Леополд Кронекер

Леополд Кронекер (на немски: Leopold Kronecker) е един от най-значимите германски математици и логици. Известно негово схващане е, че математическият анализ трябва да се основава на целите числа[1]: „Бог е създал целите числа, всичко останало е човешко дело“.

Леополд Кронекер
Leopold Kronecker
германски математик

Роден
Починал
Погребан Берлин, Федерална република Германия

Учил в Бонски университет
Хумболтов университет на Берлин
Вроцлавски университет
Научна дейност
Област Математика
Работил в Берлински университет
Леополд Кронекер в Общомедия

БиографияРедактиране

Произхожда от богато семейство. Учи първо при частен учител, а след това постъпва в гимназията в Легница. Там учи при Ернст Кумер[1], по-късно негов преподавател и в университета, и дългогодишен приятел.

През 1841 г. той започва следването си в Берлинския университет. Защитава докторска дисертация на тема „Върху сложната единица“ („De Unitatibus Complexis“) през 1845, под ръководството на Дирихле.

След докторската си дисертация напуска университета и поема търговията на чичо си, натрупвайки пари, но не пише никакви математически трудове в продължение на 8 години.

През 1853, в труд върху алгебричните решения на уравнения от различни степени, той продължава трудовете на Галоа върху теорията на уравненията. Назначен е за професор в Берлинския университет през 1883[1].

Кронекер работи и върху непрекъснатостта на функциите, като не приема откритата от неговия колега Карл Вайерщрас Функция на Вайерщрас (непрекъсната функция, недиференцируема за всяко х).

В труда си от 1850 „За решението на произволно уравнение от пета степен“, Кронекер, използвайки теорията на групите, дава аналитично решение на уравненията от пета степен.

На Кронекер са наречени Символ на Кронекер, Произведение на Кронекер, Теорема на Кронекер-Вебер, Теорема на Кронекер в теорията на числата и др.

Умира на 29 декември 1891. Погребан е в гробището Св. Матеус в Шьонеберг, Берлин, близо до гроба на Густав Кирхоф.

ИзточнициРедактиране

  1. а б в КРОНЕКЕР. // Большая российская энциклопедия – электронная версия. Посетен на 2 февруари 2022. (на руски)

БиблиографияРедактиране

  • 1887. „За представата за числата“, част от Ewald, William B., 1996. От Кант до Хилберт: A Source Book in the Foundations of Mathematics, 2 vols. Oxford Uni. Press: 947 – 55.
  • Jean van Heijenoort (1967), From Frege to Godel: A source Book in Mathematical Logic. 1879 – 1931, Harvard University Press, Cambridge, Mass. ISBN 0-674-32449-8 (pbk.)
За него
  • Eric Temple Bell, 1986. Men of Mathematics, Simon and Schuster, New York.
  • Martin Davis (2000), Engines of Logic, Mathematicians and the origin of the Computer, W.W. Norton & Company, New York. ISBN 0-393-32229-7 pbk.

Външни препраткиРедактиране