Ливада (община Струга)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ливада.
Ливада (на македонска литературна норма: Ливада; на албански: Livadhia) е село в Северна Македония, в община Струга.
Ливада Ливада | |
---|---|
— село — | |
Страна | ![]() |
Регион | Югозападен |
Община | Струга |
Географска област | Стружко поле |
Надм. височина | 695 m |
Население | 1485 души (2002) |
Пощенски код | 6338 |
Ливада в Общомедия |
География Редактиране
Селото е разположено в Стружкото поле, на левия бряг на Сатеска.
История Редактиране
В ΧΙΧ век Ливада е село в Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ливада (Livada) е посочено като село с 20 домакинства, като жителите му са 68 българи.[1] Според Васил Кънчов в 90-те години Ливада чифлик има 5 къщи българи.[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ливада има 90 жители българи християни.[3]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ливада има 24 българи екзархисти.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 1485 жители.[5]
Националност | Всичко |
македонци | 1 |
албанци | 1388 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 0 |
бошняци | 0 |
други | 96 |
Личности Редактиране
- Родени в Ливада
- Азис Положани (1957 -), учен медик и политик от Северна Македония, министър
- Алириза Лога (1947 - 2000), политик от Република Македония
- Артим Шакири (1973 -), футболист от Северна Македония
- Зиядин Села (1972 -), политик от Северна Македония, кмет на община Струга
- Лиман Положани (1935 -), просветен деец и политик от Социалистическа Северна Македония
Бележки Редактиране
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102-103.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-20