Ластар
Ластарът (от гръцки: βλαδτάρι(ον); на френски: rinceau) е меко зелено стъбълце на лоза, извито като мустаче; филиз, младок или издънка, младо стъбло на дърво, храст или друго растение; ластун, ластуна.[1]
Ластар на лоза
Ластар на лоза
Ластар на краставица
В архитектурата ластар или камшиковидна крива е декоративна украса в изкуството – виещи се стилизирани цветя и стъбла. Най-често е употребяван като елемент в дърворезбата, щукатурната украса, а понякога и в скулптурата. Характерен елемент в стила ар нуво.
Ластарите се появяват в античната архитектура, в декорацията на покривите на Древна Гърция и след това в Римската империя. Ластарите се срещат и в декоративната керамика на Андалусия.
Освен в архитектурата ластари се използват при декорацията на книги и върху платове.
Фонтан Сан-Мишел в Париж от периода на неоренесанса
Псевдо-флорален, спирален ластар, 2007 г.
Книга, 1880 г.
Златна була (1356 г.), начална страница, копие.
Декорация с ластри по романска глинена саксия, около 1200 г.
,_rinceaux,_No%C3%A9mie_Constant_01.jpg)
Вижте същоРедактиране
ИзточнициРедактиране
- ↑ Ластар. // Речник на българския език. Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“. Посетен на 17.03.2021.
