Лари Мелвин Еванс (на английски: Larry Melvyn Evans) е американски шахматист и журналист. Той е победител или съпобедител в американското първенство по шахмат пет пъти и в откритото първенство на САЩ четири пъти.

Лари Еванс
Larry Evans
Информация
Държава САЩ
Роден
Починал
15 ноември 2010 г. (78 г.)
Рино, САЩ
Званиегросмайстор (1957)
Лари Еванс в Общомедия

Шахматна кариера редактиране

Еванс е роден в Манхатън на 22 март 1932 г. На 14 години поделя 4-5 място в първенството на шахматен клуб „Маршал“. На следващата година печели първенството безапелационно, ставайки най-младия шампион в турнира до това време. Той също завършва наравно с втория в американското юношеско първенство, което води до статия в септемврийското издание от 1947 г. на „Chess Review“ (буквално преведено: „Шахматно ревю“). На 16 години участва на първото си американско първенство, поделяйки осмата позиция.[1] През 1949 г. Еванс завършва заедно с Артур Бизгуйер на американското юношеско първенство. На осемнайдесетгодишна възраст спечелва първенството на щата Ню Йорк, както и златен медал от шахматната олимпиада в Дубровник през 1950 г. По-късно рекордът му от 90% успеваемост (осем победи и две ремита) на шеста дъска, завършва наровно с този на Рабар от Югославия за най-добър резултат от цялата олимпиада.[2] През 1951 г. спечелва първото си американско първенство, пред Самуел Решевски, който заема 3-4 м. на световното първенство през 1948 г.[3] Еванс печели втория си шампионат на следващата година, след като печели мача за титлата срещу Херман Щайнер.[4] Той спечелва националното първенство още три пъти - през 1961-62, 1967-68 и 1980 г., последният заедно с Уолтър Браун и Лари Кристиянсен.[5][6][7]

Международната федерация по шахмат награждава Еванс със званията международен майстор през 1952 г. и международен гросмайстор през 1957 г. През 1956 г. държавният департамен на САЩ го назначава за „шахматен посланик“.

Еванс се представя добре на много американски турнири по време на 1960-те и 1970-те, но неговите пътувания зад граница до международни турнири са рядкост и по-малко успешни. Той печели американското открито първенство през 1951, 1952, 1954 (в класирането поделя първата позиция с Артуро Помар, но печели еднолично титлата след тайбрек) и заедно с Уолтър Браун през 1971 г. Той също печели първия международен турнир Лон Пайн през 1971 г.[8] Представя САЩ на осем олимпиади в период от двайдесет и шест години, спечелвайки златен (1950), сребърен (1958) и бронзов (1976) индивидуален медал, както и отборно злато (1976) и сребро (1966).[9][10][11]

Неговите най-добри резултати на чуждестранна земя включват 2 победи на Откритото първенство на Канада – в Монреал (1956) и Кингстън (1966). През 1975 г. поделя 1-2 м. на международния турнир „Portimao“ в Португалия.[12] и 2-3 м. със световния шампион Тигран Петросян, зад Ян Хайн Донър във Венеция (1967).[13] Единственото му участие за световната титла по шахмат приключва с разочароващото 14-о място (10 т. от 23 партии) на междузоналния турнир в Амстердам през 1964 г.[14]

Той никога повече не влиза в кръга за светновната титла, но съсредоточава силите си в подпомагането на сънародника си Боби Фишер за спечелването на световната титла. Той е секундант на Фишер в турнира на кандидатите водещ до световното първенство през 1972 г. срещу Борис Спаски, въпреки че Еванс не заема тази длъжност на самия мач за титлата, поради разногласие с Фишер.

Външни препратки редактиране

Източници редактиране

  1. William Lombardy and David Daniels, U.S. Championship Chess, David McKay, 1975, pp. 33-36. ISBN 0-679-13042-X.
  2. Árpád Főldeák, Chess Olympiads 1927-1968, Dover Publications, 1979, pp. 181, 183. ISBN 0-486-23733-8.
  3. William Lombardy and David Daniels, U.S. Championship Chess, David McKay, 1975, pp. 37-39. ISBN 0-679-13042-X.
  4. William Lombardy and David Daniels, U.S. Championship Chess, David McKay, 1975, p. 40. ISBN 0-679-13042-X.
  5. William Lombardy and David Daniels, U.S. Championship Chess, David McKay, 1975, pp. 54-56, 69-71. ISBN 0-679-13042-X.
  6. Chess Informant, Volume 30, Šahovski Informator, 1981, p. 290.
  7. Larry Christiansen, 1980 U.S. Championship, Chess Enterprises, Inc., 1980, pp. 6, 108. ISBN 0-931462-09-6.
  8. John Grefe and Dennis Waterman, The Best of Lone Pine: The Louis D. Statham Chess Tournaments 1971-1980, R.H.M. Press, 1981, pp. 38, 42. ISBN 0-89058-049-9.
  9. Árpád Főldeák, Chess Olympiads 1927-1968, Dover Publications, 1979, pp. 181-83, 198-202, 264-69, 311-15, 358-64, 383-89. ISBN 0-486-23733-8.
  10. R.D. Keene and D.N.L. Levy, Siegen Chess Olympiad, CHESS Ltd., 1970, p. 214.
  11. R.D. Keene and D.N.L. Levy, Haifa Chess Olympiad 1976, The Chess Player, 1977, pp. 63-78.
  12. Chess Informant, Šahovski Informator, Volume 20, 1976, p. 263.
  13. Chess Informant, Šahovski Informator, Volume 4, 1968, p. 282.
  14. B.M. Kazic, International Championship Chess: A Complete Record of FIDE Events, 1974, pp. 167-68. ISBN 0-273-07078-9.