Отваря главното меню

Леопардов смок

вид влечуго

Леопардовият смок (Zamenis situla[2]) е вид змия от семейство Смокообразни (Colubridae), разпространен в Южна и Югоизточна Европа. Съществуват две форми, петниста и ивичеста, които в някои класификации са разглеждани като отделни подвидове (Z. s. leopardina и Z. s. situla). Името на вида се дължи на оцветяването на петнистата форма, която е и по-често срещана в България.[3]

Леопардов смок
Elaphe situla.jpg
Природозащитен статут
Червена книга на България
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Reptilia Влечуги
разред: Squamata Люспести
семейство: Colubridae Смокообразни
род: Zamenis
вид: Z. situla Леопардов смок
Научно наименование
Уикивидове Zamenis situla
Linnaeus, 1758 г.
Леопардов смок в Общомедия

ОписаниеРедактиране

Тялото на леопардовия смок достига на дължина до 110 cm. При пъстрата форма светлокафявият гръб е осеян с големи, овални по форма червенокафяви или яркочервени петна, очертани с черна ивица. Черни петна има и странично на тялото. Коремът е бял, с множество шахматно разположени черни петна. Тези петна понякога образуват надлъжна ивица.[3]

РазпространениеРедактиране

Леопардовият смок е разпространен в Южна Италия, Сицилия, южната част и западното крайбрежие на Балканския полуостров, южната част на Крим, западното крайбрежие на Мала Азия и островите в Егейско море. В България се среща по долината на Струма до Кресненския пролом на север и в района на Созопол. До началото на 20 век е съществувало и находище край Асеновград.[3]

МестообитаниеРедактиране

Леопардовият смок обитава обрасли с треви и храсти сухи и топли скалисти местности. През лятото е активен главно през нощта, а през деня се укрива под камъни или храсти.

ХраненеРедактиране

Храни се главно с дребни гризачи и насекомоядни, по-рядко с гущери, малки на птици и други.

РазмножаванеРедактиране

Снася 2-4 обли яйца най-често през първата половина на юли с размер около 36 мм

ОщеРедактиране

Тази змия е безобидна за хората, въпреки че при улавяне обикновено хапе.[3] Не е отровна.

ИзточнициРедактиране

  1. Червена книга на Република България. Леопардов смок. Посетен на 21 февруари 2012
  2. ИЗВАДКА № 3 от Доклад за второ гласуване по общ ЗИД на Закона за биологичното разнообразие, № 553-11-1/30.08.2005 г.. // 40-то Народно събрание. Комисия по околната среда и водите, 2005. с. 4. Посетен на 8 май 2008.
  3. а б в г Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.