Летище Талин, известно още като Летище Ленарт Мери Талин (на естонски: Lennart Meri Tallinna lennujaam) (TLL/EETN) (бившо Летище Юлемисте (на естонски: Ülemiste Airport)) е най-голямото летище в Естония и хъб за авиокомания Estonian Air. Обслужва международни и вътрешни полети. Намира се на около 4 км от центъра на град Талин в източния бряг на езерото Юлемисте.

Летище Талин
Tallinn airport.jpg
IATA: TLLICAO: EETN
Данни
Тип летище Обществено
Оператор Tallinn Airport Ltd
Обслужва Талин
Местоположение Талин, Естония
Надм. височина 313 ft / 40 m
Уебсайт tallinn-airport.ee
Писти
Посока Дължина Повърхност
ft m
08/26 10 070 3070 Бетон/Асфалт
Пътници общо 3 007 644[1]
Летище Талин в Общомедия
Интериорът на Летище Талин

Летището разполага е единична асфалто-бетонова писта, с дължина 3070 м и широчина 45 м, като това позволява обслужването на самолети като Боинг 747. Също така разполага с 5 пътеки за рулиране и 14 гейта.

Летището се използва и за военни нужди. На него са базирани няколко прехващачи за въздухоплавателни средства и е база на 384-ти международен авиополк (384 IAP), който оперира със самолети МиГ-23.

От 29 март 2009 г. летището е официално преименувано на летище „Ленарт Мери Талин“, в чест на лидера на естонското движение за независимост и втори президент на Естония Ленарт Мери.[2]

ИсторияРедактиране

Ранно развитиеРедактиране

Преди установяване на сегашното летище в района на Юлемисте, летище Ласнамае е основното летище, което обслужва Талин, като то е основна база на авиокомпанията Aeronaut. След фалита на Aeronaut през 1928 г., въздушният трафик е поет от авиокомпания Deruluft, която използва летище Харджу, което е на 12 км от центъра на Талин. Първото пристанище за хидроплани на бреговете на езерото Юлемисте е построено в периода 1928 – 1929 г., за да обслужва финландските хидроплани. Използването на пристанището е прекратето през Втората световна война. На 26 март 1929 г. Рийгиког приема отчуждителен акт, с който установява обществено летище на мястото на пристанището за хидроплани. 10 хектара земя са отчуждени от акционерното дружество Dvigatel и още 22 хектара от потомците на Вагнер. Заплатени са 10 милиона естонски крони на собствениците на имотите. За земни работи и реконструкция за заплатени още 5 милиона естонски крони.[3] Сградата на летище Талин е открита през 1932 г., а летището е официално открито на 20 септември 1935 г., въпреки че е било в експоатация доста преди официалното откриване. Цялата сума, платена за проекта, включително сумата заплатена за строителството на хангарите е 25 милиона.[3][4] Първите писти на летището са дълги 300 м и 40 м широки, като са били построени във формата на триъгълник.[5] Това позволява излитане и кацане в 6 различни поски. До Втората световна война, Летище Талин има редовни връзки с чужбина чрез Aerotransport (част от групата на SAS),[3] Луфтханза, LOT и финландската компания Aero (сега Finnair).

Съветски периодРедактиране

В периода между 1945 и 1989 г. Аерофлот е единствената компания, изпълняваща полети от Летище Талин.

 
Старият терминал, използван в периода 1954 – 1980 г.[3]

Редовни полети с реактивен самолет започват на 2 октомври 1962 г. между Летище Талин и Летище Внуково в Москва със самолет Ту-124 – по това време най-модерният съветски самолет.[6] Нов терминал е построен в края на 70-те години на 20 век, като пистата е удължена след построяването му. Първият редовен международен полет след Втората световна война е изпълнен от SAS през есента на 1989 г.

Модерно развитиеРедактиране

 
USAF C-5A Galaxy, разтоварващ на летище Талин по време на Exercise Baltic Challenge '97

Строителството на първия товарен терминал (Карго 1), намиращ се в средата на бъдещата товарна зона в северната част на летището, е изпълнено в периода септември 1997 – март 1998 г.[7] The passenger terminal building was completely modernised in 1999, increasing its capacity to 1.4 million passengers per year[3] и след това е значително разширен през 2008 г. Нарастващата нужда от повече място за товари, води до нуждата от разрастване на товарния терминал, като е построен терминал Карго 2.[7] В отговор на нарастващия товарен трафик Летище Талин разширява товарните терминали до четири. През 2012 г. за първи път в историята си Летище Талин обслужва повече от 2 милиона пътници за година. На 11 януари 2013 г. летището взима летищна въглеродна акредитация (Airport Carbon Accreditation) – програма за намаляване на вредните емисии.[8] През 2013 е въведена в екслоатация система за автоматичен граничен контрол и започва строителството на нов бизнес авиационен комплекс.

Разширение през 2008 г.Редактиране

Летище Талин е основно реконструирано и разширено в периода януари 2006 – септември 2008 г. Основният терминал е разширен в 3 посоки, като в резултат на това са отворени 18 нови гейта, отделни зали за пътници от и до Шенгенското пространство и извън него, 10 нови места за регистрация и нови кафенета и ресторанти. Благодарение на галерията, която свързва 3-те галерии, летището придобива Т-образна форма. Проектът за терминала позволява разделянето на трафика на два етажа за пътуващите по международните линии. Разширяването включва и построените в краищата на сградите на терминала зали за допълнителна регистрация на пътници и доставка на багаж.[9] Пред терминала е построена нова стоянка за таксита. Това разширение позволява на летището да обслужва двойно повече пътници от преди.

 
Терминалът след разширението (август 2012)

ПреименуванеРедактиране

 
AirBaltic Fokker F50 на летище Талин
 
Estonian Air Boeing 737 – 500 на летище Талин

След смъртта на бившия президент на Естония Ленарт Мери на 14 март 2006 г., журналистът Арго Идеон, от Eesti Ekspress, предлага преименуване на летището на негово име на „Международно летище Ленарт Мери“ (на естонски: Tallinna Lennart Meri Rahvusvaheline Lennujaam), правейки паралел с международно летище Джон Ф. Кенеди и летище Шарл дьо Гол.[10] Статията на Идеон споменава факта, че Мери показва загрижеността си към строителството от ерата на Съветския съюз. (В един случай Мери, пристигайки от Япония, води група журналисти, които го очакват в тоалетните на летището, за да направи интервю там и да изпъкне недоброто състояние на съоръжението.)[11]

Примяната на името е обсъдено от борда на директорите на летището на 29 март 2006 г.[12] Така при отварянето на терминала на 19 септември 2008, министър-председателят на Естония Андрус Анспил, официално обявява преименуването на терминала, считано от март 2009 г.[13]

Обрат с круизите в Балтийско мореРедактиране

През 2011 г. нов проект съвместно с пътническо пристанище Талин и Happy Cruises е обявен. Повече от 7000 испански туристи пътуват през тази година с чартърни полети до летище Талин.[14] Разположението на летището е само на 5 км от пътническо пристанище Талин, което прави трансферното време до него изключително кратко (по-малко от час).[15]

През 2012 г. Pullmantur Air започва да оперира чартърна линия между Летище Талин и Летище Мадрид - Барахас с три самолета Еърбъс A321 и два-три самолета Боинг 747. През лятото на 2012 г. 16 000 туристи са превозени.[16] Компанията продължава да оперира линията и през 2013, когато превозва 25 000 туристи,[17] като се появява конкуренция на пристанището и круизи започват да изпълняват и компаниите Peter Deilmann Cruises с кораба MS Deutschland.[18]

СтатистикаРедактиране

Общият брой пътници, преминали през летището, се увелича с 14,2% ежегодно от 1998 г. насам. На 16 ноември 2012 Летище Талин достига 2 милиона пътници годишно, което се случва за първи път в историята му.[19] Данните за пътниците отразяват международните и вътрешните линии общо. Пътниците и товарите са отчетени всички без трансферните.[20]

Годишна пътническа статистикаРедактиране

Annual passenger statistics for Tallinn Airport
Година Общо пътници Самолетодвижение Общо товари
1992 205 776 11 000 1124
1993 239 760 12 170 1417
1994 336 282 13 378 2362
1995 366 919 13 784 2488
1996 431 212 16 695 3997
1997 502 442 21 455 5590
1998 563 946 24 951 5991
1999 550 747 23 590 5326
2000 559 658 23 358 4690
2001 573 493 23 633 4543
2002 605 697 26 226 4292
2003 715 859 25 294 5080
2004 997 461 28 149 5237
2005 1 401 059 33 610 9937
2006 1 541 832 33 989 10 361
2007 1 728 430 38 844 22 764
2008 1 811 536 41 654 41 867
2009 1 346 236 32 572 21 001
2010 1 384 831 33 587 11 960
2011 1 913 172 40 298 18 371
2012 2 206 692 48 531 23 921
2013 1 958 801 37 856 20 941
2014 2 017 371 37 791 19 860
2015 2 166 663 41 513 16 156
Общо пътници, преминали през Летище Талин в периода 1992 – 2016 г. (милиони)
 
Последно обновяване 18 декември 2016

ИзточнициРедактиране

  1. www.tallinn-airport.ee.
  2. Eesti Ekspress 19 март 2009:Lennart Meri nimi lennujaama katusel maksnuks miljon krooni
  3. а б в г д Kaljuvee, Ardo. 70-aastane Tallinna lennujaam alustas Ida-Euroopa suurimana. // epl.ee, 30 септември 2006. Посетен на 9 януари 2013. (на естонски)
  4. Tallinna Lennujaam – Huvitavaid fakte Tallinna lennujaamast. // Посетен на 9 януари 2013. (на естонски)
  5. Hanson, Martin. Tallinna Lennujaam 75: Vesilennukite kaist Aasia lendude hub’iks. // gomaailm.ee. Посетен на 9 януари 2013. (на естонски)
  6. www.tupolev.ru. Посетен на 9 януари 2013. (на руски)
  7. а б Tallinn Airport – Cargo Terminal. //
  8. Tallinn Airport received Airport Carbon Accredited certificate. // www.tallinn-airport.ee, 12 януари 2013. Посетен на 15 януари 2013.
  9. Tallinn Airport – The Cohesion Fund projects. // Посетен на 10 февруари 2013.
  10. Ideon, A. Lennu jaam. 15 март 2006. Eesti Ekspress. (In Estonian)
  11. City paper—The Baltic States
  12. Lennujaama nõukogu arutab nimevahetust. 29 март 2006. Postimees. (на естонски)
  13. Uuenenud lennujaam saab kevadel Lennart Meri nimeliseks. 21 септември 2008. Tallinna Lennujaam. (на естонски)
  14. 1,9 million passengers served in 2011. // www.tallinn-airport.ee, 9 януари 2012. Посетен на 28 септември 2012.
  15. Niemelä, Teijo. Pullmantur revives Tallinn's turnaround sector. // www.cruisebusiness.com, 16 юли 2012. Посетен на 28 септември 2012.
  16. Lennujaama 76. aasta tähtsündmus oli pööringusuvi. // www.tallinn-airport.ee, 20 септември 2012. Посетен на 28 септември 2012. (на естонски)
  17. Pööringuga käis Eestis 25 000 hispaanlast. // Ärileht.ee. www.delfi.ee, 30 декември 2013. Посетен на 31 декември 2013. (на естонски)
  18. Tallinna külastab suvehooaja esimene kruiisilaev Astor. // Port of Tallinn, 29 април 2012. Посетен на 3 май 2013. (на естонски)
  19. FOTOD: Vaata, kuidas saabus Tallinna lennujaama kahe miljones reisija. // www.delfi.ee, 16 ноември 2012. Посетен на 17 ноември 2012. (на естонски)
  20. Airport statistics. //
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Tallinn Airport“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.