Насекомоядни
Тази статия е за разреда бозайници. За екологичната група вижте Насекомоядно животно.
Насекомоядни (Insectivora, Eulipotyphla или Lipotyphla) е съврeменна неформална група дребни и средно големи плацентни бозайници, които в минали класификации са били обединени в разред, носещ същото име. Считани са за най-примитивния разред плацентни бозайници, като съществуват поне от еоцена насам.
| Насекомоядни | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Waddell et al., 1999 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Насекомоядни в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
В по-старите класификации разред Насекомоядни включва много по-голям кръг съществуващи и изчезнали животни, отколкото е прието сега. През 80-те години голям брой родове са преквалифицирани извън него, като остатъчният разред понякога е наричан Lypotyphla. Продължилите изследвания довеждат до обособяването на златните къртици (Chrysochloridae) и тенрековите (Tenrecidae) в самостоятелен разред Afrosoricida. През последните години се налага мнението, че остатъчният разред, разглеждан в тази статия и понякога наричан Eulypotyphla, също е парафилетичен и от него трябва да бъдат отделени семейство Таралежови (Erinaceidae) и може би семейство Земеровкови (Soricidae).[1]
Класификация
редактиране- Семейство Erinaceidae — Таралежови
- Семейство Nesophontidae
- Семейство Solenodontidae
- Семейство Soricidae — Земеровкови
- Семейство Talpidae – Къртицови
Общи сведения
редактиранеРазмерите им варират от 3,5 cm при етруската белозъбка (Suncus etruscus) до 44 cm при обикновения гимнур (Echinosorex gymnura).
Тялото е покрито с къса козина или бодли. Кожните жлези са най-често добре развити. Главата им е удължена, често завършваща със силно подвижен нос. Зрението им често пъти е слабо и неразвито или липсва (при някои къртици очите дори са покрити с кожа), но за сметка на това обонянието и осезанието са добре развити. Имат добре развити челюсти и дъвкателна мускулатура.
Разпространение
редактиранеСрещат се почти на всички континенти (с изключение на Антарктида и Австралия). В Южна Америка са слабо застъпени.
В България се срещат представители на семействата Таралежови (Erinaceidae; 1 вид), Къртицови (Talpidae; 2 вида) и Земеровкови (Soricidae; 7 вида).
Начин на живот и хранене
редактиранеВодят наземен (таралежи), подземен (къртици), земноводен (водни земеровки) и много рядко дървесен начин на живот.
Често пъти си изкопават дупки или свиват гнезда за убежище по време на сън. Характерно за разреда е, че някои видове изпадат в летаргия по време на неблагоприятни климатични условия (таралежът например изпада в зимен сън). Активни са най-често нощем.
Хранят се преди всичко, както се вижда от името на разреда, с насекоми, стоножки, червеи и други дребни безгръбначни, но консумират и растителна храна, както яйца и мърша, а също и някои гръбначни животни (по-специално евразийските таралежи ядат змии).
Размножаване
редактиранеМогат да имат от 1 до 25 малки, които се раждат слепи и неразвити, майката ги храни с мляко, подобно на другите бозайници. Годишно могат да отгледат до 3 поколения.
Допълнителни сведения
редактиранеПовечето видове на територията на България са защитени от закона, някои (например - таралежи) могат да бъдат отглеждани като домашни любимци.
Източници
редактиране- ↑ Roca, A.L., G.K. Bar-Gal, E. Eizirik, K.M. Helgen, R. Maria, M.S. Springer, S.J. O'Brien, and W.J. Murphy. Mesozoic origin for West Indian insectivores // Nature 429. 2004. DOI:10.1038/nature02597. с. 649-651.