Отваря главното меню

Георгиос Цондос (на гръцки: Γεώργιος Τσόντος), известен и като капитан Вардас (Kαπετάν Βάρδας), е гръцки офицер и основен организатор на гръцката въоръжена пропаганда в Западна Македония след смъртта на Павлос Мелас.

Георгиос Цондос
Γεώργιος Τσόντος
гръцки офицер и революционер

Роден
Починал
1942 (71 г.)
Политика
Депутат
Подпис Signature of Georgios Tsondos.svg
Георгиос Цондос в Общомедия

БиографияРедактиране

Георгиос Цондос е роден през 1871 година в Амудари, в областта Сфакия, остров Крит, тогава в Османската империя. Баща му е критският революционер и участник в Гръцката война за независимост Хараламбос Цондос (1796-1833), обесен по заповед на генерал-губернатора на Крит Мустафа паша. Георгиос има брат Михаил Цондос, който също е деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония. Георгиос Цондос завършва Гръцката военна академия и взима участие в Критското въстание заедно с Тимолеон Васос.

 
Четата на капитан Вардас и Павлос Гипарис.

През 1904 година Цондос е повишен в лейтенант и се включва в борбата с ВМОРО в Корещата, Костур, Лерин и Битоля, като командва силите на гръцката въоръжена пропаганда в Македония след Павлос Мелас и Георгиос Катехакис (капетан Рувас). Докато е в Македония армията продължава да му изплаща заплата[1]. С чета от 40 души Цондос първоначално обикаля и подготвя гръцките села, граничещи с българските селища в Костенарията, които след Илинденско-Преображенското въстание масово признават върховенството на Българската екзархия. След това прави серия убийства на видни българи в района.[2] На 4 декември 1904 Цондос, заедно с братовчед си Николаос Вардас, капетан Алексис Караливанос и Хрисостомос Хрисомалидис, правят засада и убиват войводата Костандо Живков в Либешево.

На 25 март 1905 година четите на Георгиос Цондос, Евтимиос Каудис, Георгиос Макрис, Павлос Гипарис и Йоанис Пулакас, общо около 300 андарти, нападат Загоричани и извършват страшно клане, в което загиват около 100 души, а цялото село е изгорено.[3] След тази акция Цондос за малко се прибира в Атина, но по-късно подновява дейността си. На 18 април Вардас и Захариас Пападас залавят 45 жители на село Сребрено и убиват двама мъже и две жени.[4] През юни 1906 година четата на Георгиос Цондос е разбита край Желево от турски аскер[5] На 14 юни 1907 година Вардас с чета от 120 души влиза в сражение с турска потеря при Лехово, като целта му първоначално е да отмъсти на селата Емборе и Палеор за смъртта на Захариас Пападас.[6] Същата година Георгиос Цондос се изтегля от Македония.

 
Георгиос Цондос

През 1910 година Цондос е повишен в капитан от артилерията. Участва в Балканската война и се среща с Васил Чекаларов и Иван Попов в Лерин.[7] През 1913 година Цондос е повишен в майор и е определен лично от крал Константинос I да ръководи антипартизанската дейност в Серско, Кукушко, Драмско и Неврокопско в Междусъюзническата война. През 1914 година става командир на армията в Корча, Автономна република Северен Епир, след което е снет от длъжност. Поддръжник е на крал Константинос I срещу венизелистите.[8] През 1920 година е възстановен на служба като полковник и ръководи военната академия до 1921 година. Тогава е назначен като военен комендант на Атика. През 1925 година Георгиос Цондос е пенсиониран. В 1932 година е избран за депутат от Лерин, а в 1933 - от Костур. Умира през 1942 година в Атина. Автор е на „Венизелистката тирания – хроника 1917 – 1920“ (Η βενιζελική τυραννία. Ημερολόγιο 1917-1920) и на спомените „Македонската борба. Хроника 1904 – 1907“ (Ο Μακεδονικός Αγών ημερολόγιο 1904 – 1907).[9]

БележкиРедактиране

  1. Upward, Allen. The East End of Europe: The report of an unofficial mission to the European provinces, London, J. Murray, 1908, стр.331.
  2. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 53-54.
  3. „Македонската борба (спомени на Германос Каравангелис)“
  4. Λιθοξόου, Δημήτρης. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας
  5. Basil K. Gounaris, The Macedonian Struggle 1903-1912. Paving the Way for the Liberation, стр.12
  6. Македоно-Одрински преглед, бр.2, 1907, стр. 21
  7. Силянов, Христо. От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г.
  8. Τσόντος - Βάρδας, Γεώργιος
  9. Γεωργίου Τσόντου-Βάρδα. Ο μακεδονικός αγών / ημερολόγιο 1904-1905, εισαγωγή – επιμέλεια – σχόλια Γιώργος Πετσίβας, εκδόσεις Πετσίβα, τρεις τόμοι, Αθήνα 2003.