Лазурит
Лазуритът е популярен скъпоценен камък.[1][2][3] Като лапис лазули се обозначава или в миналото лазурит, или лазурит-съдържащ агрегат. Цветът му е тъмносин и се среща в различни нюанси. Името му произлиза от персийски lazhward, което означава син. Рядко образува кристали и се среща главно като масивен криптокристален (тоест с кристали, които могат да се наблюдават добре само под микроскоп) вид. Известен с наситения си цвят, камъкът е ценѐн още в древния свят. В древните Вавилон и Египет са го приемали за божествен атрибут. Този камък може лесно да се надраска.
| Лазурит | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Формула (повтаряща се единица) | Na[(AlSiO4)SO4] |
| Класификация на Щрунц | 9.FB.10 |
| Класификация на Дана | 76.2.3.4 |
| Характеристики | |
| Твърдост по Моос | 5,5 |
| Лазурит в Общомедия | |
Свойства редактиране
Камъкът, известен като лапис лазули, всъщност е скала, състояща се от няколко различни минерала в допълнение към основния образуващ минерал лазурит (25-40%), а именно (но не задължително всичките) калцит, пирит, содалит, слюда, и кварц. Допълнителни аниони групи в него съдържат (Na,Ca)4(SO4, S3, S2) и ситуацията напомня тази при хакманита, който е содалит, богат на сулфиди. Лазуритът е сходен на богат на сяра хаюин и двата минерала са близки по химичен състав.[4]
Вярвания редактиране
Древните народи вярвали, че лазуритът притежава мистични сили, носейки спокойствие и увеличавайки умствената дейност. Тъй като някои лазурити имат тъмен цвят, ги наричали „океан“. Когато погледнел такъв лазурит, наблюдателят моментално бивал заливан от спокойствие и поглъщан сякаш от океан. Находища са известни в Афганистан, САЩ и Канада.
Галерия редактиране
_7.jpg)
_6.jpg)
_4.JPG)
Източници редактиране
- ↑ лазурит // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 24 март 2024.
- ↑ лазурит (lazurite) // mindat.org. Посетен на 24 март 2024.
- ↑ Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 207.
- ↑ а б в г ((en)) MinDat/Lazurite
Литература редактиране
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1973. OCLC 859838412. с. 341-342.
- Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 136-137.
Външни препратки редактиране
- лазурит // Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей. Посетен на 26 април 2024.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Lazurite в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |