Николаос А. Пирзас, известен и като Никос и Лакис Пирзас (на гръцки: Νικόλαος Νίκος или Λάκης Πύρζας), e македонски гъркоманин, деец на гръцката въоръжена пропаганда.[1]

Лакис Пирзас
Λάκης Πύρζας
гръцки революционер
7 май 1904 г.
7 май 1904 г.

Роден
Починал
1947 г. (67 г.)
Лерин, Гърция
Лакис Пирзас в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Бюст в Лерин.

Пирзас е роден в 1880 година в град Лерин, тогава в Османската империя, днес Флорина, Гърция. Спечелен е за гръцката кауза и заедно с Коте Христов и Павел Киров е сред първите местни дейци, които полагат основи на гръцката организация в Западна Македония. Пирзас посреща първата гръцка чета на Павлос Мелас и действа като негов преводач от гръцки на български, за да могат андартите да общуват с местното население.[2] Пирзас придружава неотлъчно Мелас в последвалите му пътувания из Македония и е до него при убийството му от османците в Статица през октомври 1904 година. След смъртта му издава спомени за него.[3]

След смъртта на Мелас Пирзас заминава за Атина и работи за македонския комитет. Връща се в Македония в четата на Георгиос Цондос, но след сблъсък с капитана критянин се отказва и заминава за Египет, където остава до Балканската война в 1912 година. След като Лерин е присъединен към Гърция, Пирзас се връща в родния си град, където умира в 1947 година.[4][5][6]

 
Лакис Пирзас, 25 февруари 1904 г.

В 1960 година в Лерин е издигнат негов бюст.[7]

БележкиРедактиране

  1. Βακαλόπουλος, Κ. Ανέκδοτο μητρώο των μαχητών του Μακεδονικού Αγώνα. // Mακεδονικά τόμος 19ος (1). Θεσσαλονίκη, Σύγγραμμα Περιοδικόν της Εταιρείας Μακεδονικών Σπουδών, 1979. σ. 82.
  2. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.137-139.
  3. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.143-156.
  4. Modern Greek Visual Prosopography
  5. Πάνου Παπασταμάτη, Ο οπλαρχηγός καπετάν Λάκης Πύρζας. Φλώρινα 1960, Αριστοτέλης, έτ. Δ΄, τεύχ. 20ον, 8ον, σ. 80 υπό Στίλπωνος Π. Κυριακίδου
  6. Αφανείς, γηγενείς Μακεδονομάχοι, επιστημονική επιμέλεια Ιωάννης Σ. Κολιόπουλος, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, University Studio Press, Θεσσαλονίκη, 2008, σ. 179
  7. "Εκεί που χάνονται τα αγάλματα". Κυριακάτικη Ελευθεροτυπία, 26/11/2000.