Отваря главното меню
Уикипедия

Коте Христов

Константин (Коте) Христов Саров или Саровски, известен в Гърция като Константинос Котас или Котас Христу (на гръцки: Κωνσταντίνος Κώτας или Κώττας; Κώτας или Κώττας Χρήστου) e деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, преминал на страната на гръцката въоръжена пропаганда и оглавил гъркоманска андартска чета в Македония.

Коте Христов
Κώττας Χρήστου
гръцки революционер
Коте със синовете си Димитър и Сотир и адютанта си Симо Стоянов[1] в Атина, зимата на 1903-04 г.
Коте със синовете си Димитър и Сотир и адютанта си Симо Стоянов[1] в Атина, зимата на 1903-04 г.
Роден
1863 г.
Починал
1905 г. (42 г.)
Коте Христов в Общомедия

Съдържание

БиографияРедактиране

ХайдутствоРедактиране

Коте Христов е роден в 1863 година в костурското село Руля, разположено в областта Кореща. Остава без образование. През пролетта на 1898 година Коте заедно Павле Киров (Павлос Киру) от село Желево излизат хайдути и начело на малка чета от Корещата се занимават с дребни нападения, кражби и убийства на бейове злодеи - Касъм бей, Хабедин бей от Костур, Нури бей от Хрупища, Джемал бей от Корча, Нури от Лерин и т.н[2]. Коте е заловен е от османските власти в село Писодер и осъден на затвор в Корча.[3] Оттогава един от най-доверените хора на Коте е Спиро Преспанчето.

Във ВМОРОРедактиране

След излизането на Коте от затвора през 1899 година с него се свързват ръководителят на Костурски революционен район на ВМОРО Павел Христов и главният районен агитатор Лазар Поптрайков и го привличат в редовете на организацията. Зедно с Васил Бекаров от село Желево, Нако от Шестово, Насо Йорлев от Апоскеп и Лечо Настев убиват турския злосторник Касъм бег[4]. По-късно в групата влизат още Митре Влаха, Христо Цветков и Демир от Кономлади, Ванчо от Дъмбени и Веле Илинчето от Илино[5].

 
Печат на Коте Христов.

Според костурчанинът учител Георги Райков Коте Христов Саровски „е бил инициатор да се откажат съселяните му от гръцката патриаршия и да признаят за духовен началник Българския Екзарх Йосиф I“.[6] Също според Райков Коте прави опит да убие митрополит Филарет Костурски между Брезница и Руля, но владиката научава и избягва засадата.[6]

Коте води чета на ВМОРО формирана през май 1900 година до пристигането на титулярния ѝ войвода Марко Лерински, като през септември Коте Христов се отцепва с 4 души и се връща в Костурско[7]. Причината за това е, че дълго време е подтикван от четника му Веле и от обида, че вече не е главен войвода[8]. Коте обаче не се отказва от хайдушките си навици и въпреки че получава заплата от организацията, продължава да извършва несъгласувани с началството обири, нападения и изнудвания, с което излага революционното дело на риск. Върши също терористични и куриерски задачи на организацията[9].

През октомври 1900 година е изпратен за България по таен канал, но в Горничево е направен неуспешен опит за ликвидиране на Коте и четниците му[10]. През 1901 година е направен неуспешен опит за убийството му от Васил Чекаларов и Пандо Кляшев. В края на същата година с Коте се свързва митрополит Герман Костурски, който с пари го привлича на гръцка страна. Дава му редовна заплата от 10 лири, и по 2 за двата му сина, които заминават да учат в Атина.[2] Според Георги Райков, Коте е подкупен от гръцкия битолски консул чрез Наумче Андреев, гръцкия учител Никола Джукела и Трайко Ландзак от Желево.[11]

В началото на 1902 година Коте се явява на съд в Кономлади, където е осъден от костурското началство на ВМОРО на смърт, но Гоце Делчев го помилва след обещания да се поправи.[12] Коте обаче продължава да не изпълнява нарежданията на организацията и през август 1902 година е направен нов опит за убийството му в село Ощима. Четата на Коте дава двама убити и двама ранени, но Коте се спасява невредим, а сподвижникът му Геле Търсиянски е заловен.

 
Музеят „Капитан Котас“ в Руля

В края на август 1902 година пристигналият в Костурско войвода на Върховния македоно-одрински комитет полковник Анастас Янков след като неуспява да спечели костурските ръководители на ВМОРО за вдигане на въстание се свързва с Коте и двамата правят планове за нападение срещу Лерин.[13] Нападението обаче се осуетява след сигнал до турските власти от местния гръцки владика и отрядът на полковник Янков и Коте, разположен над Лерин се връща в село Смърдеш. Коте придружава Янков и при раздялата им за благодарност получава карабината на полковника, а част от четата му се присъединява към тази на Коте.

През април 1903 година въпреки съпротивата на Даме Груев и Лазар Поптрайков смъртната присъда над Коте е потвърдена от костурското началство по настояване на Пандо Кляшев и Васил Чекаларов. Въпреки това при избухването на Илинденското въстание Лазар Поптрайков, начело на отряд от 600 души, се среща с Коте, опрощава го и го ангажира в общата борба. Коте Христов проваля подготвяното от Ангелл Андреев нападение на Пъпли в самото начало на въстанието, но на 26 юли отряд от 200 въстаници, начело с Ангел Андреев и Коте, напада силния турски гарнизон в Пъпли и след няколко дни обсада превзема селото. Коте се оттегля в своя район по Рулската река. След въстанието при него търси подслон войводата Спиро Олчев с двама четници, но Коте ги обезоръжава и обира.[14]

Подслон при Коте потърсва и тежко раненият костурски началник Лазар Поптрайков, с когото Коте се е помирил по време на въстанието, но Коте, решил вече окончателно да премине на гръцка страна, му отрязва главата и я праща на костурския владика Каравангелис, от когото получава 50 лири.[15]

Четници на ВМОРО убиват брата и бащата на Коте в село Брезница.[13] В началото на 1904 година Коте Христов е заловен от турската власт, но по ходатайство на Германос Каравангелис е освободен и остава легален в селото си[16].

В служба на гръцката пропагандаРедактиране

 
Паметник на Коте Христов на входа на родното му село Руля (Котас). Надписът гласи: „Котас пионер на Македонската битка“

Зимата на 1903-1904 година Коте прекарва в Атина при синовете си, които учат там с издействани от Каравангелис стипендии. През март 1904 година се завръща в Македония и заедно с Павле Киров от Желево и няколко души от влашкото село Писодер оформят база на гръцката пропаганда по Рулската река, в която посрещат първата гръцка чета, съставена от гръцки офицери, начело с Павлос Мелас[2]. Коте започва да преследва изявените български дейци, но и продължава да разбойничества - на 4 май убива Георги Трайков, български учител в село Търново. В същия ден пребива жената на изявения български деец свещеник Търпо Поповски и лелята на Васил Чекаларов.

Съществуват няколко версии за залавянето и смъртта на Коте. Според Христо Силянов на 22 май в село Буф изтезава току-що завърналия се от Америка Петко Янев с цялото му семейство и обира всичките му донесени от гурбет пари. Обраният се оплаква на генерал-губернатора Хюсеин Хилми паша в Битоля и на чуждестранните консули в града. След настояване на английския консул Хилми паша обещава, че ще залови Коте и на 9 юни 1904 година войска обгражда Руля. Коте се предава без съпротива[2]. Отведен е в Битоля, осъден е като разбойник и е обесен през септември 1905 година на Ат пазар в Битоля.[17] Според друга версия той е предаден на турците от костурския владика Каравангелис, защото отказва да им помогне да заловят приятеля му Митре Влаха и защото се колебаел дали да не се върне отново към българщината.[13] Османският отряд, заловил Коте на 9 юни 1904 година, е воден от андартския капитан Павел Киров. Според гръцка дипломатическа документация Хилми паша лично е изтъкнал пред гръцкия консул в Битоля Димитриос Калергис заслугите на Каравангелис за намирането и залавянето на Коте.[18] Турците му предлагат да стане водач на потеря, но той отказва и впоследствие присъдата му е изпълнена.

 
Портрет по единствената снимка на Коте Христов

Според гръцки източници Коте Христов посреща смъртта си безстрашно и заявява пред множеството на български „Да живее Гърция. Свобода или смърт!“[19]. Според Иван Битраков, деец на ВМОРО и негов съкилийник по това време, Коте Христов проявява голямо малодушие на бесилката, след като сам разбира, че е предаден от гръцка страна[20].

Един от синовете на Коте Христов – Сотир през 1912 година напуска без да завърши военното училище, в което учи на държавни разноски, и действа като андартски капитан в Преспанско.[21]

След като родното село на Коте Руля попада в Гърция през 1912 година, гръцката власт го прекръщава на негово име – Котас. На входа на селото има голям негов паметник. От 1995 година в селото работи музеят „Капитан Коте“, настанен в родната му къща.[22]

Външни препраткиРедактиране

Открийте още информация за Коте Христов в нашите сродни проекти:

ЛитератураРедактиране

  • Βιογραφία Καπετάν Κώττα, – Κοντούλη Α., Φλώρινα 1931.

БележкиРедактиране

  1. ↑ Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 27 февруари 2013 г..
  2. ↑ а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 170. (на гръцки)
  3. ↑ Пандо Кляшев. „Спомени“.
  4. ↑ Спомени на Георги Попхристов [1]
  5. ↑ Спомени на Георги Попхристов [2]
  6. ↑ а б Райков, Георги. „Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите“. — В: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 22.
  7. ↑ Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.46.
  8. ↑ Спомени на Пандо Кляшев
  9. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна Македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 179.
  10. ↑ Спомени на Пандо Кляшев
  11. ↑ Райков, Георги. „Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите“. — В: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 23.
  12. ↑ Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“. т.1., София, 1933, стр.134.
  13. ↑ а б в Most important Greek Slavophone Macedonians chieftains and their activities, www.macedoniaontheweb.com
  14. ↑ Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“. т.1., София, 1933, стр. 180.
  15. ↑ Поптрайков, Лазар. „Локвата и Виняри“, Костурско благотворително братство, София, 1940.
  16. ↑ Спомени на Георги Попхристов [3]
  17. ↑ Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“. т.2., София, 1943, стр.206-207.
  18. ↑ Димитрис Литоксоу. Грчка антимакедонска борба. I. Од Илинден до Загоричани (1903-1905). Скопје, 2004, 51-55; Крсте Битовски. Грчката „Македонска борба“. Скопје, 2001, 290-293.
  19. ↑ Καπετάν Κώττας, Ο Εθνομάρτυρας Γηγενής Μακεδονομάχος, Αθηνά Τζινίκου Κακούλη, εκδόσεις ΖΑΝΔΕΣ, Θεσσαλονίκη, 2000, σελ. 45
  20. ↑ Илюстрация Илинден, 1943, бр.142, стр.12
  21. ↑ Доклад на битолския български консул Тодор Недков от 24 юли 1912 г. в: Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 276- 277.
  22. ↑ Captain Kottas Museum. // Museum of Folklore and History, Drosopigi. Посетен на 18 юни 2015.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Коте_Христов&oldid=9485242“.