш. 21.4611° и. д.
Долно Котори
Западна Македония
40.7217° с. ш. 21.4611° и. д.
Долно Котори
Леринско
40.7217° с. ш. 21.4611° и. д.
Долно Котори
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЛерин
Географска областПелагония
Надм. височина767 m
Население252 души (2021 г.)
Пощенски код531 00
Долно Котори в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено в Леринското поле, на 8 километра южно от демовия център Лерин, по двата бряга на Елешката река.

История редактиране

В Османската империя редактиране

Селото е основано от преселници от Воденско. Възникнало е на мястото на овчарски колиби. В XV век в Котори са отбелязани поименно 119 глави на домакинства.[2] В османските данъчни регистри от средата на XV век Котори е споменато с 20 глави на семейства и двама неженени: Тошо, Храно, Михо, Степан, Калко, Коста, Димо, Стайко, Братан, Манко, Станиша, Михос, Мано, Леко, Татуш, Манол, Славей, Богдан, Йорг, Папа Тома, Койо и Тодор. Общият приход за империята от селото е 1515 акчета.[3] В османски данъчни регистри на християнското население от вилаета Филорине от 1626 – 1627 година селото е отбелязано под името Долна Котори с 9 джизие ханета (домакинства).[4]

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Кодорево като българско село.[5] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Долно Котори (Dolno-kotori) е село в Леринска каза с 55 домакинства и 20 жители мюсюлмани и 152 българи.[6] Отделно в Костурска каза е посочено и селището Колори (Kolori) със 120 домакинства и 450 жители българи.[7] Според Стефан Веркович в 1889 година в селото има 70 български и 5 мюсюлмански домакинства.[8]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Долно Котори живеят 600 българи християни и 174 арнаути християни.[9]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Долно Котори е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак със 104 къщи.[10]

В началото на XX век по-голямата част от селото е под върховенството на Българската екзархия. В българското училище в Долно Котори в 1903 – 1904 година преподава революционерът Атанас Шишков от Пътеле.[11] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Котри (Dolno Kotri) има 608 българи екзархисти, 176 българи патриаршисти и 180 албанци християни. В селото функционират българско училище за българите екзархисти и гръцко за патриаршистите и албанците християни.[12]

В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезания и насилие. Намерени са няколко бомби, за които селяните твърдят, че са подхвърлени от мюлезимина Рушид ефенди, който правил обиските.[13]

През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Властите искат предаването на 400 пушки от селото. Селянинът Танас Мицев е бит до смърт, а къщата на Мария Динева е опожарена.[14]

При избухването на Балканската война в 1912 година 15 души от Котори (Горно и Долно) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15]

В Гърция редактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. По време на Първата световна война и след нея, в периода 1917 – 1919 година, над 60 жители на селото включително и двама свещеници са изселени в Южна Франция поради съмнения за пробългарска дейност.[16] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Долно Котори има 120 къщи славяни християни и 30 къщи арнаути християни.[17] В 1927 година селото е прекръстено на Идруса, като понякога е наричано Като Идруса, за да се различава по-ясно от Горно Котори, прекръстено на Ано Идруса.[18]

През февруари 1932 година началникът на полицейското управление в Долно Котори Димитриос Кабурас праща полицейски доклад в Лерин, в който посочва имената на 22 доказани „българомислещи“ в селото, като описва противодържавната им дейност и тази на семействата им, както и участието им в Илинденското въстание. Кабурас пише, че българите бойкотират службите на гръцки език, нарича кмета „фанатик българомислещ“ и отбелязва, че местните жители от любов към България наричат селото си Малка София.[19] Според гръцки жандармерийски документи от същата 1932 година в Идруса живеят 170 семейства, 157 от които „българомислещи с изявено българско съзнание“ и 8 с „изявено албанско съзнание“.

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Наум Атанасов, Траян Петков, Георги Христов, Георги Кузманов, Траян Христов, Стефан Христов, Траян Коларов, Борис Капов, Иван Филипов, Тодор Трънчев.[20] Жителите на Долно Котори се включват активно в българската паравоенна организация „Охрана“, която води сражения с гръцките партизани в региона. След края на войната през 1945 година 60 жители на Долно Котори са съдени като членове на „Охрана“.[21] Според статистиката от 1945 година в селото има 1026 жители, 550 от които с „негръцко национално съзнание“, 326 с гръцко и 150 с „неустановено национално съзнание“.

По време на Гражданската война в Гърция 35 семейства от Долно Котори емигрират в Югославия, а 65 – в другите социалистически страни. Намаляването на населението след войната се дължи предимно на емигриране в Австралия.

Според изследване от 1993 година селото е смесено „славофонско-арванитско“ и „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.[22]

Църквите в селото са „Свети Николай“, „Успение Богородично“, „Свети Димитър“ и „Света Петка“.[23]

Преброявания редактиране

  • 1913 – 894 жители
  • 1920 – 784 жители
  • 1928 – 846 жители
  • 1940 – 974 жители
  • 1961 – 571 жители
  • 1971 – 506 жители
  • 1981 – 456 жители
  • 1991 – 380 жители
  • 2001 – 364 жители
  • 2011 – 304 жители

Личности редактиране

 
Никола Попгеоргиев – Мамин Кольо (1842 – 1934), български революционер, лерински войвода на ВМОРО
 
Надгробен камък на Васил Иванов (1887 – 1941) от Долно Котори в Сиракюз, Ню Йорк, САЩ
Родени в Долно Котори
  •   Атанас Василев Христов (1915 – 1943), български партизанин, ятак[24]
  •   Богоя Петров (1864 – 1964), български революционер, участник в Илинденско-Преображенското въстание
  •   Васил Ташев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина[25]
  •   Васил Типев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина[26]
  •   Велко Наумов (Вълко), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина[27]
  •   Георги Стоянов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина[28]
  •   Иван Велевски (1870 – ?), български революционер
  •   Иван Янков (1883 – ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров в Одринско[29]
  •   Иван Т. Маджаров, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[30]
  •   Коста Атанасов (1871 – ?), македоно-одрински опълченец, роден в Горно или Долно Котори, 2 рота на 9 велешка дружина[31]
  •     Кръсте Филипов, пръв свещеник на първата македоно-българска църква в Австралия „Св. св. Кирил и Методий“, Мелбърн, 1950 – 1959
  •   Кръсто Динев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[30]
  •   Лазар Гошев, български революционер и емигрантски деец
  •   Лазе Гащовски (1913 – 1944), югославски партизанин
  •   Никола Богоев (1900 – 1986), български общественик, кмет на Мадара, Шуменско (1951 – 1955)
  •   Никола (Кольо) Димитров, български революционер
  •   Никола Попгеоргиев (Попов), деец на ВМОРО, войвода на чета в Леринско преди Хуриета в 1908 година[32]
  •   Пандо Колевски (р. 1937), северномакедонски поет и преводач
  •   Петър Богоев (1903 – 1998), български революционер-антифашист и стопански ръководител, зам. министър на електрификацията (1947 – 1952)
  •   Петър Траянов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[33]
  •   Стефан Гошев (1859 – 1932), български просветен деец и революционер
  •   Стефан Николов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[34]
  •   Тодор Атанасов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 3 солунска дружина[35]
  •   Христо Василев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, роден в Горно или Долно Котори, 3 рота на 3 солунска дружина[36]
  •   Христо К. Пандов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина[37]
  •   Яни Костадинов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина[38]
Български общински съвет в Долно Котори в 1941 година
  •   Наум Атанасов
  •   Траян Петков
  •   Георги Христов
  •   Георги Кузманов
  •   Траян Христов
  •   Стефан Христов
  •   Траян Коларов
  •   Борис Капов
  •   Иван Филипов
  •   Тодор Трънчев[39]

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  3. ↑ Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 87
  4. ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333
  5. ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
  6. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82 – 83.
  7. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 110 – 111.
  8. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 321. (на руски)
  9. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
  10. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 26. (на македонска литературна норма)
  11. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 134.
  12. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
  13. ↑ Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
  14. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 3.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 853-854.
  16. ↑ Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София 2003, с. 147
  17. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 20. (на сръбски)
  18. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  19. ↑ Доклад на Димитриос Кабурас от февруари 1932 г. Централен партиен архив, ф.214, оп.1, а.е.573, л.116. Цитирано по: Георги Даскалов. „Българите в Егейска Македония – мит или реалност“. София, 1996, стр.197.
  20. ↑ Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 489.
  21. ↑ Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  22. ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  23. ↑ Официален сайт на бившия дем Кучковени[неработеща препратка]
  24. ↑ Списък на убити партизани
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 696.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 704.
  27. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 483.
  28. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 666.
  29. ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  30. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 240.
  31. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 66.
  32. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 137.
  33. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 731.
  34. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 513.
  35. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 71.
  36. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 114.
  37. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 533.
  38. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 368.
  39. ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. с. 489.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Долно_Котори&oldid=12188529“.