Насекомоядни

разред бозайници
Тази статия е за разреда бозайници. За екологичната група вижте Насекомоядно животно.

Насекомоядни (Insectivora, Eulipotyphla или Lipotyphla) е съврeменна неформална група дребни и средно големи плацентни бозайници, които в минали класификации са били обединени в разред, носещ същото име. Считани са за най-примитивния разред плацентни бозайници, като съществуват поне от еоцена насам.

Насекомоядни
Класификация
клон:Holozoa
царство:Животни (Animalia)
подцарство:Същински многоклетъчни (Eumetazoa)
клон:Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
подтип:Гръбначни (Vertebrata)
инфратип:Челюстни (Gnathostomata)
мегаклас:Костни риби (Osteichthyes)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
надклас:Четирикраки (Tetrapoda)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Насекомоядни (Eulipotyphla)
Научно наименование
Waddell et al., 1999
Насекомоядни в Общомедия
[ редактиране ]

В по-старите класификации разред Насекомоядни включва много по-голям кръг съществуващи и изчезнали животни, отколкото е прието сега. През 80-те години голям брой родове са преквалифицирани извън него, като остатъчният разред понякога е наричан Lypotyphla. Продължилите изследвания довеждат до обособяването на златните къртици (Chrysochloridae) и тенрековите (Tenrecidae) в самостоятелен разред Afrosoricida. През последните години се налага мнението, че остатъчният разред, разглеждан в тази статия и понякога наричан Eulypotyphla, също е парафилетичен и от него трябва да бъдат отделени семейство Таралежови (Erinaceidae) и може би семейство Земеровкови (Soricidae).[1]

Класификация редактиране

Общи сведения редактиране

Размерите им варират от 3,5 cm при етруската белозъбка (Suncus etruscus) до 44 cm при обикновения гимнур (Echinosorex gymnura).

Тялото е покрито с къса козина или бодли. Кожните жлези са най-често добре развити. Главата им е удължена, често завършваща със силно подвижен нос. Зрението им често пъти е слабо и неразвито или липсва (при някои къртици очите дори са покрити с кожа), но за сметка на това обонянието и осезанието са добре развити. Имат добре развити челюсти и дъвкателна мускулатура.

Разпространение редактиране

Срещат се почти на всички континенти (с изключение на Антарктида и Австралия). В Южна Америка са слабо застъпени.

В България се срещат представители на семействата Таралежови (Erinaceidae; 1 вид), Къртицови (Talpidae; 2 вида) и Земеровкови (Soricidae; 7 вида).

Начин на живот и хранене редактиране

Водят наземен (таралежи), подземен (къртици), земноводен (водни земеровки) и много рядко дървесен начин на живот.

Често пъти си изкопават дупки или свиват гнезда за убежище по време на сън. Характерно за разреда е, че някои видове изпадат в летаргия по време на неблагоприятни климатични условия (таралежът например изпада в зимен сън). Активни са най-често нощем.

Хранят се преди всичко, както се вижда от името на разреда, с насекоми, стоножки, червеи и други дребни безгръбначни, но консумират и растителна храна, както яйца и мърша, а също и някои гръбначни животни (по-специално евразийските таралежи ядат змии).

Размножаване редактиране

Могат да имат от 1 до 25 малки, които се раждат слепи и неразвити, майката ги храни с мляко, подобно на другите бозайници. Годишно могат да отгледат до 3 поколения.

Допълнителни сведения редактиране

Повечето видове на територията на България са защитени от закона, някои (например - таралежи) могат да бъдат отглеждани като домашни любимци.

Източници редактиране

  1. Roca, A.L., G.K. Bar-Gal, E. Eizirik, K.M. Helgen, R. Maria, M.S. Springer, S.J. O'Brien, and W.J. Murphy. Mesozoic origin for West Indian insectivores // Nature 429. 2004. DOI:10.1038/nature02597. с. 649-651.