Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за разреда бозайници. За екологичната група вижте Насекомоядно животно.

Насекомоядни (Insectivora) е съврeменна неформална група дребни и средно големи плацентни бозайници, които в минали класификации са били обединени в разред, носещ същото име.

Насекомоядни
Общоприето наименование
Терминът « Насекомоядни » се използва на български в няколко отделни таксона.
Igel01.jpg
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Insectivora Насекомоядни
Парафилетична група
Включени групи Erinaceidae — Таралежови
Nesophontidae
Solenodontidae
Soricidae — Земеровкови
Talpidae – Къртицови
Научно наименование
Уикивидове Insectivora
Насекомоядни в Общомедия

В по-старите класификации разред Насекомоядни включва много по-голям кръг съществуващи и изчезнали животни, отколкото е прието сега. През 80-те години голям брой родове са преквалифицирани извън него, като остатъчният разред понякога е наричан Lypotyphla. Продължилите изследвания довеждат до обособяването на златните къртици (Chrysochloridae) и тенреците (Tenrecidae) в самостоятелен разред Afrosoricida. През последните години се налага мнението, че остатъчният разред, разглеждан в тази статия и понякога наричан Eulypotyphla, също е парафилетичен и от него трябва да бъдат отделени семейство Таралежови (Erinaceidae) и може би семейство Земеровкови (Soricidae).[1][2]

Съдържание

Общи сведенияРедактиране

Размерите им варират от 3,5 cm при етруската белозъбка (Suncus etruscus) до 44 cm при обикновения гимнур (Echinosorex gymnura). Главата им е удължена, често завършваща със силно подвижен нос. Зрението им често пъти е слабо и неразвито или липсва (при някои къртици очите дори са покрити с кожа), но за сметка на това обонянието и осезанието са добре развити. Имат добре развити челюсти и дъвкателна мускулатура. Тялото е покрито с къса козина или бодли. Кожните жлези са най-често добре развити. Считани са за най-примитивния разред плацентни бозайници, като съществуват поне от еоцена насам.

РазпространениеРедактиране

Срещат се почти по всички континенти с изключение на Антарктида и Австралия. В Южна Америка са слабо застъпени. В България се срещат представители на семействата Таралежови (Erinaceidae; 1 вид), Къртицови (Talpidae; 2 вида) и Земеровкови (Soricidae; 7 вида).

Начин на живот и храненеРедактиране

Водят наземен (таралежи), подземен (къртици), земноводен (водни земеровки) и много рядко дървесен начин на живот. Често пъти си изкопават дупки или свиват гнезда за убежище по време на сън. Характерно за разреда е, че някои видове изпадат в летаргия по време на неблагоприятни климатични условия (таралежът например изпада в зимен сън). Активни са най-често нощем. Хранят се преди всичко, както се вижда от името на разреда, с насекоми, стоножки, червеи и други дребни безгръбначни.

РазмножаванеРедактиране

Могат да имат от 1 до 25 малки, които се раждат слепи и неразвити, майката ги храни с мляко, подобно на другите бозайници. Годишно могат да отгледат до три поколения.

Допълнителни сведенияРедактиране

Повечето видове на територията на България са защитени от закона, някои като таралежа могат да бъдат отглеждани като домашни животни.

ИзточнициРедактиране

  1. Шаблон:MSW3 Hutterer
  2. Roca, A.L., G.K. Bar-Gal, E. Eizirik, K.M. Helgen, R. Maria, M.S. Springer, S.J. O'Brien, and W.J. Murphy. Mesozoic origin for West Indian insectivores. // Nature 429. 2004. DOI:10.1038/nature02597. с. 649-651.